Решение № 2327 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11120/2009 г.

Решение № 2327 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11120/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Й. Й. А. и В. Д. П. в качеството им на главни инспектори в Дирекция "Инспекция по труда", гр. Русе, от С. В. Н. от гр. Русе и от "Булстарс" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, против решение № 17 от 10.07.2009 г. по адм. дело № 64 по описа за 2009 г. на Административен съд - Русе. В касационната жалба на Й. Й. А. и В. Д. П. - главни инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" (Д "ИТ") - Русе са посочени касационни основания за отмяна на съдебното решение в частта, с която е отменено предписание № 10 по протокол за извършена проверка изх. № ИД-1246/07.11.2008 г., издадено от касационните жалбоподателки като главни инспектори в Д "ИТ" Русе, "работодателят да изплати на С. В. Н. парично обезщетение за времето, през което е останал без работа след прекратяване на трудовия договор съгласно изискването на чл. 222, ал. 1 от КТ", потвърдено с решение от 10.12.2008 г. на Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", София. В касационната жалба на С. В. Н. от гр. Русе, конституиран като заинтересована страна по делото, са изложени аналогични оплаквания като касационни основания за отмяна на съдебното решение в посочената по-горе отменителна част. В касационната жалба на "Булстарс" ЕООД, гр. Русе, са посочени касационни основания за отмяна на съдебното решение в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу предписания № 8 и № 9 на главни инспектори инж. Й. Й. А. и В. Д. П. в Дирекция "Инспекция по труда" - Русе по протокол за извършена проверка изх. № ИД-1246/07.11.2008 г., потвърдени с решение от 10.12.2008 г. на Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", София. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за недопустимост на обжалваното съдебно решение като постановено при неправилно конституирани страни и евентуално - за неоснователност на касационните жалби. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон Върховният административен съд установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе са точки 8, 9 и 10 от протокол за извършена проверка изх. № ИД-1246 от 07.11.2008 г., с който контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" (Д "ИТ") - Русе е приложил принудителни административни мерки на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, състоящи се в дадени предписания на "Булстарс" ЕООД, гр. Русе, за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство при изплащане на трудово възнаграждение и парични обезщетения по чл. 224, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от КТ на С. В. Н. от гр. Русе. Като ответници в първоинстанционното производство са призовани Й. Й. А. и В. Д. П. - главни инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" - Русе, които са подписали протокола в графа "извършили проверката". Дирекция "Инспекция по труда" - Русе, която е изпратила административната преписка, не е била конституирана като страна чрез контролния си орган, но е осъдена да заплати на "Булстарс" ЕООД - Русе деловодни разноски в размер на 67 лв. С разпоредбата на чл. 399 от Кодекса на труда (КТ) осъществяването на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности е предоставено на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Дирекциите "Инспекция по труда" като поделения в системата на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение (арг. чл. 12, ал. 1 от Закона за администрацията). На основание чл. 404, ал. 1 от КТ контролните органи на инспекцията по труда, както и органите на държавно и местно управление, изброени в по чл. 400 и 401, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, които съгласно чл. 405 от КТ могат да се обжалват по реда на АПК. Функциите на контролен орган по чл. 404, ал. 1 от КТ се изпълняват от длъжностни лица с правомощия на инспектори в Дирекцията "Инспекция по труда". При издаването на актове по чл. 404 от КТ инспекторите упражняват не свои частни правомощия, а тези на контролния орган на Дирекция "Инспекция по труда", която е надлежно овластеният от закона държавен орган за осъществяване на контрол за спазване на трудовото законодателство. Поради това издадените актове за приложени принудителни мерки от контролния орган на съответната дирекция подлежат на оспорване по административен ред не пред ръководителя на същата дирекция, а се оспорват пред изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", който е по-горестоящият административен орган. По правилото на чл. 153, ал. 1 от АПК като ответник следва да бъде конституиран контролният орган на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Русе, който е издал административния акт. Физическите лица, изпълняващи длъжността "инспектор" (респ. старши или главен инспектор), не са еднолични административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Те не са и частноправни субекти, на които е възложено упражняването на административни правомощия. Конституирането им поотделно и поименно като ответници по жалбата е неправилно. Призоваването на колективните административни органи се извършва съгласно чл. 17, ал. 1 от АПК, приложима по отношение на обособените органи с изградена структура (Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за защита от дискриминация и др.). Двете главни инспекторки Й. Й. А. и В. Д. П. са осъществили функциите на колективен контролен орган по чл. 404, ал. 1 от КТ, който обаче не притежава самостоятелна публична правосубектност. Поради това призоваването му следва да бъде извършено чрез Дирекция "Инспекция по труда", гр. Русе, в чиято структура е изграден контролният орган. Дирекцията притежава юридическа обособеност и протоколът за извършена проверка с дадени задължителни предписания към проверения работодател е издаден от нейно име. Допуснатото от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила при конституирането на страните обуславя недопустимост на съдебното решение, което следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато ново разглеждане от същия съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,