Решение № 7825 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2292/2017 г.

Решение № 7825 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2292/2017 г., I о., докладчик председателят Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. срещу решение № 48/13.01.2017 г. на Административен съд П. по адм. д. № 1176/2016 г., с което е отменен ревизионен акт № 161402349/12.08.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - П. в частта за определените в тежест на С. Т. Б. задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер 40 423.96 лева и лихви за забава в размер 28 451.51 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Изразява несъгласие с решаващите изводи на съда за изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК към датата на образуване на ревизионното производство и за момента, към който се приема за образувано ревизионното производство. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу отменената с него част от ревизионния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация С. Т. Б. е на позиция за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С обжалваното решение, в повторно първоинстанционно производство, е разпоредена отмяна на обжалваната част от ревизионен акт № 161402349/12.08.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - П., с която са установени в тежест на С. Т. Б. задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер 40 423.96 лева и лихви за забава в размер 28 451.51 лева. По установяванията на административния съд поставящия началото на ревизионното производство акт е заповед за възлагане на ревизия № Р-1306457/27.12.2013 г., която е връчена на ревизираното лице на 5.01.2014 г. Според инстанцията по същество срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на ревизионното производство за установяване на задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. е изтекъл на 31.12.2013 г., а началото на производството е поставено с връчването на ЗВР на 5.01.2014 г. Пропускането на срока е възприето като нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя отмяната на РА. Решението е правилно. Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са изводите на първостепенния съд за изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК към момента на образуването на ревизионното производство за установяване на задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Задълженията за за подоходен данък са за 2007 г. Декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ е подадена в следващата година, т. е при действието на чл. 109, ал. 1 от ДОПК 5-годишния срок за образуване на производство за установяване на данъци тече от 01.01.2009 г. и е изтекъл на 1.01.2014 г. /чл. 22, ал. 3 от ДОПК/. Ревизионното производство, разбирано като правоотношение, се поражда от фактически състав, който включва издаването на заповед за възлагане на ревизия /вж. чл. 112, ал. 1 ДОПК/ и връчването на тази заповед на ревизираното лице /арг. чл. 114, ал. 1 ДОПК/. По хипотеза елементите на фактическия състав се осъществяват сукцесивно и ревизионното провоотношение се поражда от момента на връчването на ЗВР. В случая, по удостоверяването от приходната администрация, ЗВР е връчена на 4.01.2014 г., т. е ревизионното производство не е било започнало към 1.01.2014 г. Срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК се родее с давностните, аргумент за което е и предвидената възможност за спирането му по чл. 109, ал. 2 от ДОПК. Касаторът не установява основания за спиране на срока по чл. 109, ал. 2 от ДОПК. Изтичането на срока е отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство и препятства упражняването на правомощието на органите по приходите за установяване на публични задължения. Постановеният при наличието на процесуална пречка административен акт е незаконосъобразен, а отмяната му с първоинстанционното решение - правилна. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АС П.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение