Решение № 1696 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9406/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ), чрез юрисконсулт Л. Христова, против решение 273/20.07.2022 г., постановено по адм. дело 212/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Враца. Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна Туризъм- Каменов и син ЕООД, чрез адв. Стоянова оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на Туризъм-Каменов и син ЕООД със седалище и адрес на управление село Згориград, обл. Враца срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, с изх. 02-060/4974 от 18.03.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Административният акт е произнесен след отмяна по съдебен ред на предходно Уведомително писмо с изх. 02-060-2600/4974/05.08.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания базирани на площ за кампания 2019 г., издадено по отношение на заявените схеми/мерки, базирани на плащ в заявлението на земеделския производител. От фактическа страна съдът приема, че дружеството подава общо Заявление за подпомагане с 06.030619.76454 от 25.04.2019г. и УРН 532503 с приложени таблици за парцели и отглеждани животни за 2018 г., договор, споразумение, служебна бележка и декларация. Подадено е Заявление за подпомагане за 2019г. на 10.05.2019 г., с таблици за парцели и животни за 2019 г. и декларации. При извършена автоматична проверка е установена грешка в заявлението, изразяваща се в надвишена площ от 23.46 ха, като в детайли са посочени два броя БЗС: парцели 30606-458-4-1 и 48129-221-4-1. Депозирани са Заявление на заявените схеми и мерки с дата 04.08.2019г. и 10.06.2019 г., със съответните документи, след което е извършена нова автоматична проверка, в резултат от която е прието, че е установена грешка при заявените площи, като те надвишават допустимите площи с правно основание с 23.46 ха. В Таблица на заявените площи по направление и дейности от мярка Биологично земеделие, ПРСР 2014-2020г. е посочена декларираната площ от 96.90 ха. Административният орган приема, че декларираните общо 96.90 ха са наддекларирани и издава оспореното уведомително писмо с изх. 02-060-2600/4974 от 18.03.2022г. В таблица 1 към административния акт са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Посочено е, че по заявлението не са установени двойно заявени площи и не е извършвана проверка на място от Технически инспекторат към разплащателната агенция. По отношение на наддекларираните площи, в разясненията към колона 5 от таблица 1 на УП е уточнено, че кандидатът заявява площ, която попада извън специализирания слой за кампания 2019г. Специализираният слой Площи допустими за подпомагане е одобрен със Заповед РД 46-485 от 27.11.2019г. и Заповед РД 09-228 от 28.02.2020г. на министъра на земеделието и храните (МЗХ), предаден на ДФЗ с писмо 02-0400/228 от 05.03.2020г. По отношение на площите без правно основание в разясненията към колона 6, органът пояснява, че тези площи са предоставени на ДФЗ с писмо на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) с вх. 07-0400/1412#7 от 21.10.2019г. В случай на получени за парцела данни от МЗХ, съгласно чл. 41, ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) установената площ се сравнява на ниво парцел с площите, за които кандидатът има регистрирани правни основания, като за установена площ се счита по-малката от двете (поясненията към колона 8). В заключение като правни основания за неодобряване на заявените площи за финансово подпомагане, в оспореното уведомително писмо са посочени разпоредбите на чл. 43 ал. 3 т. 6 ЗПЗП и чл. 43 ал. 3 т. 7 ЗПЗП (в приложимата редакция на ДВ), а именно- заявената площ от жалбоподателя не попада в Специализирания слой Площи допустими за подпомагане за кампания 2019, който е одобрен с цитираните по-горе заповеди и кандидатът за подпомагане не е ползвател на заявените земеделски площи. От правна страна съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но не е мотивиран достатъчно пълно, ясно и разбираемо. На първо място, съдът посочва, че по делото не е установено и не се доказава площите по заявлението на Туризъм-Каменов и син ЕООД да не попадат в Специализирания слой за 2019г., както и жалбоподателят да не е ползвател на заявените площи, като за този извод се позовава най-общо и неконкретизирано на представени по делото множество документи за наети земеделски имоти и отглеждани животни. На следващо място, приема че Министерство на земеделието и храните няма право да определя размер на площите с правно основание, като част от процедурата за регистрация на правното основание по смисъла на чл. 41 ЗПЗП и за нуждите за мерките за директни плащания. Аргументира се с разпоредбите на чл. 37м, ал. 1 във връзка с чл. 37и, ал. 4, 7 и 9 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), регламентиращи компетентните органи и процедурата за извършване на проверки за спазване на условията при разпределяне на пасища, мери и ливади между правоимащите. По изложените съображения решаващият съд отменя уведомителното писмо като незаконосъобразно. Решението е неправилно. Правилно и обосновано е приетото относно компетентността на административния орган, издател на оспореното уведомително писмо. При преценка на материалната законосъобразност на обжалваното уведомително писмо обаче съдът не прави собствен анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, като направеното в касационната жалба възражение в тази връзка е основателно. След като преразказва фактическите обстоятелства, изложени в административния акт и приетите въз основа на тях правни основания за отказаното финансово подпомагане на земеделския производител, съдът приема, че изводите на издателя на акта, че част от заявените площи за кампания 2019г. попадат извън Специализирания слой ПДП, както и че са установени имоти ползвани без правно основание са незаконосъобразни и не се подкрепят от доказателствата по делото. По делото са събрани и приобщени относими и допустими доказателства, които съдът описва в съдебния акт, без да ги прецени и анализира както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Не са изложени никакви съображения за значението на доказателствата за конкретните спорни въпроси по делото. Изводът, че посочените от административния орган площи, попадащи извън специализирания слой Площи, допустими за подпомагане заявени от земеделския производител са допустими за подпомагане е бланкетен, направен е без да са изложени съображения, подкрепени с конкретни доказателства по делото. Следва да се отбележи, че по делото не са събирани доказателства дали земеделският производител е обжалвана заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой, защото установяването на тези обстоятелства са от важно значение при преценката на съда за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. На следващо място, от мотивите на обжалваното решение не става ясно защо първоинстанционният съд приема приема, че министерството провежда процедура по определяне на размера на площите с правно основание и такива без правно основание, без данни за това по делото, както и без анализ на приложимата разпоредба на чл. 41 ЗПЗП, регламентираща регистрационния режим на правните основания за ползване на земеделска земя и правомощията на МЗХ и Разплащателната агенция в тази насока, като направеното в касационната жалба възражение за това се явява основателно. Основателно е и възражението, че съдът изобщо не обсъжда доказателствата, свързани с регистрацията на животновъдния обект и неговия вид, както и ползването му от няколко лица, не е направен и анализ и не са изложени съображения за правомерността на ползването на обекта от няколко лица, не е изяснен въпроса за конкретния брой и вид регистрирани животни, отглеждани конкретно от "Туризъм-Каменов и син" ЕООД, с оглед установяване на размера на отдадените под наем имоти от държавния и общинския поземлен фонд на земеделския производител. Предвид изложеното настоящият състав на ВАС, приема, че бланкетно приетото от съда, че не е доказано наличието на фактическите установявания, послужили за издаване на оспореното писмо на изпълнителния директор на ДФЗ, поради което административният акт се явява незаконосъобразен, противоречи на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването с посочените процесуални норми, създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за незаконосъобразност е направен, без да са събрани и обсъдени релевантните доказателства. Липсата на мотиви относно направените от съдебния състав изводи от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебния акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд-Враца за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с установяването на релевантните за правния спор факти, съобразно доводите на страните, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. Воден от горното, ВАС, пето отделение