Решение № 13168 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5632/2018 г.

Решение № 13168 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5632/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура Ловеч, чрез прокурор К. П., против решение № 45 от 19.03.2018 г., постановено по адм. д. № 26/2018 г. по описа на Административен съд Ловеч. С доводи за незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационния протест са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на протеста и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира протеста за процесуално допустим като подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с протест от Окръжна прокуратура Ловеч против заповед № ДК-10-СЗР-17/19.12.2017 г., издадена от началника на РДНСК-СЗР, гр. Враца, с която е оставен без уважение протест против разрешение за строеж № 139/09.11.2015 г. за "Преустройство и рехабилитация на покрит мост - гр. Ловеч", издадено от арх. Р. М., старши експерт "Архитектура и градоустройство" в Община Ловеч, с искане за прогласяване на нищожността му, поради липса на материална компетентност на длъжностното лице, издало разрешението за строеж. Съдът е отхвърлил протеста като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съобразно разпоредбата на чл. 148, ал. 2 ЗУТ - компетентен да издава разрешение за строеж е главният архитект на общината. В § 1, ал. 4 ДР ЗУТ е регламентирана възможността за делегиране това правомощие от главният архитект. Тази норма не визира ограничения относно обема функции, които главният архитект може да предостави. Ограничението е само по отношение на лицата, на които той може да делегира тези свои правомощия, а именно: те да са длъжностни лица от общинската администрация и да притежават пълна проектантска правоспособност, или да имат необходимия стаж за придобиването й. Правилно преценката за валидността на оспорения пред първата инстанция административен акт е осъществена при съобразяване на заповед № 9/02.07.2014 г., вписана изрично в оспореното разрешение за строеж. Последното е подписано от лице, отговарящо на законите изисквания в тази връзка - длъжностно лице от общинската администрация – старши експерт с пълна проектантска правоспособност. По делото е приложена и заповед, издадена от главния архитект на Община Ловеч, от която е видно, че същият е предоставил всички свои функции и задължения, произтичащи от ЗУТ, на старши експерт Р. М.. С оглед изложеното, обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства, съдът е приел, че оспореното пред директора на РДНСК – СЗР разрешение за строеж е издадено от материално компетентен орган, отговаря на изискванията на ЗУТ за форма и съдържание, и не страда от пороци, които да водят до неговата нищожност. Във връзка с това - правилен е и изводът на решаващия съд, че оспорената Заповед № ДК-10-СЗР-17/19.12.2017 г., издадена от началник на РДНСК- СЗР гр. Враца, е издадена от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 216, ал. 2 от ЗУТ, в предвидената от закона форма, при съблюдаване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав