Решение № 2133 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11462/2011 г.

Решение № 2133 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11462/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) гр. Хасково, против решение № 383/15.07.2011 г., постановено по адм. дело № 379/2011 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отменено решение № Ж-42-1 от 27.05.2010 г. на директора на РУСО гр. Хасково. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответниците по касационната жалба - Лиляна Димитрова Михова и Панайот Атанасов Панайотов, двамата от гр. Хасково, оспорват жалбата. В писмено становище излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково е отменено по жалба на д-р Лиляна Димитрова Михова и д-р Панайот Атанасов Панайотов, решение № Ж-42-1/27.05.2010 г. на директора на РУСО гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата им против разпореждане № 547/8.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО на РУСО гр. Хасково, издадено за събиране на сума по ревизионен акт за начет в общ размер на 448,42 лв. от които главница - 402,03 лв. и лихва - 46,39 лв. За да постанови това решение съдът е приел че отговорността на двамата жалбоподатели е ангажирана по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, в редакцията действаща преди изменението, обн. ДВ, бр. 59/2010 г. в сила от 31.07.2010 г., в качеството им на членове на ТЕЛК, чието решението е отменено от НЕЛК относно определения процент трайно намалена работоспособност (ТНР), като е определена на 64 %. Според съда в случая не е доказано наличието на причинна връзка между причинената щета на ДОО, изразяваща се в размера на изплатената социална пенсия за инвалидност на лицето Муда Ванчева Ангелова, и действия или бездействия на членовете на ТЕЛК. Административното производство по пенсионната преписка на посоченото лице е било спряно поради обжалване на експертното решение на ТЕЛК № 2229/8.07.2009 г., но с оглед последвалата законодателна промяна на чл. 98, ал. 7 КСО, пенсионният орган е отпуснал на лицето пенсия за инвалидност. Според съда именно това изключва причинната връзка между действията на членовете на ТЕЛК и щетата на ДОО, като фактът на отмяната на експертното решение (ЕР) на ТЕЛК сам по себе си не е достатъчен за ангажиране на имуществената отговорност на органите на медицинската експертиза. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция след като с решение № 5876/28.04.2011 г. по адм. дело № 15234/2010 г. на ВАС е отменено решение № 403/18.10.2010 г. по адм. дело № 311/2010 г. на Административен съд гр. Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с експертно решение № 2229/8.07.2008 г. на ТЕЛК "Общи заболявания" - гр. Хасково, в състава на която са включени и лекарите д-р Лиляна Димитрова Михова и д-р Панайот Атанасов Панайотов, ответници в настоящото производство, са определени 75 % ТНР на Муда Ванчева Ангелова, с дата на инвалидизиране 27.11.2000 г. и срок на инвалидността - пожизнено. Решението е обжалвано от председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ гр. Хасково пред НЕЛК, която се е произнесла по жалбата с ЕР № 0328/11.06.2009 г. на 2-ри състав "Вътрешни болести", с което е отменено ЕР на ТЕЛК по оценката на работоспособността, потвърдено е по останалите поводи, дадена е нова оценка на трайната неработоспособност 64 %, с дата на инвалидизиране 27.11.2000 г., срок - пожизнено и причина за инвалидността - общо заболяване. Не се спори също, че решението на НЕЛК не е обжалвано пред съда и е влязло в сила. От Муда Ангелова е подадено заявление от 22.07.2008 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, по което е образувано съответно административно производство, което е спряно с разпореждане № 3005018461/пр1908 от 16.09.2008 г. до приключване на производството по обжалване на ЕР на ТЕЛК. С разпореждане № 3009018536 от 4.08.2009 г. производството е възобновено и на лицето е отпусната социална пенсия за инвалидност, като заедно с получаваната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст сумата за изплащане е определена в размер на 209,21 лв. Предвид постановеното ЕР на НЕЛК, с разпореждане № 3009018536/пр302 от 17.02.2010 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО гр. Хасково е прекратена личната социална пенсия за инвалидност на Муда Ангелова, считано от 22.07.2008 г. От директора на РУСО гр. Хасково е възложено извършването на ревизия на физическите лица - членове на ТЕЛК, която е завършила с ревизионен акт за начет от 31.03.2010 г. С акта е установена солидарна отговорност на членовете на ТЕЛК за изплатената на Муда Ангелова социална пенсия за инвалидност въз основа на ЕР на ТЕЛК № 2229/08.07.2008 г. в размер на 402,03 лв. и лихва до 31.03.2010г в размер на 46,39 лв., или общо - 448,42 лв. Прието е, че тази сума представлява причинена щета на ДОО и на основание чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО за събирането й е издадено разпореждане № 547/8.