Решение № 19 от 30.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4107/2019 г.

Решение № 19 от 30.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4107/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Д. М. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 2874 от 09.05.2018 г. по гр. д. № 6069/17 г. на Софийски градски съд, I-15 с-в, потвърдено с решение № 2783 от 28.11.2018 г. по в. гр. д. № 3856/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е бил уважен предявеният от Р. Н. М. срещу молителя иск по чл. 21, ал. 4 СК – признато е за установено по отношение на него, че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор......... по КККР на [населено място], ведно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ от 88, 21 кв. м. и масивна двуетажна къща в предната част на имота, както и апартамент в [населено място], [улица]. Молбата за отмяна се основава на твърдения, че упълномощеният от молителя адвокат за производството по това дело е бил лишен от адвокатски права за периода 15.12.2017 г. – 15.06.2018 г., за което молителят узнал едва след оставяне на касационната му жалба без движение. Поради лишаване от адвокатски права, молителят не е бил представляван в проведеното на 27.04.2018 г. съдебно заседание пред първата инстанция. Освен това всички молби и жалби по делото били подадени от името на молителя, но не били подписани от него, а една от молбите – вх. № 172702/21.12.2017 г. била подадена от адвоката, по време на лишаването му от адвокатски права. Освен това по делото се намирало пълномощно, което не е подписано от молителя, както и пълномощно за преупълномощаване, подписано от лишения от права адвокат, без да има доказателства дали упълномощените лица имат адвокатски права и дали са могли да извършват правни действия от името на молителя. По изложените съображения молителят счита, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за допускане на отмяна на влязлото в сила решение, тъй като не е бил надлежно представляван по делото поради нарушаване на съответните правила. След като е била лишена от адвокатски права през периода 15.12.17 г. – 15.06.18 г., М. Щ. не е притежавала качеството на адвокат и по отношение на нея не са били налице предпоставките на чл. 35, ал. 2-5 ГПК за осъществяване на процесуално представителство. Освен това по делото липсвали доказателства, че е била редовно учредена представителна власт по отношение на лицето Е. В. И., преупълномощена от адвокат Щ., а пълномощното на лицето С. Д. е нищожно поради липса на съгласие, като с него не е учредена валидна представителна власт. Ответникът в производството Р. Н. М. оспорва молбата. Счита, че тя е недопустима, тъй като е просрочена, евентуално – че молбата е неоснователна. Молителят е участвал активно в делото, а дори някои от молбите да не са били подписани от него, той е могъл да се запознае с тях, да възрази и да предприеме съответните процесуални действия, като не може да стори това едва след влизане в сила на решението по делото. В случая има валидно учредена представителна власт на адвоката на молителя, а временното му лишаване от адвокатски права не осъществява основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. С определение № 220 от 18.11.2019 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане, като съставът на ВКС е оставил без уважение отвода за недопустимост на производството поради просрочие на молбата за отмяна. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. На първо място – по делото няма спор, а и от представеното извлечение от електронен регистър на АК Б. се установява, че адвокат М. К. Щ., която е била пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство, е била лишена от адвокатски права в периода 15.12.2017 г. – 15.06.2018 г. Това обстоятелство обаче няма отношение към състава на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не е довело до лишаване на молителя от участие в делото или до ненадлежно представителство поради нарушаване на процесуални правила. За периода на лишаването от права пълномощникът не е извършвал процесуални действия. По делото има само две молби от този период, които обаче изхождат от името на страната – Д. С., съответно молба от 21.12.2017 г. и от 27.04.2018 г. Дори те да не са били подписани от него, а от лишения от права адвокат, това обстоятелство не може да доведе до отмяна на влязлото в сила решение на посоченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В този случай формално не се касае за действия, извършени чрез представител, за да се поддържа основанието ненадлежно представителство, а от друга страна има активно участие на С. в процеса и съответно – не е налице другото основание – лишаване на страната от възможност да участва в делото. Освен това – молбата от 21.12.2017 г. внася само уточнение в предходна молба от 11.12.2017 г., подадена от адвокат Щ. преди лишаването й от адвокатски права, с която се иска допускане на допълнителни свидетели. По двете молби съдът се е произнесъл, като е отхвърлил искането, защото е преклудирано. Другата молба от 27.04.2018 г. съдържа искане за даване ход на делото, изслушване на вещото лице, поставяне на допълнителни въпроси към него и отлагане на делото за изслушване на допуснатия свидетел в следващо заседание. По тази молба съдът се е произнесъл и е отказал допускането на допълнителни въпроси към вещото лице, тъй като искането е преклудирано, както и искането за свидетелите, защото няма основание за отлагане на делото за събиране на гласни доказателства, които страната не е била възпрепятствана да събере в провежданото открито съдебно заседание. Действително, адвокат М. Щ. не се е явила в това съдебно заседание, проведено на 27.04.2018 г., когато тя е била лишена от адвокатски права и с това е лишила клиента си от участие в делото, но това е станало не поради нарушаване на процесуални правила, каквото е изричното изискване на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а поради недобросъвестно поведение на адвоката. Освен това – молителят Д. С. е имал възможност във въззивното производство да се позове на ненадлежното си представителство пред първата инстанция / по повод молбите от 21.12.2017 г. и от 24.04.2018 г., които според твърденията му не са били подписани от него/ и да поиска лично или чрез упълномощения във втората инстанция адвокат К. Д. събиране на доказателствата, които първата инстанция не е събрала поради процесуално нарушение, например поради грешно прилагане на процесуалните преклузии. Възможността във втората инстанция да се отстранят евентуалните пороци в действията на първоинстанционния съд по повод едно ненадлежно процесуално представителство изключва възможността това да се иска за първи път в производство по отмяна на влязлото в сила решение. Във въззивната инстанция молителят е бил представляван от редовно упълномощен адвокат – адвокат Д., съгласно пълномощното на стр. 77 от въззивното производство. Подписът под това пълномощно не е оспорен от молителя и следва да се приеме, че той изхожда от него. И на последно място – действията по упълномощаване на лицата С. Д. и Е. И. също не могат да доведат до отмяна на влязлото в сила решение. Първото пълномощно формално изхожда от страната по делото Д. С., но дори той да не го е подписал, това не съставлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С пълномощното се изисква издаване на съдебно удостоверение, по силата на което страната да се снабди с писмено доказателство. Съдът се е произнесъл по тази молба, съдебното удостоверение е издадено и страната се е снабдила с искания документ от НОИ, който е приет като доказателство по делото. С второто пълномощно адвокат Щ. е упълномощила адвокат И. да получи препис от съдебния протокол от 17.11.2017 г. Пълномощното е представено по делото с молба, изходяща лично от адвокат Щ., подадена на 30.11.2017 г., когато тя не е била все още лишена от права. Освен това – пълномощното не касае извършване на същинско процесуално действие и дори да имаше някакъв порок в самото упълномощаване, то не би могло да доведе до отмяна на влязлото в сила решение. В обобщение – въпреки лишаването от адвокатски права на адвокат Щ. за периода 15.12.2017 г. – 15.06.2018 г., молителят Д. М. С. е участвал активно в процеса и съдът се е произнесъл по всички доказателствени искания, изхождащи формално от него, от неговия адвокат или от преупълномощени лица. Единствено в съдебното заседание на 27.04.2018 г. молителят е бил лишен от възможност да участва в делото, но това е станало не поради нарушаване на процесуални правила от страна на съда, а поради недобросъвестно поведение на адвоката, което не съставлява основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. При този изход на делото на ответника в производството Р. С. следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 16.09.2019 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,