Решение № 9231 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13806/2013 г.

ВАСV отделение02.07.2014 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5095/22.07.2013 г., постановено по адм. дело № 7169/2011 г. на Административен съд - София град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9231 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13806/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Полина Павлова Боянова срещу решение № 5095/22.07.2013 г. по адм. дело № 7169/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № СП - 23/22.04.2010 г. на главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД - ГДА) за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Чрез процесуалния си представител адв. Виодорова иска отмяна на съдебното решение като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а също и присъждане на съдебните разноски. Ответникът - главният директор на ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация", чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на АССГ да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че оспорваният административен акт за прекратяване на служебното правоотношение е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При издаването на заповедта е спазена предписаната от закона форма и изискванията за съдържание по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Установено е, че с влизане в сила на новото длъжностно разписание, функциите на длъжността, заемана от касационната жалбоподателка са изцяло премахнати, съгласно длъжностното разписание, действащо в ГД ГВА от 22.04.2010 г., поради което съдът е заключил, че заповедта е издадена в съответствие с материално правната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че Полина Боянова е заемала длъжността "старши експерт" в отдел "Авиационна сигурност и класифицирана информация" към дирекция "Летища, авиационна сигурност и управление на авиационното движение", като при направеното от Административен съд - София град сравнение между представените по делото длъжностни разписания на ГД ГВА в сила от 01.03.2010 г. и в сила от 22.04.2010 г. е видно, че в първото разписание щатната бройка за длъжността "старши експерт" в отдел "Авиационна сигурност и класифицирана информация" е 1 /една/ и считано от 22.04.2010 г. е премахната изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията / обн. ДВ, бр. 18/05.03.2004 г./, "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително на основание на закон, въз основа на изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. За да е налице реално съкращаване на длъжността е необходимо заеманата длъжност да е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на съответната администрация и същата да не е запазена като система от функции, задължения и изисквания, включително и под друго наименование. Тоест, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование / нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В конкретния случай е видно, че двете кумулативни предпоставки на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. са налице - заеманата от касационната жалбоподателка длъжност "старши експерт" е премахната като нормативно определена позиция. По делото са представени доказателства от органа по назначаване, че длъжността не е запазена и като система от функции в щата на ГД ГВА, както под друго наименование, така също в друг отдел или дирекция. По този начин касационният ответник е изпълнил изискването да установи материално правните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Премахването на дейностите, свързани с поддръжка и обработка на документи съгласно Закона за защита на класифицираната информация в администрацията на ГД ГВА е резултат от нормативната промяна относно съществуването на служител по сигурността на информацията в тази администрация по чл. 7б от Устройствения правилник на ГД ГВА/ отм. в сила от 16.04.2010 г./ и решението на ДКСИ от 20.04.2010 г. за закриване на регистратурата за класифицирана информация. Както правилно е установил първоинстанционният съд решението на ДКСИ предхожда измененията в длъжностното разписание при ответника, в сила от 22.04.2010 г. По делото са представени доказателства, от които се установява намаление в общата численост на персонала в ГД ГВА с 4 щатни бройки, от които в дирекция "Летища, авиационна сигурност и УВД", където е работила жалбоподателката с 1 щатна бройка в резултат на нормативни промени, в сила от 16.10.2010 г. При тези доказателства правилно Административен съд - София град е приел, че е налице реално съкращение в щата на длъжността, изпълнявана от касаторката. Неоснователен е довода на касаторката, че решаващият съд не е обсъдил в мотивите си писмо с рег. № 03-00-130/26.02.2010 г. на главния секретар на Министерство на транспорта и информационните технологии /МТИТ/. Правилно съдът е приел, че представените преписи са различни от оригинала, както по отношение на адресатите така и по отношение на формата му и с определение от 15.04.2013 г. този документ е изключен от доказателствата по делото. Това писмо има организационно предназначение и не е основание за издаването на процесната заповед. Преценката коя длъжност да бъде съкратена е свързана с оперативната самостоятелност на управляващия дейността и негово право е да я организира по най - ефикасен начин. Настоящата съдебна инстанция счита, че Административен съд - София град обосновано е заключил, че заповед № СП - 23/22.04.2010 г. на главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", с която е прекратено служебното правоотношение на Полина Павлова Боянова, е издадена при наличие на материално правните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. и правилно е отхвърлил подадената от служителката жалба като неоснователна. Липсват касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 2, ал. 1 НПЕКДА
  • чл. 106, ал. 1, т. 2