Решение № 12363 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6887/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 56 от 24.04.2023 г. по адм. д. 371/2022 г., Административен съд (АС) Шумен е отменил Решение с рег. 32-412100 от 29.11.2022 г. към MRN 22BG002002068252R3/15.03.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна в Агенция Митници, в частта му с която е определена нова митническа стойност (МС) на внасяната от Балкан Фреш Плюс ООД стока 1 трикотажен плат от изкуствени влакна 24 400,50 кг/108456,40м по митническа декларация (МД) MRN 22BG002002068252R3/15.03.2022 г. в размер на 130 054,67 лева, като база за определяне е митническа декларация с MRN 21BG002002059027RO/14.10.2021 г., представляваща сумата от 5,33 лв./кг, в резултат на което са определени допълнителни публични задължения за мито в размер на 3 790,62 лева и ДДС в размер на 10 234,67 лева, и Агенция Митници е осъдена да заплати в полза на дружеството съдебно - деловодни разноски по делото в размер на 1 730,00 лева. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на Балкан Фреш Плюс ООД против митническото решение в частта му, в която е определен нов код по ТАРИК на стока 1 по МД с MRN 22BG002002068252R3/15.03.2022 г. - 6004100010 и е разпоредено да се коригира МД, както следва: ЕД 6/14 Код на стоката - код по Комбинираната номенклатура да се чете 6004 10 00 и ЕД 6/15 Код на стоката-код по ТАРИК да се чете 10, като е осъдил дружеството да заплати на Агенция Митници съдебно - деловодни разноски по делото в размер на 50,00 лева. Срещу така постановеното решение, в отменителната му част, е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Т. Караславов. В същата се прави оплакване, че решението на АС Шумен е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд (ВАС) да постанови решение, с което да отмени решението на АС Шумен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество - Балкан Фреш Плюс ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Панайот Волов 10, ет. 2, офис 6, чрез своя процесуален представител адв. С. Желязкова, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 160,00 лева съгласно представен договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплащането му. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АС Шумен е отменил по жалба на Балкан Фреш Плюс ООД Решение с рег. 32-412100 от 29.11.2022 г. към MRN 22BG002002068252R3/15.03.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 66в от ЗМ във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 56 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 77, § 1 във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 8 и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), чл. 59 от АПК, е определена нова МС на внасяната от Балкан Фреш Плюс ООД стока 1 трикотажен плат от изкуствени влакна 24 400,50 кг/108456,40 м по МД MRN 22BG002002068252R3/15.03.2022 г. в размер на 130 054,67 лева, като база за определяне е МД с MRN 21BG002002059027RO/14.10.2021 г., представляваща сумата от 5,33 лв./кг, в резултат на което са определени допълнителни публични задължения за мито в размер на 3 790,62 лева и ДДС в размер на 10 234,67 лева. Със същото решение АС Шумен е отхвърлил жалбата на Балкан Фреш Плюс ООД против митническото решение в частта му, в която е определен нов код по ТАРИК на стока 1 по МД с MRN 22BG002002068252R3/15.03.2022 г. - 6004100010 и е разпоредено да се коригира МД, както следва: ЕД 6/14 Код на стоката - код по Комбинираната номенклатура да се чете 6004 10 00 и ЕД 6/15 Код на стоката-код по ТАРИК да се чете 10. В тази му част решението на първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. На първо място решаващият съд е възпроизвел подробно установената в хода на административното производство фактическа обстановка и причините на митническите органи на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 да определят нова МС на декларираната с МД с MRN 22BG002002068252R3 от 15.03.2022 г. стока 1 в размер на 130 054,67 лева. Според фактическите установявания - след наложено и представено обезпечение във връзка с извършена митническа проверка и обработване на МД за режим допускане за свободно обращение до състояние вдигане на стоките, е извършена митническа проверка на декларираната стока, за което е съставен протокол за извършена митническа проверка 22ВО2000М017764/19.04.2022 г., като в резултат е взета 1 брой мостра от стока 1 за определяне на тарифно класиране и митническа стойност, която съгласно митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) 29_10.05.2022 г./11.07.2022 г. и становище на дирекция Митническа дейност и методология в ЦМУ с рег. 32-233398/12.07.2022 г. анализираната проба с лаб. код 2360_2002_22 представлява трикотажни, напречно плетени платове, с широчина превишаваща 30 см, съдържащ повече от 5% тегловно еластомери (съответно 10% и 7%), но несъдържащ каучукови нишки, от синтетични влакна (полиестер), обагрен, предвид което следва да се класира в друг тарифен код - 6004 10 00 10. В тази връзка и предвид възникнало съмнение относно декларираната МС, от дружеството са изискани допълнителни документи, доказващи декларираната митническа стойност, като в отговор, с писмо с peг. 32-96302/ 23.03.2022 г. от Балкан Фреш Плюс ООД са били представени: копие на търговска фактура SY2213/25.12.2021 г.; копие на опаковъчен лист към търговска фактура; митническа декларация 22BG00200206986252R3/ 15.03.2022 г.; копия на придружаващи документи коносамент ZIMUNGB1131257/11.01.2022 г., фактура 6413/09,03.2022 г., фактура 6414/09.03.2022 г., фактура 400/14.03.2022 г., фактура R2202203/22.02.2022 г.; транзитна декларация 22BG00200220351676; международен договор от 03.12.2021 г. - на английски и български език; 1 бр. платежно нареждане за заплащане на задължения по търговски фактури 6413/09.03.2022 г. и фактура 6414/09.03.2022 г.; 1 бр. SWIFT за заплащане на задължения по фактури R2202209, R2202207 и R220220322. Доколкото съмненията и след представяне на документите, не са отпаднали, е прието, че МС не може да се определи въз основа на метода на договорната стойност, поради което митническите органи са приели, че новата митническа стойност следва да бъде определена по реда на чл. 74, § 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013 след последователно изследване на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Мотивите за това от една страна били, че анализираната проба се класира в друг тарифен код - 6004 10 00 10, различен от декларирания (6006 41 00 00), тъй като трикотажните платове, съдържащи 5% или повече еластан (прежди от еластомери), попадат в обхвата на позиция 6004 на Комбинираната номенклатура (КН), а от друга поради необичайно ниската митническа стойност на внасяните стоки и неоткриването на идентични стоки от същия износител за приблизително същия период, митническата стойност на стока под 1 била определена въз основа на договорна стойност на сходни стоки на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013. В резултат - с оспореното решение за внасяната от Балкан Фреш Плюс ООД стока 1 по МД с MRN 22BG002002068252R3/15.03.2022 г. е определен нов код по ТАРИК - 6004 10 00 10, както и нова митническа стойност в размер на 130 054,67 лева, като е взета предвид декларираната МД в размер на 5,33 лева/кг за стока 1 от МД MRN 21BG002002059027R0 от 14.10.2021 г. В хода на съдебното производство е допусната и съдебно - счетоводната експертиза (ССчЕ), заключението по която е прието от страните без възражения и е ценено от съда като обективно и компетентно дадено, съставляващо годен източник на информация, с оглед пълната си кореспонденция със съвкупния доказателствен материал по делото, като според експерта е налице пълно съответствие между декларираната стойност по процесната МД и прихванатата сума по фактура CY2213/25.12.2021 г. от вземането на Балкан фреш плюс ООД от Brand New products е К Tekin Tokoglu. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: Според съда основните спорни въпроси между страните по делото са дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 2, б. б от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос въз основа на договорната стойност на сходни стоки. В мотивите си съдът е посочил предпоставките за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от МКС и процедурата, предвидена в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нейната промяна. Според решаващия състав, митническият орган не е ангажирал убедителни доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. В тази връзка е посочил, че липсата на отразени в търговската фактура начин и срок на разплащане, банката и банковата сметка на китайския продавач, както и на договорено авансово предплащане на част от сумата сами по себе си не рефлектират върху валидността на същата, доколкото, видно от ССчЕ, тя отговаря на изискванията на Закона за счетоводството относно документална обоснованост на стопанската операция. Прието е наред с това, че същите изводи могат да бъдат направени и по отношение на представения договор и твърденията за неномерирането му, непосочването в него на банкова сметка, липсата на положен саморъчен подпис, вписаната клауза за закъсняло разплащане на значителни суми и обстоятелството, че договорът е представен на български и на английски език. Съдът е приел също така, че видно от ССчЕ, стоката, предмет на внос не е заплатена на изпращача - SHAOXING DEKANG IMPORT AND EXPORT CO.LTD, тъй като по силата на сключено и представено от Балкан фреш плюс ООД споразумение от 31.12.2022 г., задължението на оспорващото дружество в размер на 48 068,98 USD по фактура CY2213/25.12.2021 г. към китайското дружество е прихванато от вземането от Brand New products е К Tekin Tokoglu по фактура 1939/28.03.2022 г., издадена от Балкан фреш плюсООД за Brand New products е К Tekin Tokoglu до този размер, като са направени и съответните осчетоводявания, което според съда обосновава извода, че договореното отложено плащане между Балкан фреш плюс ООД и SHAOXING DEKANG IMPORT AND EXPORT CO.LTD е съобразено с последващата реализация на стоката и нейното заплащане от страна на немското дружество, а според ССчЕ, с която се е съобразил и съда, е налице пълно съответствие между декларираната стойност по процесната МД и прихванатата сума по фактура CY2213/25.12.2021 г. от вземането на Балкан фреш плюс ООД от Brand New products е К Tekin Tokoglu. Наред с това първоинстанционният съд е установил, че в конкретния случай съмненията на митническите органи относно декларираната МС на стоката произтичат от необичайно ниската ѝ стойност. В тази връзка според съда в оспорения административен акт липсват конкретни данни от извършения сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система за стоки, послужили за обосноваване на извода, че декларираната митническа стойност на стоката по процесната митническа декларация е по - ниска от декларирани такива на други сходни стоки. Липсват данни за кой период е извършен анализът, за какъв вид стока, данни за съответните доставки - количества, периодичност на доставките. Предвид това съдът е приел, че административният орган не е посочил конкретни факти, обосноваващи основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Прието е също така, че последователността на прилагането на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 не е била спазена, тъй като по отношение на чл. 74, § 2, б. а от МКС е посочено единствено, че не са открити идентични стоки от същия износител, еднакви във всяко отношение, като не е отбелязано за какъв вид стока е търсената информация с оглед съдържащите се по делото данни, че в МД внасяната стока е посочена като трикотажен плат от изкуствени влакна, а съгласно МЛЕ анализираната проба представлява трикотажен плат с широчина, превишаваща 30 см, съдържащ тегловно над 5 % еластомери, но не съдържащ каучукови нишки, от синтетични влакна (полиестер), обагрен. В тази връзка е прието, че липсата на подробна мотивация при прилагане на този вторичен метод препятства възможността на решаващия орган да премине към следващия метод. Освен посоченото нарушение на материалния закон, според съда органът е допуснал нарушение и при прилагане на метода по чл. 74, § 2, б. б от МКС. Прието е, че в случая при определянето на новата МС на процесната стока е взета предвид декларираната стойност по МД с MRN 21BG00200205902R0/14.10.2021 г., без посочване на процент еластан, въз основа на който е увеличена МС на стоката, както и без посочването на каквито и да е релевантни данни, въз основа на които може да се установи наличието на сходна стока. Освен това е прието, че в решението и съпътстващите го документи липсва индивидуализация на декларираната стока по съобразената от митническия орган МД, както и не е извършен анализ на договорените от този вносител срокове и начин на плащане, характеристики, съставни материали, търговска марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение обстоятелство, изключващо възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на МС на процесните стоки и водещо до незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Наред с изложеното първоинстанционният съд е приел, че не може да се установи идентичност между състава на плата, предмет на процесния внос, и състава на плата, внесен с МД с MRN 21BG002002059027R0/14.10.2021 г., тъй като митническите органи са изследвали единствено процесния плат факт, който изключва възможността да се приеме, че същите са с еднаква реална стойност, независимо, че попадат в една и съща тарифна позиция. Освен това с оглед различното търговско равнище, на което са били продадени декларираната от Балкан Фреш Плюс ООД стока по процесната МД, която е 24 400 кг., и стоката по декларацията на трето лице, която е само 2 712 кг., то според съда двете стойности са отново несравними. Изложеното довело съда до извода, че сходството между стоките по процесната МД и по ползваната от органа МД с MRN 21BG00200205902R0/14.10.2021 г. не е доказано. Направен е краен извод, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно като издадено в нарушение с материалния закон и целите му, поради което следва да бъде отменено. Решението е правилно. В касационната жалба на директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касационният жалбоподател излага подробни аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност съгласно правилата на чл. 74, § 2, б. б от МКС. На първо място счита, че съмненията на митническите органи са надлежно мотивирани, като в тази връзка се позовава на данните от допълнително представените от дружеството документи. Посочва също така, че доколкото за приблизително същият период не са открити идентични стоки от същия износител, които да са еднакви във всяко отношение, правилно митническите органи са преминали към изследване на метода по чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Във връзка с последното е изложено, че са намерени резултати за декларирани и приети МС на сходни стоки, данните от които са послужили като база за определяне на митническата стойност на направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно обосновали ли са митническите органи наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по процесния внос по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, които се споделят от настоящия съдебен състав. На първо място следва да бъде посочено, че МС на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. С чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 е регламентирано, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. а или б от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията идентични стоки и сходни стоки са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че идентични стоки са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. Сходни стоки са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. В настоящия случай оспореният административен акт не е мотивиран с конкретни обстоятелства, които са породили съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност на процесните стоки не е тяхната действителна платена или подлежаща на плащане цена. Доводите на касатора за приложението на решението на СЕС по дело С-291/15 г., според което митническите органи могат да определят митническата стойност на стоките въз основа договорната стойност на сходни стоки, когато декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, се явяват неоснователни. Следва да се посочи, че позоваването на диспозитиви 38 и 39 от решението на СЕС по дело С-291/15 от страна на касатора и аргументите, че договорната стойност на процесните стоки е изключително ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, не е основано на анализ на представените от дружеството документи. Посочените в оспорения административен акт обстоятелства за извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА и данните, публикувани в Тезей, без прилагане на конкретни доказателства, както и базата за определяне на новата митническа стойност, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. На следващо място, както правилно е приел административният съд, митническите органи не са извършили и дължимия по чл. 141 от Регламента за прилагане анализ и съответно - не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Във връзка с извършен анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение на стоки, класирани в код по ТАРИК 6004100010, са намерени резултати, чиято митническа стойност (по МД с MRN: 21BG00200205902R0/14.10.2021 г.) е послужила за база за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки. Липсва, обаче, посочване на кодът по ТАРИК, за който са търсени сходни стоки, съответно - на процент еластан, въз основа на който е увеличена МС на стоката, както и посочване на каквито и да е релевантни данни, въз основа на които може да се установи наличието на сходна стока. Освен това в решението и съпътстващите го документи липсва индивидуализация на декларираната стока по съобразената от митническия орган МД. Прилагането на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. б от МКС за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност на сходни стоки изисква анализ на стоките съобразно характеристиките за сходство, посочени в легалната дефиниция на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, съгласно която сходни стоки са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. От изложеното следва, че сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките, дисквалифицира съпоставените стоки като сходни. В конкретния случай митническите органи не са представили информация за характеристиките и съставните материали на стоките, използвани за извършването на сравнителния анализ, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, както и стойността им, за да се приеме, че декларираните от дружеството стойности съществено се различават. От друга страна, от представените данни за стоките по намерените след извършена справка в системата за предоставяне на информация за управленски цели МИСIIIА митнически декларации, липсва възможност съдът да прецени дали стоките по използваната декларация действително отговарят на дефиницията за сходни стоки и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки. Наред с изложеното, видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено, че е налице съответствие между декларираната стойност по процесната МД и прихванатата сума по фактура CY2213/25.12.2021 г. от вземането на Балкан фреш плюс ООД от Brand New products е К Tekin Tokoglu, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съображенията на касационния жалбоподател в обратната посока не се споделят от настоящия съдебен състав. От изложеното следва да се приеме, че при издаване на оспорения акт не са установени основателни съмнения по смисъла на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за изпълнение за промяна на митническата стойност на процесната стока и не са доказани основанията за определяне на митническа стойност чрез прилагане на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. б от МКС. След като е стигнал до същите правни изводи и е отменил оспореното митническо решение, Административен съд Шумен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 2 160,00 лева, съгласно представените на л. 20, 21, 22 и 48 от настоящето дело доказателства за тяхното извършване. Доколкото възнаграждението се отклонява в незначителен размер от нормативно определения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,