Решение № 3122 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15661/2011 г.

Решение № 3122 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15661/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Консорциум "Агро Фрукт Груп", със седалище и адрес на управление гр. Хасково, чрез пълномощника си адв. Пейчинов и директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 1570 от 14.10.2011 г., постановено по адм. д. № 56/11 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/. В жалбата на Консорциум "Агро Фрукт Груп" се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба са представени и приети по делото РА и РД издадени на доставчика Агрофрукс" ООД. По подробно изложени съображения касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на разноски. В жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с нормите на ДОПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на разноски Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационните жалби. Предмет на оспорване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 161001627 от4.10.2010 г., издаден от Иван Кръстев - инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 613/16.12.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Консорциум "Агро фрукт груп" е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 125 827, 95 лв. и лихви за забава в размер на 57 995,58 лв. за данъчните периоди м. 12.2005 г., м. 06 - м. 10.2006 г. и м. 05 - м. 11.2007 г. и е определен корпоративен данък за довнасяне за 2006 г. в размер на 46 854,73 лв. и лихви за забава в размер на 21807,55 лв. С обжалваното решение съдът е прогласил за нищожен процесния РА, в частта, в която на Консорциум "Агро фрукт груп" е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 115 837,95 лв., ведно с лихви в размер на 52 836,34 лв. за данъчни периоди м. 12.2005 г., м. 07, м. 08 и м. 09.2006 г. и м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2007 г. и е отхвърлил жалбата на Консорциум "Агро фрукт груп" в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 9 990 лв. и лихви в размер на 5159.24 лв. за данъчен период м. 10.2006 г. и допълнително определен корпоративен данък за довнасяне в размер на 46 854.73 лв. и лихви за забава в размер на 21 807.55 лв. за финансовата 2006 г. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП: За да обяви за частично нищожен РА, първоинстанционният съд е приел за установено, че от приетите по делото ДАПВ № 315/30.01.2006 г. и АПВ № № 12871/21.08.2006 г., 13346/25.09.2006 г., 13963/25.10.2006 г., 11899/18.06.2007 г., 12492/17.07.2007 г., 13047/28.08.2007 г., 13618/26.09.2007 г., 14190/26.10.2007 г., 14843/26.11.2007 г. и 15382/17.12.2007 г., всички издадени от ТД на НАП - гр. Хасково, се установява, че за данъчни периоди м. 12.2005 г., м. 07, м. 08 и м. 09.2006 г. и м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2007 г. органите по приходите, извършили проверките по прихващане и възстановяване, са признали, че дружеството има право на данъчен кредит в съответния претендиран размер, респективно, че дължи ДДС за внасяне, като резултатът за всеки един от данъчните периоди е в размера на декларирания по справка-декларацията. Няма спор, че посочените ДАПВ и АПВ са влезли в законна сила, както и, че заповедите за възлагане на ревизия и ЗОКО са издадени от орган по приходите - началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - гр. Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, респ. чл. 119, ал. 2 от ДОПК. При така установеното съдът е приел, че при наличие на влязъл в сила ДАПВ, респ. АПВ, за всеки от процесните периоди, то заповедите за възлагане на ревизия, за тези данъчни периоди, са издадени при липса на материална компетентност на органа, който ги е издал, като се е позовал на практика на ВАС. Решението е правилно. Практиката на ВАС приема, че както при действието на ДПК (отм.) така и на ДОПК /включително и след изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, /ДВ, бр. 108/19.12.2007 г./, след като е установено, че ДАПВ, респ. АПВ е влязъл в сила преди изменението на закона/, възприема тезата, че ДАПВ е акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), респ. ДОПК и че АПВ на общо основание са индивидуални административни актове и следва да се зачете стабилитетът на влезлия в сила административен акт, от който са възникнали и упражнени права. При наличие на влязъл в сила акт, изменението на установените данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, респ. РА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК (отм.), респективно на чл. 133 и сл. от ДОПК, тъй като при възстановяване и прихващане на суми по реда на чл. 112 ДПК (отм.), респ. на чл. 129 от ДОПК, органите по приходите са задължени да извършат проверка или ревизия на проверявания субект и да определят правилно следващото се данъчно задължение или суми за възстановяване. В тази насока е неоснователен доводът в касационната жалба, че процесните ДАПВ и АПС са издадени без извършване на ревизия, тъй като в правомощията на органа е да прецени в какво производство /проверка или ревизия/ ще се произнесе по искането за прихващане и възстановяване. Неоснователен е доводът, че ЗВР в настоящото производство е издадена след допълнението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, /ДВ, бр. 108/19.12.2007 г./, тъй като с ТР № 1/12 г. ОСК на ВАС е прието, че след допълнението на посочената разпоредба задълженията за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез особеното производство по чл. 133 и чл. 134 ДОПК, какъвто е настоящият случай. Последния АПВ е издаден на 17.12.2007 г. С оглед на изложеното решението в тази си част, като правилно следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Консорциум "Агро Фрукт Груп": В частта по ЗДДС: За да отхвърли жалбата в частта относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 10.2006 г., съдът е приел, че в хода на съдебното обжалване не са ангажирани доказателства от жалбоподателя, с които да се опровергаят констатациите на органа по приходите. В тази връзка, съдът не е кредитирал свидетелските показания, тъй като от една страна лицата, пряко или косвено са заинтересовани от изхода на делото, а от друга са взаимно противоречиви. Подробно в тази насока е изложил доводи за наличие на противоречие между показанията на свидетелките Господинова (доставчик на продукция - суровина за преработка от дружеството - жалбоподател) и Балабанова - технолог в Консорциума. В противоречие със събраните по делото доказателства, съдът е приел, че са свидетелските показания на свидетеля Коларов по отношение на лица, работили в представляваното от него дружество "Продукт Па Ми" ЕООД като шофьори. За изолирани от останалия доказателствен материал по делото, съдът е приел показанията на св. Марков, Господинова и Коларов по отношение кадровия и технически потенциал за осъществяване на доставката. Относно начина на транспортиране на продукцията, съдът е приел, че свидетелските показания съответстват на останалите събрани по делото доказателства само по отношение обстоятелството, че продукцията е събирана в специален ПВЦ амбалаж, предоставян за това от Консорциума. По отношение на начина на транспортиране на продукцията от мястото на прибирането й до преработвателната фабрика свидетелските показания са във връзка с транспорт за собствена сметка (със собствено или наето МПС), за присъствие на МПС на полето в края на работния ден или за осигурено такова от фирмата - получател по доставката, за което липсват други доказателства. Не на последно място съдът е приел, че в хода на съдебното обжалване от жалбоподателя не са ангажирани доказателства за опровергаване констатацията на органите по приходите, че по отношение на процесната доставка на "черна боровинка от "Ивест БГ" ЕООД е налице обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В тази връзка съдът е приел, че са ангажирани само свидетелски показания, които съдържат в себе си изолирани твърдения, неподкрепени от останалите събрани по делото писмени доказателства. В частта по ЗКПО и допълнително определен корпоративен данък за довнасяне за финансовата 2006 г.: Съдът е приел, че законосъобразно на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) е увеличен финансовият резултат на дружеството със сумата от 312 364.89 лв. За безспорно съдът е приел, че процесната сума представлява осчетоводен от Консорциума разход под формата на отчетна стойност на продадените материални запаси. Правилно от органа по приходите е прието, че фактурите, удостоверяващи стойността на формирания разход, са с непопълнени точно реквизити по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, тъй като не удостоверяват по несъмнен начин, че са издадени в резултат на реално извършени сделки. При оспорване на фактурите относно отразените в тях стопански операции, съдът е приел, че е в тежест на жалбоподателя да докаже, признаването на определен осчетоводен разход не само с формалното документално оформяне, а и с реални стопански операции. В хода на ревизионното производство съдът е приел установено, че доставките са счетоводно отразени при жалбоподателя, като доставчиците не могат да докажат, че са произвели/закупили стоките, предмет на сделките, тъй като не са представени разходни документи за извършени разходи по производството на земеделска продукция, а фактурите за предходни доставки от "Продукт Па Ми" ЕООД са с дати, следващи пряката доставка. Предвид обстоятелството, че сделките са с предмет родово определени вещи, прехвърляне собствеността върху същите не е доказано в хода на административното и съдебно обжалване. Предмет на доставките по процесните фактури са плодове в големи количества, чието изкупуване, съхранение и транспортиране не може да се осъществи без наличието на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Подробно съдът е анализирал приложимата разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), както и легалното определение на "документална обоснованост", регламентирано в разпоредбата на § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО (отм.) и е достигнал до извода, че процесните фактури не удостоверяват осъществена облагаема доставка, поради което и разхода законосъобразно не е признат за данъчни цели. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност всички относими към спорното материално право доказателства. Подложил е на анализ допуснатите и изслушани по делото свидетелски показания и е достигнал до извода, че същите са в една част противоречиви, в друга заинтересовани и в трета в противоречие със събраните писмени доказателства. Относно отказано право на данъчен кредит, е безспорно установено, че доставчика не е намерен на декларирания от него данъчен адрес, че съобщението е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК и че не са представени доказателства във връзка с реалното извършване на процесната доставка на стока - черни боровинки. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че органът по приходите разполага с информация относно подадени СД от доставчика, тъй като предмет на спора е не само начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), а реалността на доставката. В тази насока е неоснователен доводът, че от свидетелските показания се установява механизмът на събиране и превозване на процесната стока от "Ивест БГ" ЕООД. При липса на проверка в счетоводството на доставчика за установяване на осчетоводени разходи за транспорт и за придобиване на стоките, не може да се приеме, че тези обстоятелства следва да се установяват със свидетелски показания. Както правилно е приел съдът, процесните стоки представляват родово определени вещи, поради което прехвърлянето на собствеността върху тях се установява, чрез отделянето им, т. е. чрез представяне на приемо-предавателни протоколи, складови разписки и транспортни документи, които следва да се намират при получателя - касатор. Последващата реализация на процесните стоки не доказва, че същите са получени именно от доставчика "Ивест БГ" ЕООД. В частта по ЗКПО, подробно съдът е анализирал приложимата разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), както и легалното определение на "документална обоснованост", регламентирано в разпоредбата на § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО (отм.) и е достигнал до законосъобразен извод, че процесните фактури не удостоверяват осъществена облагаема доставка, поради което и разхода законосъобразно не е признат за данъчни цели и с него е увеличен финансовия резултат на дружеството. В издадените документи са попълнени реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството, но данните в тях не отразяват вярно и точно извършените стопански операции. Както беше посочено по-горе подробно съдът е анализирал показанията на изслушаните по делото свидетели и правилно е приел, че само въз основа на тях не може да се обоснове безспорен извод за наличие на реалност на процесните доставки на стоки. В тази насока е неоснователно позоваването на касатора на извършена ревизия на доставчика "Агрофрукс" ООД, както и на представените с касационната жалба РА и РД на същото дружество, тъй като доставките по които "Агрофрукс" ООД е доставчик не са били предмет на проверка, а само доставките по които е получател. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите прави изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,