Решение № 15232 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2316/2017 г.

Решение № 15232 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2316/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на И. В. Г., В. М. В., И. С. Д., К. И. Д. и Д. Н. Д. против решение от 18.01.2013 г., постановено по адм. д. № 03354/2006 г. по описа на Софийски градски съд. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му. Ответниците - Е. Е. Й. - Б. и З. Н. Г. не оспорват касационните жалби. Останалите ответници не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни, като съображенията за това са следните: С решението в обжалваните му части са отхвърлени жалбите на В. М. В. срещу решение № 94 по протокол № 24/30.03.2001 г. на Столичен общински съвет в частта за одобрения регулационен план на м. "Малинова долина- изток" относно поземлен имот № 1608 кв. 114, за който имот са създадени два УПИ с отреждане за обществени мероприятия - УПИ I за ОДЗ и УПИ II за озеленяване; на И. С. Д. в частта относно одобрения ЗРП относно УПИ ХV-1092 кв. 132; на К. И. Д. и Д. Н. И. в частта относно одобрения ЗРКП относно УПИ ХIV-1574 кв. 132 и жалбата на И. В. Г. в частта относно одобрения улично-регулационен план относно УПИ ХII-222 в кв. 132. В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неоснователност на жалбите. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Решението е взето от Столичния общински съвет съобразно правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация вр. чл. 6, т. 6 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) отм. Правилно съдът приема, че акта е издаден в предписаната от закона форма като в същия са посочени правните основания за издаването му, а относно фактическите такива е налице изрично позоваване на протоколите изготвени от СТСУСА и ГАГК, като по този начин изложените в същите съображения са възприети като мотиви и са част от постановеното решение съгласно ТР 16/1975 на ОСГК на ВС. Е. защо доводите на касаторите за противното са неоснователни. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила като са спазени изискванията на чл. 69-83 ППЗТСУ (отм.). Законосъобразен е изводът на съда, че жалбата на В. М. В. е неоснователна. От събраните по делото доказателства е установено, че същият е собственик на ПИ 1608, кв. 114, м. "М. Д. -изток", за който с обжалвания план са предвидени УПИ I и УПИ II съответно за озеленяване и детска градина, а част от имота попада в улица. Правилно съдът се позовава на заключенията на назначената по делото съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните, както и на факта, че имотът е нанесен в кадастралния план през 2011 г. и прави законосъобразен извод, че след като същият не е нанесен в плана към момента на изготвянето и одобряването му, то имотът не може да бъде предмет на регулация. С плана могат да бъдат регулирани само нанесени в кадастралния план имоти. След като имотът не е нанесен в кадастралния план нито към датата на образуване на производството по изработването на оспорения ПР, нито към момента на приемането му, то същият не може да бъдат предмет на регулация. Позоваването на касаторите на предходен регулационен план от 1985 г. е неоснователно, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, предходната регулация да е приложена спрямо процесните имоти, а този факт не е установен и от заключенията на назначената по делото съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните. Напротив правното основание за издаване на административния акт, а именно чл. 6, т. 6 ЗТСУ (отм.) и чл. 20, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) сочи на неприложен регулационен и застроителен план в обхвата на процесната разработка. Законосъобразен е и изводът на съда за неоснователност на жалбата на И. Д., собственик на ПИ 1092 по плана на "Малинова долина". По делото е установено, че в обхвата на плана е само част от имота, за който е отреден УПИ ХV-1092 кв. 132 с предвиден излаз на три улици, като тези улици заемат част от имот пл. № 1092, но същите са необходими за обслужване, както на УПИ така и за цялата територия в обхвата на плана. От заключението на съдебно - техническата експертиза, е установено, че имотът отговаря на изискванията за площ и лице, за него е предвидено максималното допустимо застрояване, а уличната мрежа е съобразена с възможността за разполагане на инженерната инфраструктура и същата е проектирана съгласно законовите изисквания. Следователно в случая е спазено изискването на чл. 27, ал. 2 ЗТСУ (отм.) като предвижданията на плана са икономично осъществими и дават възможност за целесъобразно устройство и застрояване на урегулираните имоти, като доказателства за противното не са ангажирани от касаторите. Правилно съдът приема за неоснователен довода, че плана е изработен върху невярна кадастрална основа като не са съобразени съществуващите сгради. Сградата в УПИ ХIV-1574 попада в част от имота на жалбоподателката Д.. По делото не са ангажирани доказателства