Решение № 7570 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1605/2015 г.

Решение № 7570 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1605/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Цветан Георгиев Петров от гр. София срещу решение № 7438 от 3.12.2014 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 11821/2013 г. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатор срещу Решение № РО-83/13.02.2013 г. на Директора на Столично управление "Социално осигуряване" при НОИ. Поддържа доводи за неправилност на съдебното решение и иска същото да бъде отменено. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - София-град в представени писмени бележки по касационната жалба оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Административният съд във връзка с задължителните указания, дадени с решение № 15785 от 28.11.2013 г. по адм. дело № 8922/2013 г. на ВАС, е изискал и приел относими към спора доказателства, както и е назначил съдебно - икономическа експертиза. Съдът е приел, че оспореното пред него решение № РО-83/13.02.2013 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" при НОИ е издадено от компетентен орган - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" - НОИ - чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО и в предвидената от закона форма - чл. 117, ал. 3 КСО, както и че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна му. Във връзка със събраните доказателства и неоспорената от страните експертиза административният съд, позовавайки се на разпоредбите на чл. 9 и чл. 37 и сл. от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е приел, че изводите на директор на Столично управление "Социално осигуряване" - НОИ относно размера на дублирания стаж за времето от 1.10 - 31.10.1999 г.; 1.01. - 30.07.20111 г. са изцяло потвърдени от констатациите на съдебно-икономическата експертиза, която жалбоподателят не е оспорил. Законосъобразно според съда за периода 1.01.-31.12.2002 г. не е зачетена сума в размер на 400 лв. за осигурителен доход на оспорващия, който се позовава на служебна бележка от 5.01.2007 г., както и правилно не е зачетен периодът от 1.01.2004 г. до 31.12.2004 г., тъй като по отношение на него липсват данни в ПР и не е представено от жалбоподателя допустимо доказателствено средство за удостоверяване на осигурителен стаж и доход. Административният съд след анализ на разпоредбата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 от КСО е приел, че в разглеждания случай към датата на инвалидизирането - 17.09.2004 г. Пертов е навършил 60 години, 5 месеца и 16 дни. При изискуема възраст 63 години за пенсионирането по реда на чл. 68 от КСО признатото време съобразно чл. 75, ал. 2 КСО е определено правилно на 2 години и 6 месеца - разликата между 63 години и 60 години, 5 месеца и 16 дни е 2 години, 6 месеца и 14 дни, от които релевантни са само годините и месеците 2 години и 6 месеца. Посочено е, че по силата на чл. 26, ал. 1 НПОС признатият стаж по чл. 75, ал. 2 КСО се намалява с продължителността на придобития осигурителен стаж след датата на инвалидизиране. В случай към 27.10.2005 г. признатият стаж 2 години и 6 месеца е приет от страните за безспорен. Със зачитането на допълнително придобит след пенсионирането осигурителен стаж от 1 г., 8 месеца и 14 дни, от които релевантни са само годините и месеците, признатият стаж се намалява на 10 месеца, както е определил пенсионният орган - разликата между 2 години и 6 месеца и 1 г. и 8 месеца е 10 месеца. Съдът е приел, че определеният осигурителен доход за периодите 1.01.1997 г. - 31.12.2003 г. - 25028,48 лв. и от 1.01.1997 г. до 14.06.2006 г. 36337,83 лв. е детайлно описан на стр. 6 и 7 от оспорвания акт. Доходът до 31.05.1995 г. е изчислен въз основа на представените от жалбоподателя осигурителни книжки, а именно от 1.01.1992 г. до 30.04.1992 г. 2480 лв. и от 1.10.1992 г. до 31.05.1995 г. - 50 805 лв., или общо 53285 лв. Осигурителният доход, изчислен с оспореното решение е изцяло потвърден от приетата съдебно-икономическа експертиза. Посочил е, че вещото лице, въз основа на приетите по делото удостоверителни документи, е изчислило осигурителен доход, който следва да бъде зачетен преди датата на инвалидизиране в размер на 78 313,48 лв., като за първия базисен период (три последователни години до 31.12.1996 г.) е 53 285,00 лв., за втория базисен период 25 028.48 лв. Осигурителният доход, който следва да бъде зачетен след датата на инвалидизиране е 11 305,35 лв. Правилно ответният административен орган е приложил чл. 9а от КСО и не е зачел периодът на обучението на жалбоподателя в Украйна от 4 години, 9 месеца и 17 дни. Правилна е преценката на органа за неотносимост на правото на пенсия в Украйна. Обстоятелството, че в Украйна е отпусната пенсия на оспорващия с оглед периода на обучението му в страната, не обосновава извод по смисъла на приложимите нормативни актове, че този период следва да се признае за осигурителен стаж и от българската пенсионна администрация. На последно място съдът е посочил, че отказът на служители на НОИ да заверят осигурителната книжка с несъответствия между вписаната в нея информация и тази от персоналния регистър е правилен. По изложените съображения е прието от съда, че решение № РО-83/13.02.2013 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" при НОИ е законосъобразно. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд във връзка с дадените от ВАС указания е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Върховният административен съд напълно споделя изводите на съда, направени във връзка с зачетения осигурителен стаж и определена месечна сума за изплащане. Следва да се отбележи, че съдът във връзка с приетата и неоспорена от страните експертиза е направил обосновани правни изводи както и че оспорването й в касационното производство се явява недопустимо. Правилно съдът е приел, че доходите претендирани със служебни бележки от 13.04.2006 г. и 5.07.2007 г. не следва да бъдат зачетени при определяне на размера на пенсията. Съгласно чл. 40, ал. 2, изр. 1 от НПОС осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец, т. е. служебната бележка не попада сред изчерпателно изброените документи и обосновава извода за правилно приложение на нормата от длъжностното лице по пенсионно осигуряване. На следващо място съдът правилно е обосновал извода си, че времето през, което жалбоподателят е учил в Украйна не следва да бъде зачетено за осигурителен стаж, освен при внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а от КСО, което е установено с оглед събраните доказателства. Обосновани са и изводите досежно незачитането на трудов стаж поради дублиране. Разпоредбата на чл. 38, ал. 11 от НПОС предвижда, че ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец съдът. С оглед установеното дублиране правилно съдът е приел, че за установените периоди - 1.10 - 31.10.1999 г.; 1.01. - 30.07.20111 г. са внасяни осигурителни вноски, но не се включват в размера на осигурителния стаж. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение