Решение № 15837 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7232/2010 г.

Решение № 15837 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7232/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "УНИВЕРСУМ 2002" ООД, с ЕИК 103781256, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Братя Миладинови", № 156, подадена чрез пълномощника адв. Т. Горанов против решение № 245/08.02.2010 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, IV състав, постановено по адм. д. № 2412 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 030900400/07.05.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД гр. Варна на НАП, потвърден с Решение № 401/06.08.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за корпоративен данък в размер на 3 524,98 лв. за 2003 г. и лихви върху тях в размер на 2 436,49 лева. "УНИВЕРСУМ 2002" ООД е осъдено да заплати сумата в размер на 488,46 лв., представляваща разноски. В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност представените доказателства, неправилно е преценил заключението по ССчЕ. Касаторът моли за отмяна на решението и пререшаване на спора чрез отмяна на РА в процесната част. Претендира присъждането на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: С оспореният РА приходният орган е приел, че жалбоподателят дължи за 2003 г. корпоративен данък в размер на 3 524,98 лв. и лихви в размер на 2 436,49 лева. Данъкът е определен след преобразуване на финансовия резултат в посока на увеличение със сумата в размер на 15000 лв., на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 вр. с чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм., но приложим за периода). Констатирано е, че сумата в размер на 15000 лв., осчетоводена като разход за външни услуги по фактура № 123/27.11.2003 г., е по сделка между свързани лица и е с цел отклонение от данъчно облагане. Фактурата е издадена от "чикън" ЕООД - гр. Варна, тя има за предмет "поддръжка на офиси на ул. Бр. Миладинови", "склад Рилци", "джон диър - селскостопанска техника", "поддръжка на товарни автомобили". Съгласно споразумителен протокол от 01.11.2003 г. наемодателят "УНИВЕРСУМ 2002" ЕООД ще заплати на наемателя "Чикън" ЕООД 15 000 лв., представляваща разходи за поддръжката на наетите сгради - офис, складово помещение и селскостопанска техника, както и извършените ремонтни работи. Вещото лице по ССчЕ е констатирало извършването на разходи от "Чикън" ЕООД в размер на 15 610,76 лева, като фактурите, обективиращи разходите са отразени в счетоводството на едноличното дружество. Съдът е направил извода, че липсват доказателства, установяващи осъществяването на доставките. Допълнено е, че не може да се направи извод за документална обоснованост на счетоводното отразяване, респективно законосъобразно е увеличен ФР, на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Заключението на вещото лице няма установително действие, а вещото лице изготвя заключението си въз основа на обективно осъществили се факти, документирани със съответните доказателства. В случая не са представени договор за наем и анекси във връзка с него, въпреки че разходите са обосновани именно с наемния договор. Предметът на фактура № 123/27.11.03 г. (л. 54), е твърде общо посочен. Във фактурата е записано например, че тя се отнася за поддръжката на товарен автомобил "Лиаз", 12 бр. при единична цена от 250 лева. Не са конкретизирани обаче регистрационните номера на автомобилите. Тази информация не е посочена и в съпътстваща фактурата документация. Правилни са съдебните мотиви за недоказана документална обоснованост на разхода. Липсва отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение