Решение № 242 от 15.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1888/2009 г.

Решение № 242 от 15.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1888/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 73 от Закона за ч. с. изпълнители /ЗЧСИ/. Образувано е по жалба на В. А. А. - частен съдебен изпълнител с рег. № 827,с район на действие - Окръжен съд гр. П. против решение на дисциплинарната комисия на К. на ч. с. изпълнители от 28.07.2009 г., постановено по дисциплинарно дело № 9/2009 г., с което на осн. чл. 68 от ЗЧСИ на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 1000 лв. В жалбата се правят оплаквания за недействителност на обжалваното решение. Твърди се, че решението е постановено много по-късно от посочената в него дата - 28.07.2009 г. като същото е антидатирано с оглед изискването на чл. 72, ал. 1 ЗЧСИ решенията по дисциплинарните дела да се постановяват в едномесечен срок от възлагането. Жалбоподателят счита, че този едномесечен срок тече от датата на възлагането на дисциплинарното производство, а не от датата на заседанието на комисията. В тази връзка посочва, че възлагането на делото е много преди датата 29.06.2009 г., когато е проведено заседанието на дисциплинарния състав. Решението е постановено при липса на мотиви. Решението според жалбоподателя е порочно и доколкото не са взети предвид направените от него възражения относно изтичането на 6 -месечния давностен срок за налагане на дисциплинарно наказание. Възражението за изтекла погасителна давност се поддържа и в настоящото производство като жалбоподателят сочи, че срокът по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ е изтекъл на 6.04.2009 г. Счита, че давностният срок е започнал да тече от 6.10.2008 г., когато е била депозирана жалбата, по която е било образувано дисциплинарното производство. По същество счита, че наложеното му дисциплинарно наказание е неправомерно, доколкото по извършените от него действия, предмет на жалбата, е била извършена проверка от И. на Министерство на правосъдието, следствие на което е отказано образуването на дисциплинарно производство, а са отправени само препоръки. Счита също така, че не е извършил нарушения на закона във връзка с призоваване на длъжника за извършване опис на движими вещи и ползване на вещо лице за извършване /изготвяне/ на оценка на описаните вещи, както и че вещите предмет на описа не са такива за упражняване на професия по см. на чл. 444, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото длъжника не е регистриран като индивидуална лаборатория в РЦЗ и не работи като общопрактикуващ лекар, доколкото няма регистрация и договор с РЗОК. В тази насока представя писмени доказателства. Счита също така, че наложеното му наказание е определено произволно и по целесъобразност, без да са изложени съображения относно неговия вид и размер, като не е съобразен и материалния интерес по делото. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на решението или да го обезсили като прекрати дисциплинарното производство или да отмени наложеното наказание или да го измени като намали санкцията по наложеното наказание като прекомерно завишена и неправилно определена. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа направените в жалбата оплаквания. Представя и писмена защита. К. на ч. с. изпълнители /КЧСИ/, представлявана от юрисконсулт М. М. оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение като се присъдят разноските по делото в размер на 300 лв. юристконсултско възнаграждение. Подробни съображения развива в представени по делото писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт - решение на дисциплинарен състав на дисциплинарната комисия при КЧСИ, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Неоснователни са оплакванията за нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от предвидения в ЗЧСИ орган - дисциплинарен състав на дисциплинарната комисия при КЧСИ, който е формиран по предвидения чл. 70, ал. 4 ЗЧСИ ред и който при постановяване на решението е действал в рамките на предоставените му от закона компетенции. Решението съдържа мотиви, които са разбираеми и обосновават взетото решение за наложено дисциплинарно наказание. Решението е допустимо. Същото е постановено въз основа на жалба на легитимирано лице - длъжник по изп. Дело № 2* отправена до К. на ч. с. изпълнители като дисциплинарното производство, в съответствие с предвидения в ЗЧСИ ред, е било образувано по решение на С. на КЧСИ, взето с протокол № 49 от 6.02.2009 г. и отправено искане изх. № 139/16.05.2009 г. на С. до председателя на дисциплинарната комисия на КЧСИ. Без значение за валидността и допустимостта на решението е обстоятелството дали същото е постановено в срока по чл. 72, ал. 1 ЗЧСИ, доколкото същият няма преклузивен характер досежно правомощията на дисциплинарния състав да се произнесе по жалбата, с която е сезиран. Решението не е недопустимо и поради изтекъл давностен срок за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно чл. чл. 69, ал. 1 дисциплинарната отговорност се погасява с 6 месечна давност от откриване на нарушението, но не по късно от две години от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито от момента, в който органът по чл. 70, ал. 1 е узнал за нарушението. В случая органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ е С. на камарата, който е бил сезиран с жалбата на М. К. П. с вх. № Ш152/06.10.2008 г. Не може да се приеме, че с депозиране на жалбата, С. на камарата е узнал за извършеното нарушение. По принцип жалбата съдържа твърдения за извършени нарушения, които подлежат на проверка от този орган. Проверката включва получаване на обяснения от частния съдебен изпълнител и проучване на изложените в жалбата твърдения. Едва след това С. на камарата на свое заседание взема решение за образуване на дисциплинарно производство и изпраща искане за това до Д. комисия на камарата. С оглед на това следва да се приеме, че узнаването на нарушението е към датата на това заседание, когато въз основа на извършеното проучване С. установява, че са налице данни за извършени дисциплинарни нарушения. Противното виждане, поддържано в жалбата на жалбоподателя не намира опора в закона, още повече в настоящия случай, когато органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ е колективен. Доколкото заседанието на С. на камарата, на което е взето решение за образуване на дисциплинарно производство е проведено на 6.02.2009 г., а решението за налагането на дисциплинарното наказание е взето на 28.07.2009 г., очевидно този срок е бил спазен. Същевременно по делото не се събраха доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя за антидатиране на решението на дисциплинарната комисия. Наказанието е наложено и в рамките на двугодишния срок от извършването му С оглед на това не може да се приеме, че дисциплинарната отговорност е погасена по давност и обжалваното решение е недопустимо на това основание. Относно правилността на решението: За да наложи дисциплинарното наказание "глоба" дисциплинарният състав е приел, че частният съдебен изпълнител е извършил следните нарушения на закона при осъществяване на изпълнителното действие "опис на движимо имущество", осъществен на 11.09.2009 г., а именно: частният съдебен изпълнител е извършил описа на вещите, без да връчи призовката за принудителното изпълнение на длъжника, същата е оставена на бюрото на длъжника в деня, в който описа е извършен като по този начин длъжника е бил лишен от възможността да направи възражения по насочване на изпълнението срещу процесното имущество; в протокола за опис ЧСИ е отразил, че оценката е извършена с помощта на вещо лице, а при извършване на самия опис такова не е присъствало за да даде заключение по нея устно или писмено; изпълнението е насочено срещу движими вещи, находящи се в медицински кабинет, в който длъжника упражнява професия - общопрактикуващ лекар. Тези констатации на дисциплинарния състав са правилни. Същите са съобразени с данните по делото. Действително в настоящото производство е представено уведомление от 08.09.2008 г., според отразеното в него - връчено на 9.09.21008 г. чрез залепване на вратата на адреса на длъжника по делото, в което е посочено, че до 11.09.2008 г. - 14 часа длъжникът следва да се яви в кантората на ЧСИ на посочения в уведомлението адрес за получаване на книжа по изпълнителното дело. Дори да се приеме, че това уведомление не е изготвено с оглед нуждите на настоящото производство, /доколкото не се намира в приложеното копие от изпълнителното дело/, в същото не се съдържа уведомяване за предстоящото принудително изпълнително действия "опис", както се твърди в жалбата. Задължението за уведомяване не е изпълнено и с оставянето на призовката за принудително изпълнение върху бюрото в лекарския кабинет, където е бил извършен описа, в деня на неговото извършване. С оглед на това изводът на дисциплинарния състав, че длъжникът не е бил уведомен за описа и по този начин е бил лишен от възможността да направи възражения във връзка с описаното имущество, е правилен. Изцяло недоказани в процеса са твърденията на жалбоподателя, че макар вещо лице да не е присъствало на описа, оценката на вещите е извършена от такова вещо лице. С извършения опис принудителното изпълнение е осъществено по отношение вещи, които са необходими на длъжника за упражняване на професионална дейност. Обстоятелството, че длъжникът по изпълнението няма договорни отношения с РЗОК и не отчита дейност, само по себе си не опровергава това, че същата упражнява професията си на лекар или най-малкото е лекар по професия. Изводът, че частният съдебен изпълнител е извършил опис на несеквестируеми вещи в нарушение на чл. 444, т. 4 ГПК не се опровергава от обстоятелството, че длъжникът разполага с още един оборудван медицински кабинет. Последното не е и установено в процеса. Предвид изложеното, дисциплинарния състав правилно е установил извършените от жалбоподателя нарушения, за които е ангажирал неговата дисциплинарна отговорност. Наложеното дисциплинарно наказание е от предвидените в разпоредбата на чл. 68 от ЗЧСИ и е съобразено с тежестта на установените дисциплинарни нарушения като в случая размерът на имущественият интерес, за който се води изпълнителното производство не може да бъде единствен критерий при определяне на наказанието. Водещото при неговото определяне са обществените отношения които са накърнени с допуснатите от жалбоподателя нарушения. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.