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО на РУСО, което е потвърдено с обжалването пред съда решение на директора на РУСО. От събраните по делото доказателства се потвърждава правилността на направения от административния орган извод за наличие на основание по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО. От съдържанието на ЕР на ТЕЛК № 2229/8.07.2009 г. се установява, че с него е определена 75 % трайно намалена работоспособност за наличен ревматоиден артрит в III - IV стадий - по част IХ, раздел 23, т. 4.4 на Приложение № 1. По посочената отправна точка е предвидена възможност за определяне на ТНР в диапазона от 60 до 100 %. С ЕР на НЕЛК № 0328/11.06.2006 г., в частта НЕЛК - Вътрешни болести, са определени 50 % ТНР (максимално предвидените) по част IХ, раздел 23, т. 4.3 за ревматоиден артрит трети стадий. В констатациите на ЕР на НЕЛК е посочено, че ревматоидния артрит е диагностициран в амбулаторни условия без да са направени пълни изследвания - без изразен функционален дефицит от страна на опорно-двигателния апарат: засегнати от ревматоиден артрит, но с насложена артроза. Предвид тези констатации на НЕЛК се налага извода, че с ЕР на ТЕЛК е определен процент ТНР за заболяване, което не е констатирано по надлежния ред. Пред ТЕЛК е била представена медицинска документация с отразена диагноза ревматоиден артрит трети стадий, като това заболяване не попада в т. 4.4 на раздел 23 от част IХ на Приложение № 1- Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, по чл. 58, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (2005 г., отм.), както е приел ТЕЛК, а в т. 4.3. В т. 4.4. е включен ревматоиден полиартрит четвърти рентгено-анатомичен стадий (сублуксации, фиброзна и костна анкилоза, мускулна атрофия) и са предвидени от 60 до 100 % ТНР, а в т. 4.3 е включен ревматоиден полиартрит трети рентгено-анатомичен стадий, за който са предвидени от 30 до 50 %. При липсата на медицинска документация за заболяване ревматоиден полиартрит четвърти стадий, членовете на ТЕЛК не са имали основание да определят процент ТНР по т. 4.4. Осъщественото от ТЕЛК квалифициране на заболяването по т. 4.4 е обусловило възможност за определяне на процент ТНР в диапазона по тази точка - 60 - 100%, докато при определяне на правилната отправна точка - по т. 4.3, в съответствие с наличната медицинска документация, изобщо не съществува възможност за определяне на ТНР над 50 %. Затова в случая не се касае до упражняване на правото на преценка от страна на членовете на ТЕЛК относно обусловения от заболяването функционален дефицит при определяне на процента ТНР в рамките на регламентирания диапазон "от...- до...", а до оценка по отправна точка за заболяване, което не е установено по надлежния ред. Определянето на 75 % ТНР с решението на ТЕЛК представлява основание за отпускането на лична социална пенсия за инвалидност на Муда Ангелова по чл. 90 КСО (отм. от 1.01.2012 г.), тъй като на такава пенсия имат право само лица с ТНР от 71 %, т.е. при положение, че от ТЕЛК е била определена ТНР по надлежната отправна точка - 4.3, то такава пенсия изобщо не би била отпусната. В този смисъл настоящият състав намира, че е налице както противоправно поведение на членовете на ТЕЛК при определяне на процента ТРН по отправна точка, за която не са били налице данни в медицинската документация, така и причинна връзка между поведението им и настъпилата щета за ДОО. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил решението при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Следва да се посочи, че изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО с ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г., не е било в сила към момента на съставяне на ревизионния акт за начет и издаване на разпореждането за събиране на сумите, както и на потвърждаващото решение на директора на РУСО. Изменението няма обратно действие, не е предвидено приложението му и за висящите производства, поради което отговорността на лекарите - членове на ТЕЛК за причинените на ДОО щети от отменения акт на медицинската експертиза, е ангажирана в съответствие с приложимите правни норми. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против решение № Ж-42-1/27.05.2010 г. на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане за събиране на суми по ревизионен акт за начет. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,