Решение № 3076 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9515/2017 г.

Решение № 3076 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9515/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Д., гр. Б., чрез проц. си представител адв. Г. Д., против решение № 1174/13.07.2017 г., постановено по адм. д. № 152/2017 г. по описа на Административен съд Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Г. Д. против отказ на главния архитект на община П. да издаде удостоверение за търпимост, обективиран в писмо с изх. № 94-00-6146/30.01.2017 г. за обект: "Пет броя тип бунгала, сграда-столова, битова сграда (тоалетни) и септична яма", находящи се в имот № 000262, м. Мочоро, землището на с. К., община П.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото е достигнал до неверни правни изводи. Искането за издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ представлява искане за административна услуга, като административното правоотношение се развива само между заявилия услугата и административния орган. В това производство няма заинтересувани лица. На обжалване подлежи само отказът да бъде издадено удостоверението, не и позитивния резултат. Право да поиска издаване на удостоверение за търпимост на строеж по реда на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ има всяко лице, което може да установи свой правен интерес за това. Извън предвиденото в този законов текст нотариално производство това удостоверение не поражда, не удостоверява права и задължения, не удостоверява законност на строеж, признат за търпим. Това е причината трети лица да не са засегнати от издадено такова удостоверение. Претендирани имуществени права биха могли да бъдат защитени в общо исково производство, не в административното. С позитивните волеизявления на тези удостоверения не се засягат права или законни интереси, а се удостоверяват факти от правно значение в полза на искащия, при това за законово определена цел - само за нотариално производство. С удостоверението за търпимост не се засягат права, тъй като те са вече реализирани. Правилно пръвоинстанционният съд е приел жалбата на Димчева за допустима и е разгледал делото. Същата е адресат на отказа на главния архитект на община П., тя е и собственик на земята, върху която е разположен обектът, предмет на искането. Мотивирала е правния си интерес с установената законова презумпция в разпоредбата на чл. 92 ЗС, че собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея. Естествено тази презумпция е оборима, но е достатъчно основание касателно наличието на правен интерес за Н. Д. да поиска издаването на удостоверението от главния архитект. Незаконосъобразни са изведените правни изводи, че след като не е собственик на процесните постройки, същата няма право да иска процесното удостоверение. Удостоверението за търпимост не я прави, а и не би могло, собственик на постройките, с това удостоверение тя не би могла да прехвърли собственоста им, след като самата тя няма признато такова право. В тази връзка неправилни са правните изводи на решаващия съд, довели до потвърждаване на отказа на главния архитект да издаде искания административен акт. Обстоятелството че трето лице претендира права на собственост върху постройките, не може да бъде основание за административния орган да изследва търпимостта им и да издаде съответния административен акт. Решението е валидно, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото във връзка с доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Постановеният административен акт е незаконосъобразен и като го е потвърдил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отмени оспорения административен акт и делото да се изпрати като преписка на административния орган за произнасяне. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед на резултата от делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на жалбоподателката Н. Г. Д. следва да бъдат присъдени направените разноски в производството - 375 лв, доказани по своя размер. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав