Решение № 10663 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2016 г.

Решение № 10663 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Г. К., гр. С., кв. "Самоков", бл. ..., вх. "..." ет. ..., ап. ... срещу Решение № 437 от 26.04.2016 г. на Административен съд, С. област, постановено по административно дело № 65/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Кирилов срещу Заповед № 15-0338-000248 от 14.12.2015 г. на началника на група "Охранителна полиция" в Районно управление - Самоков, Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, С., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради противоречие с материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е приел, че е отказал извършване на кръвна проба. Не е отчел, че кръвната проба не е извършена поради късното му отвеждане в болницата от полицейските служители. Несъответен на доказателствата по делото счита извода на съда. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Касаторът се представлява от адв. Б. Т., Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - началника на група в Районно управление - Самоков, Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, С., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По безспорен начин е установено, че г-н Кирилов е управлявал лекия си автомобил в пияно състояние и при спирането му за проверка от контролните органи е отказал проверка с техническо средство. От показанията на свидетеля е видно, че г-н Кирилов се явил в болничното заведение след определения час, поради което е отказано вземането на кръвна проба. Жалбоподателят не е оспорил установените факти.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 09.12.2015 г. на г-н Кирилов е съставен Акт за установяване на административно нарушение за това, че на 09.12.2015 г., около 02,20 часа, по третокласен път III-6206, в района на километър 22, по посока от к. к. "Мальовица" към гр. С. е управлявал лек автомобил с регистрационен № СА 4193 НК, собственост на "Екотех продукт" ООД, като вследствие на движение с несъобразена с пътните условия скорост, на прав участък от пътя, заскрежен, губи управлението на автомобила и реализира пътно-транспортно произшествие като причинява материални щети. Г-н Кирилов отказва да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употреба на алкохол - "А. Д.", модел 7410+, фабричен № 0060, калиброван до м. март 2016 г. На г-н Кирилов е издаден талон за медицинско изследване № 0418596. Талонът е връчен на г-н Кирилов в 04,30 часа като му е определен срок за явяване в Многопрофилна болница за активно лечение, гр. И. до 120 минути.

1. На 09.12.2015 г. не е взета кръвна проба на г-н Кирилов.

1. На 14.12.2015 г. началникът на Районно управление - Самоков, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), със Заповед № 15-0338-000248 прилага на г-н Кирилов принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед № 517з-259 от 06.02.2015 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, с която е определил длъжностните лица, оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни мерки по чл. 171 ЗДвП. Между оправомощените лица е и началникът на група "Охранителна полиция" в районно управление.

1. В хода на съдебното производство съдът е разпитал свидетелите Тосков, Ников и Ковачки.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Допуснатата размяна на последните две цифри в номера на медицинския талон в акта за установяване на административно нарушение и в заповедта приема за очевидна техническа грешка.

Съдът приема, че оспорената заповед е и в съответствие с материалния закон. Налице са материалните предпоставки за прилагане на мярката - г-н Кирилов е управлявал моторно превозно средство, като е отказал проверка с техническо средство за алкохол и не е дал кръв за медицинско изследване. Съдът, с оглед на показанията на свидетелите, е приел за доказано неспазването от г-н Кирилов на определения от полицейските органи срок за явяване в болницата, поради което е приел за осъществен фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закони и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните два порока, са резултат на преценката на един релевантен факт - даването на кръв за медицинско изследване.

Касаторът твърди, че не е успял да даде в определения му срок кръв за медицинско изследване, защото не е бил своевременно заведен от полицейските служители в болницата в гр. И.. С оглед на това счита, че не е налице елемент на фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.

Доказателствата по делото не доказват фактите по твърдяния от касатора начин.

Видно от талона за медицинско изследване същият е връчен на г-н Кирилов в 04,30 часа като са му дадени 120 минути за явяване в болницата в гр. И.. Ноторно е, че разстоянието между гр. С. и гр. И. е 36 км, което значи, че предоставените на г-н Кирилов 120 минути са били повече от достатъчни, за да се яви навреме в болницата в гр. И.. Що се отнася до придружаването му от полицейските служители до болницата в гр. С. и невъзможността да му бъде взета кръвна проба поради липса на лекар в болницата в този момент, то този факт е само и единствено в интерес на г-н Кирилов, защото вместо кръвната проба да бъде му взета във възможно най-кратък срок след пътно-транспортното произшествие - 02,20 часа, той е имал възможност да отдалечи момента на вземане на кръвната проба до цели четири часа след пътно-транспортното произшествие и то по причини, за които той не е отговорен. Видно от доказателствата по делото полицейските служители са придружили г-н Кирилов до болницата в гр. С., но поради липсата в този момент на лекар, кръвна проба не е могла да му бъде взета и той, считано от 04.30 часа, е имал задължението в рамките на 120 минути да се яви за кръвна проба в болницата в гр. И..

Като не е спазил определения му срок за явяване в болницата, г-н Кирилов сам се е поставил в ситуация на осъществяване на фактическия състав на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Полицейските служители нямат задължението да отведат г-н Кирилов до болницата в гр. И., а и видно от показанията на свидетеля Ников г-н Кирилов е пристигнал в болницата в гр. И. много след установения час 06,30 часа.

С оглед на така установените по делото факти изводът на съда за наличие на предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е правилен. Касаторът не е дал в определеното му време кръв за кръвна проба и с оглед на това и при отказа да бъде изпробван с техническо средство е осъществил състава на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Съдът като достигнал до този фактически извод въз основа на доказателствата по делото и като тълкувал и приложил правилно материалния закон постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд