Решение № 2464 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11928/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) - Митница Бургас при Агенция Митници (АМ), чрез гл. юрк. Ж. Савова, срещу решение 15938 от 02.09.2024 г., постановено по адм. дело 8323/2022 г. по описа на Административен съд - София град, с което по жалба на Ауто Партс Лукс ЕООД е отменено решение 32-206974/23.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът възразява срещу извода на съда, че не е обосновано приложението на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) 952/2013, МКС/. Счита, че първоинстанционният съд не е анализирал в съвкупност приложените по делото доказателства. Излага подробни съображения, че митническият орган е обосновал съмненията относно декларираната митническа стойност на внесената стока чрез установените на интернет адрес https://bidfax.info данни и законосъобразно е определил, че продажната цена, посочена в този сайт в размер на 8 900 CAD /канадски долари/, е платената или подлежаща на плащане цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на ЕС, която служи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 70 във връзка с чл. 71 § 1, буква д), i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Излага доводи, че този извод се подкрепя и от ангажираните в хода на производството доказателства. По отношение на представената от дружеството фактура счита, че не би могло да се направят изводи за възникнало договорно отношение между двете страни. В подкрепа на горното посочва, че липсват и доказателства за разплащане. Поддържа, че правилно митническият орган е изчислил нова митническа стойност на процесната стока /употребяван автомобил/, като е взета предвид установената действителна продажна цена на автомобил със същия номер на шаси от направения аукцион, като същата е увеличена с транспортните разходи. Иска да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да отхвърли жалбата на дружеството срещу митническото решение. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът Ауто Партс Лукс ЕООД, чрез адв. И. Велинов и адв. Петкова, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства към него. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе по касационната жалба, съобрази следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение с рег. 32-206974/23.06.2022 г. към MRN 21BG001009007202R4 от 26.04.2021 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници , с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 48, във вр. с чл. 70, § 1 във вр. с чл. 71, § 1, б. д , подбуква ii от Регламент /ЕС/ 952/2013 е определена нова митническата стойност на декларираната за режим допускане за свободно обращение стока употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка: HYUNDAI, модел: SANTA FE с шаси 5XYZUDLB6HG478770 и държава на износ/изпращане Канада. В резултат на извършената корекция са установени за досъбиране от длъжника Ауто Партс Лукс ЕООД държавни вземания за вносно мито и за ДДС общо в размер на 3 418,98 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 ЗДДС във вр. с чл. 114 от Регламент /ЕС/ 952/2013, като за дата на възникване на митническото задължение е определена 26.04.2021 г. При извършване на последваща проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във вр. с чл. чл. 48 от Регламент /ЕС/ 952/2013 на декларираната митническа стойност на стоката, от данни публикувани на електронен адрес https://bidfax.info митническият орган е приел, че автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) и пробег, е обект на покупко продажба, осъществена на аукцион от дата 15.03.2021 г., с продажна цена в размер на 8 900 CAD. Във връзка с породилото се съмнение у митническите органи, пред които е декларирана процесната стока, са изискани допълнителни документи в подкрепа на заявеното. В определения от митническите органи срок вносителят е представил единствено фактура /Invoice/ 010/01.09.2021 г. за последваща продажба. След анализ на представените документи, с писмо рег. 32-874/04.01.2022 г. от директора на ТД Митница Бургас лицето е уведомено за образуваното административно производство и на основание чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно процесната митническа декларация. След преценка на събраните доказателства е издадено оспореното митническо решение, с което е извършено изменение на декларираната митническата стойност на стоката, като е определена митническата стойност в размер на 13 706,63 лева, представляваща сбор от сумата в размер на 11 695,05 лева продажна цена на автомобила по данни от сайта за извършен на 15.03.2021 г. аукцион за автомобил с същия номер на шаси и сума в размер на 2 011,58 лева транспортни разходи. Предвид определената нова митническа стойност е установен нов размер на вносно мито от 1 370,66 лева и ДДС в размер на 3 015,46 лева, като са определени задължения за вземане под отчет и досъбиране в размер на вносно мито от 1 068,43 лева и ДДС в размер на 2 350,55 лева. Административният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен митнически орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ 952/2013 във връзка с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ, съобразно предоставените му правомощия, в предвидената писмена форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, първостепенният съд е обосновал извод за неговата незаконосъобразност, като постановен в несъответствие с материалноправните норми. В мотивите си съдът е изложил предпоставките за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 -74 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, като е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая според съда административният орган не е обосновал съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 в декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. В тази връзка е приел, че установената от митническите органи информация за продажбата на автомобил, със същите характеристики и идентичен номер на шаси на проведен аукцион, в интернет страница, не може да се използва за целите на определяне на митническата стойност по реда на чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, като не може да се приеме и че продажната цена, намерена в сайта на проведения аукцион, е реално платената цена. В допълнение съдът е изложил мотиви, че позоваването от страна на митническите органи на налична на интернет адрес https://bidfax.info информация, без да извършат съответните проверки при компетентните митнически и данъчни власти на съответната държава, не е достатъчно за обосноваване на т. нар. основателни съмнения . Първостепенният съд съобразил, че в случая липсват и данни за извършено разследване или проверка по линия на международното сътрудничество, по установената форма и ред. Посочил е, че административният орган не е оспорил автентичността на представените документи, а именно фактура, обективираща договор за продажба, доказваща придобиване на стоката. Предвид преценката на административния орган за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, съдът е приел, че в случая е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност и като не е спазил разписаното в Регламента императивно правило за определяне на митническата стойност на внесения автомобил, органът е допуснал нарушение на материалния закон. Според съда при прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, като на това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В тази връзка се е позовал на Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze, Riunione Adriatica di Sicurtа SpA. При тези съображения в решението е формиран краен извод, че митническата стойност на стоката е незаконосъобразно определена, поради което незаконосъобразно са определени и сочените като възникнали задължения за мито и ДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил пълно и правилно относимите за спора факти, като е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение, в резултат на което е достигнал до правилния извод за материална незаконосъобразност на акта. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. По дефиниция на чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, това е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Едновременно с това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Така посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Решението по дело С- 263/06, т. 52 на Съда на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че тежестта за доказване на наличието на възникналите основателни съмнения е върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В настоящия случай към митническата декларация за допускане за свободно обращение на процесната стока от вносителя са приложени фактури и транспортни документи. От така представените доказателства, обсъдени ведно с мотивите на органа, основаващи се на данни от уебсайт с домейн www. autoauctions.io /погрешно посочен в оспорения акт - https://bidfax.info/, може да се приеме, че за органа са възникнали основателни съмнения в декларираната от Ауто Партс Лукс ЕООД договорна стойност на внесената стока така, както е разпоредено в чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. Това обаче не означава, че с процесното митническо решение митническата стойност на стоката е определена правилно на основание чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. За определяне на митническата стойност на внасяните стоки чрез прилагане на основния метод по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, се използва договорната стойност, която при условията на алтернативност може да е действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката. В тази връзка следва да се сподели становището на АССГ, че представената фактура, обективираща договор за продажба, доказва придобиване на стоката. В допълнение следва да се посочи, че данните от интернет сайта, въз основа на които е издаден оспореният акт, нямат обвързваща доказателствена сила и не могат да служат като основание за определяне на митническа стойност на съответен автомобил по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Обявената на интернет адрес www. autoauctions.io информация за продажната цена в размер на 8 900 CAD на автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа не може автоматично да замести цената, вписана във фактурата за продажба с продавач AUTO LINK INK и купувач Ауто Партс Лукс ЕООД от 15.03.2021 г. /л.132-133 от делото/, при определяне на митническата стойност при вноса на същия по реда на чл. 70, § 1 и § 2 от МКС като действително платената или подлежаща на плащане цена. Това е така, защото данните по делото не сочат, че Ауто Партс Лукс ЕООД е придобил този автомобил на проведения аукцион, както и предвид липсата на отбелязване дори на продавача, участвал в аукциона, видно от представената разпечатка /л. 128/. Следователно, дори и да са основателни съмненията на митническия орган за това, че декларираната договорна стойност представлява действително общата платена или подлежаща на плащане цена с оглед липсата на други документи към фактурата, установяващи условията на доставката, начините и сроковете за плащане на цената и извършване на плащането й, както и данни за по-висока продажна цена на същия автомобил, то тогава митническият орган е трябвало да определи митническата стойност, прилагайки вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което не е направил. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АССГ е постановил правилен съдебен акт. Предвид изхода на спора, Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати в полза на Ауто Партс Лукс ЕООД разноски за касационното производство в размер на 570 лева, съгласно представен списък и договор за правна защита и съдействие от 13.12.2024 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение