Решение № 6114 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4680/2017 г.

Решение № 6114 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4680/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), гр. С. чрез юрк. А. О., срещу Решение № 1693 от 16.03.2017 г., постановено по адм. дело № 12 372/2016 г. по описа на Административен съд С. град с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Жалбоподателят счита, че по делото не са налице доказателства за причинени вреди от отменената заповед, както и за причинно- следствена връзка между твърдяните вреди и акта, а изградените в обратен смисъл изводи от административния съд са необосновани. Поддържа още, че съдът неправилно е игнорирал обстоятелството, че не административният орган е предприел фактическите действия по принудително премахване на процесния строеж, като същият е бил премахнат доброволно от собственика на земята. Навеждат се и доводи, че по делото са останали изцяло недоказани твърдяните неимуществени вреди, още по- малко факта на търпенето на такива от премахването на ограда, изградена на място, което не е собственост на ищеца в първоинстанцинното производство. Отправя се искане съда да отмени решението на административния съд, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В съдебно заседание, чрез пълномощника юрк. А., поддържа доводите за незаконосъобразност на атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Д. К. П., в депозирано писмено становище и лично в съдебно заседание, поддържа доводи за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: С обжалваното Решение № 1693 от 16.03.2017 г., постановено по адм. дело № 12 372/2016 г. по описа на Административен съд С. град, е осъдена ДНСК да заплати на Д. К. П. сумите от 1 004 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди и 2000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия по издаването и изпълнението на отменената Заповед № ДК-02-СО-130/31.07.2008 г. на Началника на Столична РДНСК за премахване на незаконен строеж "ограда", находяща се в ПИ № 459, кв. 29, местността "Вердикал" по плана на гр. Б., за периода от 31.07.2008 г. до 20.06.2014 г. Със същото решение е отхвърлен предявения иск за присъждане на имуществени вреди от горепосочената отменена заповед за разликата над сумата 1 004 лв. до пълния предявен размер от 3 874 лв. и е осъдена ДНСК да заплати на Д. П. сумата 265 лв. - разноски по водене на делото. В отхвърлителната му част решението като необжалвано от Д. К. П. е влязло в законна сила. Решението на АССГ е постановено след като с Решение № 13 125 от 02.12.2016 г. по адм. д. № 4561/2015 г. на ВАС, Трето отделение е отменено Решение № 1314 от 06.03.2015 г. по адм. д. № 5065/2013 г. по описа на същия съд, с което са били отхвърлени предявените от Д. П. срещу ДНСК искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното решение на ВАС е прието, че необосновано първостепенният съд е счел, че претенциите произтичат само от отменения административен акт и се е произнесъл по основателността на исковете, без да обсъди всички правопораждащи отговорността факти и връзките между тях, които обуславят претенциите по делото. Съдът не е споделил тезата на АССГ, че исковите претенции е следвало да бъдат насочени срещу Е. В. и то по реда на чл. 45 ЗЗД, тъй като такъв извод не държи сметка в цялост за правопораждащите факти в разглеждания случай. Конкретно, ВАС е посочил, че крайният извод на АССГ за липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на ДНСК по отношение на исковата претенция е формиран без да са изложени мотиви, относно значението на действията на органа след издаване на заповедта, доколко същите са основани на закона и са обусловили доброволно изпълнение на невлязлата в сила по отношение на Д. П. (надлежно уведомен на 13.03.2013 г.) заповед за премахване на незаконен строеж. При повторното разглеждане на спора първостепенният съд е приел, че доколкото е безспорно установено по делото, че с влязло в сила съдебно решение № 4110/20.06.14 г. по адм. д. № 4362/13 г. на АССГ, 34 състав, по жалба на Д. П. е отменена Заповед № ДК-02-СО-130/31.07.2008 г., то налице е първата материално- правна предпоставка за уважаване на исковете- отменен по съдебен ред административн акт. Изследвайки причинно- следствената връзка между претърпените вреди и издадени незаконосъобразен акт, административният съд е счел, че ищцовата страна е претърпяла твърдените от нея имуществени вреди на стойност 1 004 лв., доказани по размер от заключението на съдебно- техническата експертиза. Според съда, макар причинени от трето лице, вредите са настъпили като пряка и непосредствена последица от действията на длъжностни лица на ответника по изпълнение на процесната заповед, затова е постановил ангажирането на отговорността на ответника по посочения размер, а до пълния предявен размер е отхвърлил претенцията за имуществени вреди като неоснователна и недоказана. По отношение предявената претенция за неимуществени вреди, твърдяни като претърпяни от ищеца в резултат на съдебното обжалване, притеснението и стреса от неправомерното изпълнение на една невлязла в сила заповед, съдът е намерил същата за доказана по основание и в претендирания размер от 2 000 лв. Позовал се е изцяло на свидетелските показания на Ц. К. И., изслушани при първоначалното разглеждане на спора пред първата инстанция. Решението е правилно досежно постановения правен резултат относно предявената претенция за имуществени вреди и неправилно в частта, в която е уважена претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от отменения административн акт. Обосновано решаващият съд е приел, че Заповед № ДК-02-СО-130/31.07.2008 г. на Началника на Столична РДНСК за премахване на незаконен строеж "ограда", находяща се в ПИ № 459, кв. 29, местността "Вердикал" по плана на гр. Б., е имала двама адресати- Д. К. П. и Е. А. В., като вследствие на изпратена до В. покана за доброволно изпълнение № ЮЗР-12-612-01-735/26.07.2012 г., (като до лице, което не е оспорвало заповедта и по отношение