Решение № 3364 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13823/2015 г.

Решение № 3364 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13823/2015 г., V о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Директорът на Областната дирекция на МВР - Т. обжалва Решение № 65/15.10.2015 г. на Административен съд - Т. по адм. дело № 105/2015 г., с което е отменена издадената от него Заповед № 363з-349/10.07.2015 г., налагаща на гл. инспектор Т. Й. Т. - началник на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Т., дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца.

О. Т. Й. Тодоров е на становище за правилност на обжалваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

I. Дисциплинарното наказание, предмет на отменената заповед, е наложено за това, че при провеждане на специализирана полицейска операция, след като е бил уведомен за настъпил технически проблем със средството, определено за извършване на заснемане на операцията и вписано в актуален списък на средствата за заснемане в ОД на МВР, в качеството си на ръководител на СПО Тодоров разпорежда същата да продължи, а заснемането й да се извърши с работна станция за отдалечено действие (таблет), която към момента на операцията не е определена за средство за заснемане в заповед на директора на ОД, не е включена в нарочен списък и не фигурира като средство за видеозаснемане в плана за провеждане на операцията. Според твърденията на дисциплинарнонаказващия орган с деянието са нарушени чл. 4, ал. 3 от "Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана информационна система "Видеозаснемане на пътен контрол", утвърдени с МЗ № 8121з-960/09.12.2014 г., и писмо рег. № 8121р-352280/26.11.2014 г. на главния секретар на МВР относно провеждането на СПО по метода "широкообхватен контрол" - т. 1.2 и т. 1.2.1. Поведението на Тодоров е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. трето и пето от ЗМВР, а дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР - неизпълнение на заповеди.

II. Решаващият извод на административния съд за незаконосъобразността на заповедта е правилен от материално-правна страна.

1. Задължението по чл. 4, ал. 3 от организационните правила, утвърдени със заповед на министъра, е със съдържание да бъдат определени средствата за видеозаснемане на пътния контрол, а негови субекти са ръководителите на съответните структури на МВР. В изпълнението му е издадена нарочна Заповед № 363з-147/22.12.2014 г. на директора на ОД на МВР за определяне на списък на техническите средства за извършване на видеозаснемане. Тодоров не е адресат на задължението и следователно евентуалното му неизпълнение по презумпция не би могло да бъде правопораждащ факт на дисциплинарната му отговорност. Освен това, не е налице и необходимата обективна връзка между предмета на задължението (дори и носителят му да беше правилно индивидуализиран) и твърдяното нарушение на служебната дисциплина - проявление противоречието на поведението с дължимото според заповедта би намерило в неиздаването на акт за определяне на средствата за заснемане, а не в нерегламентираното използване на неодобрено средство.

1. Заключението за липсата на конкретна връзка с действията на служителя е важимо и за разпорежданията, инкорпорирани в т. 1.2 и т. 1.2.1 от писмо рег. № 8121р-352280/26.11.2014 г., в частност - относно изготвянето на план за проверка и средството за видеозаснемане като негов реквизит (т. 1.2), както и извършването на проверка в условията на видеозаснемане (т. 1.2.1). От словесното описание на нарушението не следва, че Тодоров е наказан за пропуск в съдържанието на плана за проверка, от една страна, а от друга - проверката е започнала и частично осъществена в условията на видеозаснемане с допустимо средство, а заснемането на останалата част от СПО е реализирано с таблет след като батерията на видеокамерата се е изтощила и работата й е преустановена. Предвидените в т. 1.2.1 от писмото конкретни мерки (които не са анализирани в мотивите на заповедта) са свързани с принципни въпроси относно снемането, съхраняването и архивирането, оповестяването на заснемането, необходимите човешки и материални ресурси при провеждането на операцията и не съдържат отговор за действията, които следва да бъдат извършени в подобна ситуация. Още повече, че по съществото си писмото е насочено към предприемането на организационни мерки и адресирано до директорите на СДВР и ОДМВР, към които заеманата от Тодоров длъжност - началник на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР, не принадлежи. В това си битие писмото не представлява и пряк източник на задължения за наказаното лице, а дори и да се приеме противното - не обективира нарочно правило за поведение във връзка с процеса по използване на средство за видеозаснемане.

1. Прекратяването на работата на видеокамерата е на практика приравнимо на възникнало в хода на операцията отсъствие на техническо средство за заснемане. Разрешение за подобни случаи е дадено в т. 7 от писмо рег. № 11937р-12852/19.12.2014 г. на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" (съставено в изпълнение на чл. 4 от цитираните по-горе организационни правила), указваща заснемане със зачислените РСОД (таблети) при липсата на средства за заснемане. Основателен поради това е доводът на Тодоров за съобразяване на действията му с разпоредителното писмо. Дори и при противоречие с писмото на главния секретар в относимата към казуса част (което не съществува, тъй като няма пълно предметно тъждество в съответните текстове от разпоредителните писма), колизията между два възможни източника на задължения за служителя е проблем от вътрешноведомствен характер, изясняването на който не може да му бъде възложено в тежест чрез ангажирането на дисциплинарна отговорност. Ако пък служителят е тълкувал неправилно в ситуацията на провеждана операция правилото по т. 7 от писмото или не е преценил адекватно йерархията на издалите отделните разпореждания лица, тогава отговорността му би била на различно основание - по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност).

1. Доколкото деянието на Тодоров не представлява неизпълнение на визираните в заповедта актове, очертаващи дължимото от служителя поведение, не е осъществено и нарушение на служебната дисциплина като основание на дисциплинарната отговорност по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР. Правомощието на дисциплинарнонаказващия орган по налагането на наказанието, предмет на заповедта, е упражнено материално незаконосъобразно - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

1. Заповедта е засегната и от самостоятелен процесуален порок по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Тя не е съобразена със задължението на органа при определянето на вида на дисциплинарното наказание да обоснове преценката си за тежестта на нарушението, настъпилите от него последици и обстоятелствата по извършването му, а съдържащото се в акта съждение в този смисъл е бланкетно по характера си.

а. От гледна точка на видеозаснемането довършването на операцията при невъзможност тя да бъде заснета с видеокамера и прекратяването й (каквато очевидно е представата на санкционния орган за правомерно поведение) всъщност водят до сходни последици, тъй като информацията от заснемането на продължената част от СПО не би била надлежно съхранена. Въпросът, който възниква, е свързан с конкуренцията между задълженията на Тодоров да обезпечи заснемането на действията по СПО със съответното техническо средство и да осъществи операцията за контрол на пътното движение при спазване на утвърдения от директора на ОД на МВР план за провеждането й. Позицията, че СПО е следвало да бъде безусловно прекратена, не произтича от позоваване на индивидуализирано в изрична заповед правило, а ако дейността по контрол на движението бъде прекратена, поведението на служителя би могло да бъде тълкувано като неизпълнение на служебните задължения, което е самостоятелно основание за дисциплинарна отговорност.

б. В контекста на горното, дори и действията на Тодоров да се приемат за нарушение на служебната дисциплина, не е изначално изключена възможността отклонението от изискванията да се квалифицира като незначително. В тази хипотеза нарушението би било маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР, а съответстващото му дисциплинарно наказание е "мъмрене" - вж. ал. 1 на текста. Неизследването на този въпрос, чийто отговор би могъл обективно да доведе до различен правен извод относно основанието на отговорността, противоречи на административнопроизводственото правило по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

Изложеното мотивира касационната инстанция да остави в сила атакуваното решение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на V отделение