Решение № 8502 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12020/2019 г.

ВАСIV отделение30.06.2020 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 548 от 19.07.2019 г. постановено по адм. дело № 256/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8502 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12020/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, гр. София, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт С. Гачев, срещу решение № 548 от 19.07.2019 г. постановено по адм. дело № 256/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. В жалбата са релевирани доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При изложени съображения във връзка с касационните оплаквания развити и в допълнително становище моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да се постанови решение, с което да се потвърди законосъобразността на оспореният административен акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и че прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна. Ответната по жалбата страна – кмета на община Брацигово чрез процесуален представител адв. Каменов оспорва жалбата, като твърди, че е неоснователна. Излага доводи по същество и прави искане касационната жалба да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна по см. на чл. 210, ал. 1 АПК и в законоустановения в 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред настоящата съдебна инстанция съдебно решение, първонистанционният съдът по жалба на кмета на община Брацигово е отменил Решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/3705 от 21.12.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е наложена финансова корекция в размер на 1 583 146, 08 лева без ДДС от стойността на финансова помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изграждане на канализационна система на с. Козарско, община Брацигово и Рехабилитация на общинска пътна мрежа на община Брацигово" и избран изпълнител "БГС-Инфраструктурно строителство" АД, с ЕИК *********, за изпълнение на одобрен проект с ИД по Договор № 13/321/00295 от 5.11.2010 г. за отпускане на финансова помощ, сключен между ДФ "Земеделие"-РА и Община Брацигово с УРН: 389894. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд след е събрал всички относими към производството доказателства като е съобразил и изпълнил указанията, дадени с решение № 2861/26.02.2019 г. по адм. д. № 13112/2018 г. по описа на ВАС, при което е изяснил релевантните обстоятелствата, нужни за постановяване на обоснован и правилен съдебен акт. Страните не спорят по изяснената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка. Събрани са доказателства за поведението на страните в производството, за предприетите от тях действия във връзка с провеждане на обществената поръчка, осъществения поетапно контрол и предприетите във връзка с констатациите от този контрол действия. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, настоящия съдебен състав намира, че не следва да преповтаря подробно описаната от състава на Административен съд - Пазарджик фактическа обстановка. В резултат на това съдът е установил, че не са налице визираните от административния орган нарушения на чл. 25, ал. 5 от ЗОП, съответно чл. 51 от ЗОП (отм.); , а и с това, че не са налице фактическите основания по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ за налагане на финансовата корекция. В тази връзка правилно е установено, че методиката за оценяване по процесната обществена поръчка е била предмет на оспорване пред КЗК и ВАС, при което, с влязло в сила съдебно решение, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Затова доводите за нередност при провеждане на процесната обществена поръчка, свързани с твърдение за незаконосъобразност на приложимата методика, са правилно са приети като неоснователни и правилно са отхвърлени от решаващия съд. Съдът правилно е приел, че след като за оценка на офертите е възприет критерия "икономически най-изгодно предложение", а не "най-ниска цена, административният орган не може да счита за нередност вероятността, че съобразно приетата методика, може да бъде класирана и избрана офертата, която не е с най-ниска цена, игнорирайки останалите показатели за приетия критерий и тяхната относителна тежест. Съгласно указанията в отменителното решение, съдът е изследвал подробно и възражението за изтекла погасителна давност, при което обосновано и правилно е прието, че 4-годишната давност, съгласно чл. 3, § 1 от регламент № 2988/95 г. на Съвета не е изтекла, предвид нейното прекъсване с предприетите от компетентния орган действия за установяване на нередност. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са оплакванията за необоснованост на съдебния акт и за нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил съдържателен анализ на закона и установените по делото факти и е извел обосновани правни изводи по отношение на релевираните оплаквания в първоначалната жалба, които следва да бъдат споделени изцяло. С разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 6 от ЗОП (отм.); е било предвидено, че в решението за откриване на процедурата и обявлението, възложителят има право да определи критериите за подбор, включващи минималните изисквания за икономическото и финансовото състояние на кандидата или участника, техническите му възможности и квалификация, както и да посочи документите, с които същите се доказват. Критериите за подбор се вземат при условията на оперативна самостоятелност от възложителя, но в рамките, определени в чл. 25, ал. 5 и ал. 6 от ЗОП (отм.);. За възложителя няма законова пречка да поставя специфични условия и изисквания към участниците, когато това е пряко свързано, налага се и се обосновава от спецификата на предмета на поръчката или се изисква съгласно специален нормативен акт. При преценката дали предвидените от възложителя изисквания нарушават ограничението, предвидено в чл. 25, ал. 5 от ЗОП следва да се съобрази факта, че законодателят, при условията на кумулативност, е предвидил следните условия - в решението за откриване, обявлението и документацията не могат да бъдат включвани условия или изисквания, които дават предимство или неоснователно ограничават участието на лица в обществената поръчка и изисквания и условия, които не са съобразени с предмета, количеството или обема на обществената поръчка. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че първото посочено в административния акт нарушение, изразяващо се в поставяне на изискванията кандидатите, а именно през последните 5 години участниците следва да са изпълнили поне четири строителни обекта, от които два – изграждане и/или рехабилитация на канализационни мрежи и два – изграждане и/или рехабилитация на пътища, поне два от които да са на стойност над 1 000 000 лева без ДДС, не са дискриминационни критерии и не противоречат на чл. 51 от ЗОП (отм.);. При обществената поръчка с посочения предмет, настоящият състав намира, че изискванията към кандидатите, относими към техният опит са свързани с възможностите на кандидатите за изпълнение на обществената поръчка и на възложителят е предоставено правомощието да определя минималните изисквания към тях, гарантиращи изпълнението. Настоящият състав споделя извода, че изискването за опит във връзка с изпълнение на дейностите по предмета на обществената поръчка, не е в нарушение на изискванията на чл. 25, ал. 5 от ЗОП, тъй като е съобразено с предмета и обема на обществената поръчка. На следващо място настоящият съдебен състав, счита че правилно административният съд е приел, че не е и налице второто нарушение, изразяващо се нередност относно използваната методика за определяне на оценка, тъй като чрез нея няма да бъде определена най-икономически изгодната оферта. В тази връзка в съответствие със закона е съобразена силата на пресъдено нещо относно спорната методика, формирана с Решение № 10071/6.07.2011 г. по адм. д. № 7198/2011 г. Върховен административен съд. Мотивите на съда са подробни, поради което не следва да бъда преповтаряни отново и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение. При така установеното се налага изводът, че решението на АС-Пазарджик е правилно по см. на чл. 209, т. 3 АПК, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение за налагане на финансова корекция. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на съда са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на обществената поръчка и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗОП (отм.); , ЗУСЕСИФ и чл. 3, § 1 на Регламент № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г., релевантни за правилното провеждане и приключване на процедурата по установяване на липсата на основанията за налагане на финансовата корекция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания пунктуално са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението на АС-Пазарджик жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за разноските, за които съдът е съобразил относимите правни норми за определяне на размера им, мотивирал е частична необоснованост на възражението за тяхната прекомерност. Понастоящем не са налице основания за изменение на решението в тази му част, което впрочем в хипотезите на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК е в правомощията на първоинстанционния съд, ако и след като своевременно е бил сезиран, което не е сторено. Разноски от ответника в касационното прозиводство не са претендирани, а претенцията на касатора за разноски в това произовдство с оглед изхода на спора е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

2