на което същата е влязла в законна сила), тя е изпълнила доброволно предписанието на акта, като оградата е била премахната. Вярно е установено също, че междувременно, по жалба на ползвателя на оградата и ответник в настоящото касационно производство Д. П. заповедта е била отменена по съдебен ред, с влязло в сила решение на АССГ на 20.06.14 г. Правилно при тези данни административният съд е достигнал до извода, че макар причинени от трето лице, имуществените вреди, съставляващи стойността на оградата, са настъпили като пряка и непосредствена последица от действията на длъжностни лица на ответника по изпълнение на процесната заповед. Правилно е и приетото от съда, че действията по изпращане на покана за доброволно изпълнение на заповедта, без същата да е влязла в сила за всички нейни адресати, са незаконосъобразни. В този контекст, изпращането на покана за доброволно изпълнение на Е. В. съставлява неправомерно административно действие. Обоснована по същество се явява преценката на АССГ, че действията по изпълнение на Е. В., независимо, че в случая имат доброволен характер, не прекъсват причинната връзка между незаконосъобразния акт и вредите. Законосъобразно при изграждане на изводите си досежно тази част от спора съдът се е съобразил освен с правилата, установени в АПК, и с принципите, на които се подчиняват в административното производство органът и другите страни в него, вкл. принципа на съразмерност във всички негови аспекти по чл. 6 АПК. Законосъобразно съдът се е позовал и на нормата на чл. 177, ал. 1, пр. второ от АПК, съгласно която, ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. В изпълнение на това законово правило органът по изпълнението не е следвало да го започва преди да приключат всички производства по обжалване на акта поради липса на валидно, стабилизирано основание по чл. 268 АПК. Неговите действия не са основани на закона, тъй като са обусловили доброволно изпълнение на невлязлата в сила по отношение на Д. П. (надлежно уведомен на 13. 03. 2013 г.) заповед за премахване на незаконен строеж. Правилно в мотивите си съдът е дал отговор и на възражението на пълномощника на ДНСК за наличие на предпоставките на чл. 5 от ЗОДОВ за освобождаването от отговорност. това е така, тъй като, действително, още при узнаването на заповедта, същият е направил необходимото да я оспори. Решението в частта, с която ДНСК е осъдена да заплати на Д. П. сумата от 1 004 лв. като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението в останалата му осъдителна част е неправилно като необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Изводът на съда, че П. е претърпял неимуществени вреди в резултат на съдебното обжалване на заповедта, а така също и вследствие на притеснението и стреса от неправомерното изпълнение на акта е изцяло в разрез със събрания доказателствен материал. съдът се е позовал на свидетелските показания на съседа на ищеца Ц. И., но ги е възприел безкритично и при липса на обсъждането им в съвкупност с останалите доказателства по делото. Презумпцията на съда, че всеки сблъсък на гражданин с определен административен апарат води до причиняване на неимуществени вреди, какъвто по съществото си извод може да бъде извлечен от мотивите на съдебното решение, не следва да бъде споделен. В разглеждания случай съдът е изградил извод за доказаност на претенцията за имуществени вреди без да анализира липсата на реално представени доказателства досежно характера, степента, интензитета и продължителността на понесените вреди. Свидетелят е заявил, че ищецът е изпитал страх и емоционална нестабилност от факта на събарянето на оградата поради факта, че след това "може би ще му вземат имота". Съдът не е отчел обстоятелството, че П. не би могъл да изпита такъв обоснован страх, тъй като не той е собственик на имота (Решение от 08.06.2004 г. по гр. д. № 2039/2001 г. на СГС, II В отделение, с което е отхвърлен предявения от Д. П. срещу Е. В. и П. Г. установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за установяване правото на собственост на ищеца върху празно дворно място с площ от 445.50 кв. м., заснето през 1994 г. като имот с № 259, к. лист № А-4-10-Г по неодобрен кадастрален план на гр. С., кв. Вердикал, гр. Б., представляващо част от имот № 459, кв. 29. Собственик на имота е Е. В., другият адресат на заповедта, а П. е визиран като "ползвател и извършител на строежа". Въз основа на изложеното, настоящият състав намира за неправилен извода на АССГ, че са налице материалноправните предпоставки на ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ДНСК да репарира претърпени от страна на Д. П. неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. от незаконосъобразни действия по издаването и изпълнението на отменената Заповед № ДК-02-СО-130/31.07.2008 г. на Началника на Столична РДНСК за премахване на незаконен строеж "ограда", находяща се в ПИ № 459, кв. 29, местността "Вердикал" по плана на гр. Б., за периода от 31.07.2008 г. до 20.06.2014 г. Недоказано е твърдението на ищеца, ответник в настоящото производство, че е претърпял неимуществени вреди, причинени пряко и непосредствено от служители на ДНСК. Решението в тази му осъдителна част следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъда отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди в горепосочения размер. По разноските: С оглед обстоятелството, че част от съдебното решение следва да бъде оставена в сила, съразмерно с нея следва да бъде потвърдено решението и в частта относно присъдените разноски в размер на 88.57 лв., а в останалата част за размера на сумата 176.43 лв. решението следва да бъде отменено. Предвид заявеното искане на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 370 лв. за двете инстанции. Н. Д. П. не следва да бъдат присъждани разноски за настоящата инстанция съобразно частта, в която съдебното решение е оставено в сила, тъй като, независимо от заявеното искане, не са представени доказателства за реално сторени разноски пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,