сградата да е съществувала към момента на одобряване на плана и същата да не е нанеса в него. Напротив по делото е установено, че сградата е построена след одобряване на обжалвания план, поради което не е заснета и отразена в одобрения кадастрален план, послужил като основа за изработване на регулационния план и нанасянето й в кадастралния план впоследствие не обосновава незаконосъобразност на плана. Доводите на касаторката И. Д. за нарушение на чл. 21а ЗТСУ (отм.) са неоснователни, тъй като по делото е установено, че само за част от имота е отреден УПИ, а в останалата част същият е извън регулация. Освен това по делото не са ангажирани доказателства за нарушение на цитираната норма. Законосъобразен е и изводът на съда за неоснователност на жалбата на К. И. Д. и Д. Н. Д., собственици на ПИ 1574, за който имот по обжалвания план е отреден УПИ ХIV-1574. Правилно съдът приема, че съобразно заключението на вещото лице имотът към момента на одобряване на плана не е застроен, но през 2007 г. е въведена в експлоатация сграда, построена в същия, поради което прави извод за законосъобразност на плана в тази му част, както и че не е нарушен чл. 53, ал. 2 ППЗТСУ (отм.). В подкрепа на този извод е и приложеният нотариален акт от 16.03.2006 г., с който касаторите даряват на синовете си идеална част от празно дворно място, представляващо ПИ 1754 в м. "Малинова долина - II-ра част". Следователно оспореният план е изработен върху действителна кадастрална основа и след като в имота към момента на изработване и одобряване на плана няма сграда, то административният орган не следва да се съобразява с намиращата се сега в него сграда. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че жалбоподателите не са ангажирали доказателства, установяващи каква част от отредения УПИ се предвижда да бъде отнета за предвидената в плана улица от западната страна на имота. От събраните по делото доказателства е установено, че е спазено изискването на чл. 27, ал. 2 ЗТСУ (отм.) като доказателства за противното не са ангажирани. По делото е установено и че отредения УПИ отговаря на изискванията за площ и лице, както и предвиденото застрояване е максимално допустимото. Неоснователен е доводите на касаторите, че неправилно по делото не е конституиран като заинтересувана страна синът им Н. Д. Н. собственик на 1/4 ид. ч. от имота. Към момента на депозиране на жалбата пред първоинстанционния съд - 28.03.2006 г. Н. Д. Н. е съсобственик на процесния имот и има самостоятелно право на жалба, което не е упражнено, поради което за същия оспореното решение на СОС е влязло в сила. Освен това същият към момента на оспорването не е вписан в разписния лист, а правото на защита относно процесния имот е упражнено от съсобствениците му, поради което не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Законосъобразен е изводът на съда за неоснователност на жалбата на И. В. Г., собственик на ПИ 222, кв. 132, за който е отреден УПИ ХII-222. Установено е, че изградената в имота сграда частично попада в новопроектирана улица, но експерта приема, че сградата е незаконна, тъй като липсват доказателства, че е законно изградена. Установено е, че както новопроектираната улица, така и съществуващата улица, която се предвижда да стане тупик отговарят на изискванията на чл. 27, ал. 2 ЗТСУ (отм.), в който смисъл е неоспореното от жалбоподателя заключение на допуснатата по делото експертиза. От представените в първоинстанционното производство доказателства от И. Г. и от приложените към касационната му жалба позволителен билет от 17.09.1970 г., строителен протокол и архитектурен проект не се установява законността на построената в имота сграда. Позволителният билет е издаден за пристройка към съществуваща сграда, извън регулация на основание § 178 ППЗПИНМ, съгласно който в застроени недвижими имоти, засегнати от предвижданията на общия градоустройствен план, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, изключени от строителната площ, засегнати от строителна забрана или за които е установен нов начин на застрояване, се допуска по изключение да се направи пристройка към законно построена малоетажна сграда. Тези строежи се разрешават при условие, че не се предвижда новото строителство или другите мероприятия да се осъществят през следващата календарна година. Ако новото строителство или другите мероприятия бъдат осъществени през следващите 5 години от издаване на строителното разрешение, направените строежи при отчуждаването им не се заплащат, като собствениците им са длъжни да ги съборят за своя сметка и да приберат материалите. Следователно с представените доказателства се установява само правото на собствениците при реализиране на новите мероприятия след посочения в нормата срок да получат обезщетение за сградите при отчуждаването им. Ето защо като приема, че жалбата е неоснователна първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон и с представените по делото доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,