Решение № 9567 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14260/2013 г.

Решение № 9567 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14260/2013 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 във вр. с чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "ЕЛИТ - РАДИОТАКСИ" ООД - със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, подадена чрез Георги Минчев Цветков - управител, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 30 от 04.07.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Ответникът по оспорването - Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) не взема становище. Настоящата инстанция, като взе пред вид доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорвания административен акт, издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от ДОПК вр. с чл. 35, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) вр. с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания, вр. с чл. 24, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 от АПК и Решение № 519 от 23.03.2012 г. на КРС, на търговското дружество са установени непогасени ликвидни и изискуеми задължения към КРС, представляващи такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс от радиочестотния спектър за периода от 01.04.2011 г. до 23.03.2012 г., въз основа на разрешение № 00731 от 21.07.2008 г., възлизащи на 567. 11 лева. Жалбоподателят твърди, че АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, защото дейността на "ЕЛИТ - РАДИОТАКСИ" ООД е преустановена след 01.10.2011 г. и практически не са използвани честотите с издаденото от КРС разрешение. От представените с административната преписка доказателства е видно, че на "ЕЛИТ - РАДИОТАКСИ" ООД е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - PMR № 00731 от 21.07.2008 г., на осн. § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗЕС, чл. 30, т. 10 от ЗЕС и Решение № 1187 на КРС за срок от 15 години, считано от 06.12.2001 г. Съгласно Приложение № 2 от същото предприятието дължи на КРС годишна такса съгласно чл. 1, чл. 6, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС, приета с ПМС № 297 от 05.12.2007 г. (обн. ДВ, бр. 106/14.12.2007 г.) в размер на 580 лв. годишно. С решение № 519 от 23.03.2012 г. на КРС е постановено отнемане на разрешението. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка настоящият състав приема за установено, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Актът е и в съответствие с целта на закона. Съгласно текста на чл. 21 от ЗЕС, КРС е специализиран независим държавен орган, който изпълнява законовите, подзаконовите нормативни актове и общите административни актове в областта на електронните съобщения, политиката в електронните съобщения, политиката по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и политиката по пощенските услуги, като регулира и контролира осъществяването на електронните съобщения в съответствие със закона. Следователно, в случая КРС е единственият компетентен да издава актове за установяване на вземания, произтичащи от извършване на далекосъобщителна дейност. По силата на чл. 222 от Закона за далекосъобщенията (ЗД отм.) и на чл. 143 от ЗЕС във вр. с т. 2.3 от разрешението и т. 1- т. 3 от Приложение 2, дружеството е задължено да заплаща на четири равни вноски годишна такса за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър. В разпоредбите на чл. 224, ал. 1 от ЗД (отм.) и на чл. 147 от ЗЕС е предвидено, че размера на таксите, събирани от КРС е нормативно определен в Тарифа за таксите. Оттук следва изводът, че посоченото в оспорения акт публично държавно вземание е установено по основание, респективно актът не е в противоречие с чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Твърденията на жалбоподателя, че не е използвал честотите, са неоснователни и недоказани. Дали дружеството е ползвало реално ресурса е обстоятелство, ирелевантно за резултата по делото. С издаването на разрешението, на предприятието е предоставен спектър, който не може същевременно да бъде даден на друг субект. Това означава, че спектърът е зает за срока, предвиден в акта поради което дружеството дължи изпълнение на правата и задълженията, предвидени в лицензионния акт. Оспорения акт е валиден, законосъобразен и жалбата срещу него е неоснователна. Относно размера на вземането липсват доводи в жалбата, като оспорването се отнася единствено до основанието. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение