Решение № 4119 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1238/2014 г.

Решение № 4119 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1238/2014 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалба на Иван Стефанов Димитров, Елеонора Петрова Михайлова, Димитрина Стаменкова Величкова, Галина Владкова Велинова, Юлиян Владков Петров, Спаса Петрова Александрова, Антон Александров Славчев, Любен Александров Славчев, Петър Славчев Александров, Георги Славчов Александров, Иван Славчев Александров, Виолета Славчева Младенова, Стоилка Лозева Божилова, Трайка Стефанова Георгиева, Светлана Стоянова Димитрова, Милен Димитров Димитров, Веселин Димитров Димитров, Валентина Младенова Рангелова, Илия Младенов Димитров срещу решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София. Жалбоподателите оспорват решението в частта му относно определеното обезщетение за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68134.1353.127, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Столична община, район "Надежда", м. "Средно ливаде - Илиянци" целият с площ 15,999 дка и площ на отчуждаваната част 4,540 дка и за ПИ 68134.1352.76, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Столична община, район "Надежда", м. "Беравицата-Илиянци", целият с площ 2,999 дка и площ на отчуждаваната част 0,534 дка. Жалбоподателите твърдят, че решението е незаконосъобразно, тъй като цените на имотите в този район на гр. София са много по-високи. Молят административният акт да бъде изменен в обжалваната част относно определеното обезщетение, което да се увеличи съобразно справедливата пазарна цена на имота. Ответникът - Министерски съвет на Република България моли жалбата да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" молят жалбата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 302 от 20.04.2012 г. на министър-председателя на Република България, пътят "Северна скоростна тангента" в участък "о. п. София-запад - о. п. София-изток", като част от Трансевропейски транспортен коридор № 10 е обявен за обект с национално значение - републикански път. С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, обявен за национален обект по силата на решение № 302 от 20 април 2012 г. на Министерския съвет на Република България. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта е бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. Към писмото са приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. За имотите - предмет на отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Засегнатите територии са разделени на две части: част I - имоти и части от имоти, попадащи в подробен устройствен план - парцеларен план за обекта, част II - имоти и части от имоти, попадащи в регулационния план на София, местността "НПЗ "Илиенци-изток" и местността НПЗ "Илиенци-запад". С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София . С решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, прието на заседание по протокол № 52 от 21 декември 2013 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 +100 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на София, квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна, подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Предмет на оценката, възприета в решението на Министерския съвет, са поземлени имоти в земеделски и урбанизирани територии, част от територията на Столична община. Оценката е възложена на оценител от Агенция "Пътна инфраструктура" с договор № РД-37024 от 13.09.2012 г., поради което, на основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, в случаите, когато е възможно определянето на пазарна цена, тя трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г. Съгласно приложението, раздел "Землище Илиенци, Столична община" от решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет, се отчуждава имот с идентификатор 68134.1353.127 по кадастралната карта и кадастралните регистри (имот № 4127 по картата на възстановената собственост), представляващ нива с площ от 4,540 дка, за която е определено обезщетение от 4722 лв. В приложението е посочено, че имотът е собственост на Иван Стефанов Димитров, Елеонора Петрова Михайлова, Петър Славчев Александров, Георги Славчов Александров, Иван Славчев Александров, Виолета Славчева Младенова, Трайка Стефанова Георгиева, Светлана Стоянова Димитрова, Милен Димитров Димитров, Веселин Димитров Димитров, Валентина Младенова Рангелова, Илия Младенов Димитров, Славчо Александров Христов, Владко Петров Величков и Александър Славчев Александров, Стоилка Лозева Божилова. Правото на собственост върху този имот е възстановено на наследниците на Димитър, Златко, Иван и Станимир Божилови, с решение № 1377 от 14.07.1994 г. на ПК Надежда. Имотът е обект на договор за доброволна делба № 13, том I, рег. № 425 от 2003 г., сключен между посочените наследници. При делбата той се пада в дял на наследниците на Димитър Божилов Василев, изброени по-горе. Славчо Александров Христов е починал през 2004 г. и е оставил за наследници Петър Славчев Александров, Георги Славчов Александров, Иван Славчев Александров, Виолета Славчева Младенов, Спаса Петрова Александрова, Антон Александров Славчев, Любен Александров Славчев. Александър Славчев Александров е починал през 2006 г. и е оставил за наследници Спаса Петрова Александрова, Антон Александров Славчев, Любен Александров Славчев. Владко Петров Величков е починал през 2010 г. и е оставил за наследници Димитрина Стаменкова Величкова, Галина Владкова Велинова, Юлиян Владков Петров. Това се установява от приложените по делото удостоверения за наследници. Съгласно приложението, раздел "Землище Илиенци, Столична община" от решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет, се отчуждава имот с идентификатор 68134.1352.76 по кадастралната карта и кадастралните регистри (имот № 7076 по картата на възстановената собственост), представляващ нива с площ от 0,534 дка, за която е определено обезщетение от 528 лв. В приложението е посочено, че имотът е собственост на Иван Стефанов Димитров, Елеонора Петрова Михайлова, Петър Славчев Александров, Георги Славчов Александров, Иван Славчев Александров, Виолета Славчева Младенова, Трайка Стефанова Георгиева, Светлана Стоянова Димитрова, Милен Димитров Димитров, Веселин Димитров Димитров, Валентина Младенова Рангелова, Илия Младенов Димитров, Славчо Александров Христов, Владко Петров Величков и Александър Славчев Александров, Стоилка Лозева Божилова. Правото на собственост върху този имот е възстановено на наследниците на Димитър, Златко, Иван и Станимир Божилови, с решение № 1377 от 14.07.1994 г. на ПК Надежда. Имотът, образуван от имот № 7056, е обект на договор за доброволна делба № 13, том I, рег. № 425 от 2003 г., сключен между посочените наследници. При делбата той се пада в дял на наследниците на Димитър Божилов Василев, изброени по-горе. Представена е скица № 21219/4.04.2013 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София за ПИ с идентификатор 68134.1353.127 с площ от 15999 кв. м. В тази скица като трайно предназначение на територията е посочено "земеделска", а като начин на трайно ползване - "нива". Същите отбелязвания се отнасят и до ПИ с идентификатор 68134.1352.76, видно от скица № 21218/4.04.2013 г. на СГКК. В последващи скици обаче, съответно с № № 15-840439 от 2.02.2015 г. и 15-403039 от 6.11.2014 г. и за двата имота е посочено, че попадат в урбанизирана територия за друг вид застрояване. В доклада за оценката на отчуждения имот, изготвена от независим оценител, е посочено, че за землище "Илиянци" са намерени 7 сделки (удостоверение № 23/15.01.2013 г. и удостоверение № 24-00-979/18.05.2013 г. на Службата по вписванията - София). Според оценителя, сделките не могат да се използват за определяне на пазарната стойност на имота, тъй част от тях са сключени между физически лица, една-между юридически лица, но без да има посочена пазарна стойност на пазарните имоти по отделни землища съгласно предвижданията на Закона за държавната собственост и една, която има за предмет застроен имот в регулация. Поради това паричното обезщетение за имота, възприето в решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, е определено съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. В процеса е представено заключение на назначена съдебно-оценителна експертиза, което дава варианти за оценка на имота въз основа на представените в процеса пазарни аналози, както и по удвоена данъчна оценка. Съгласно обясненията на вещото лице, и двата имота се намират в урбанизирана територия. Използваните данъчни оценки са от 2015 г., но няма промяна в данъчните оценки от 2011 г. досега. Изслушано е и основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, въз основа на която се установява, че и двата имота са в регулация, като ПИ 68134.1352.76 попада в терен, отреден за улици, в УПИ I - за озеленяване и в УПИ III-за складова база по регулационния план на м. "НПЗ Илиянци-Запад", одобрен със заповед № РД- 50-09-251/13.09.1989 г. на Главния архитект на гр. София. ПИ 68134.1353.127 попада в терен, отреден за улици, а за останалата част от него няма отреждане. Вещото лице не може да потвърди дали тази конкретна част е в обхвата на регулационния план /ПУП/, но е в обхвата на общия регулационен план. При тези доказателства съдът приема, че имотът попада в регулация и следователно в урбанизирана територия още от 1989 г. В подкрепа на този извод е представено и писмо № РА-92-00-224 от 7.05.2014 г. на Главния архитект на СО, цитираните по-горе скици от кадастралната карта, комбинираната скица ог "ГИС - София" ЕООД за ПИ 68134.1352.76, както и два броя скици-извадки от регулационния план на м. "НПЗ Илиянци-Запад", одобрен със заповед № РД-50-09-251/13.09.1989 г. на Главния архитект на гр. София, на които с черни линии са означени процесните имоти, а сините и червените линии са регулационни. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспореното по делото решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България е взето от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). При издаването му обаче неправилно е приложен материалният закон. Според приложимата правна уредба по Закона за държавната собственост, отчуждаването на имоти и части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Към предложението за отчуждаване се прилагат: копие на влязъл в сила или одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение; описание на имотите според тяхната характеристика, вид, местонахождение, и размер, данни за собствениците и документи за собственост; оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване и финансова обосновка на предложението за отчуждаване. Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, равностойното парично обезщетение за отчуждените имоти и части от имоти се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Възприетият от законодателя подход се характеризира с прилагането на административно-териториални и градоустройствени критерии. Легалната дефиниция на израза "имоти в близост до отчуждавания" е дадена в § 1а, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост и гласи, че "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че оценката на имота следва да се направи съобразно пазарни аналози за имоти в близост до отчуждавания по смисъла на § 1а, т. 4, буква "а" от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост. За проверка на материалната законосъобразност на решението в обжалваната част по делото бяха изслушани основно и допълнителни заключения на вещо лице - оценител. Настоящият състав счита, че нито един вариант от предложените, основани на пазарни аналози, не може да бъде кредитиран, тъй като приложените по делото пазарни аналози не съответстват на критериите, залегнали в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. Подлежащите на кредитиране пазарни аналози би следвало да отразяват сделки, сключени на пазарен принцип за имоти със сходни характеристики: в урбанизирана територия, незастроени, предназначени за друг вид застрояване, като поне една от страните по сделките следва да е търговец. Единствената сделка, която отговаря на тези критерии по настоящото дело е тази по НА № 16 от 9.02.2012 г. Всички останали приложени по делото пазарни аналози не отговарят на законовите изисквания, тъй като касаят имоти, които не са в близост до отчуждавания по смисъла на закона, имат различни характеристики или страна по тях не е търговец или в един нотариален акт са изброени множество имоти с различни характеристики, без посочена отделна цена за всеки от тях. Договор № 111-11 от 12.07.2012 г., сключен между Столична община и физическо лице не е приложим, тъй като нито една от страните по него не е търговец, а това изискване се отнася за всички пазарни аналози, посочени в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. Договор № 116-11 от 27.07.2012 г. касае имот, за който е отреден самостоятелен УПИ, който поради това е с различни характеристики от процесните /попадащи в съответно в УПИ с различно предназначение, в улична регулация и извън УПИ/. Договор № 033-11 от 31.05.2012 г. касае застроен имот, докато процесният е незастроен. НА № 73 от 4.10.2011 г. се отнася за идеални части от имот. Договори № № 114-11 от 13.03.2013 г. и 117-11 от 24.10.2013 г. са извън относимия период. По изложените съображения и предвид обстоятелството, че имотите се намират в урбанизирана територия, равностойното парично обезщетение следва да бъде определено чрез удвояване на данъчната оценка за имотите. По този начин обезщетението следва да бъде завишено, както следва: за ПИ с идентификатор 68134.1352.76 на 20257 лв и за ПИ с идентификатор 68134.1353.127 на 191361 лв, на основание чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК оспореното решение следва да бъде изменено в частта относно определеното обезщетение, съобразно обсъдените доказателства. На жалбоподателите следва да се присъдят сторените разноски, съобразно представените разходооправдателни документи и списък на разноските, в общ размер 580 лв - за възнаграждения на назначените по делото вещи лица. Не следва да се уважи претенцията за присъждане на разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Първо, в представения договор за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение от 200 лв. Второ, няма доказателства сумата от 500 лв. да е реално изплатена. В договора не е посочено дали плащането е в брой или по сметка, липсват каквито и да е други доказателства за плащане. Водим от горното Върховният административен съд