Решение № 7205 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3973/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Д. А., подадена чрез пълномощника адвокат В. Монева, против решение № 4992 от 12.12.2025 г., постановено по адм. дело № 392/2025 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 10-00-876/18.03.2025 г. на заместник кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ (УТСБД) на Община Стара Загора. Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не взел предвид, че е закупила през 2012 г. от друго лице с частен писмен договор поземления имот върху който е сградата и е негов добросъвестен владелец, поради това счита, че е собственик на двете постройки и разпореденият за премахване строеж е законен. Иска отмяна на атакуваното решение и уважаване на жалбата й против оспорената заповед. Не претендира разноски Ответникът - заместник кмет по УТСБД на Община Стара Загора, не изразява становище по касационната жалба. Постъпило е писмено становище от юрисконсулт Д. Желязкова за отхвърляне на жалбата, но същото е без представено пълномощно както пред настоящата, така и пред първата инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд Стара Загора е бил сезиран с жалба на Н. А. против цитираната по-горе заповед, с която й е наредено, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), да премахне собствения си незаконен строеж: „Полумасивна жилищна сграда № 75 и пристройка към нея - паянтова стопанска сграда“, находящ се в поземлен имот с идентификатор (ПИ) 68850.308.828 по кадастралната карта на гр. Стара Загора - частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП - широколистна гора. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при валидно делегирани правомощия, в предвидената форма и с изискуемите реквизити, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и спазване на специалните изисквания на ЗУТ. Намерил е, че процесните сграда и пристройка представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е незаконен на приетото основание в заповедта, защото е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП), без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж. Установено е, че ПИ 68850.308.828, в който е изпълнен строежът, с представен акт за държавна собственост е актуван като държавен, попадащ в горска територия и е предоставен за управление на ТП „Държавно горско стопанство“ Стара Загора. За него няма одобрен ПУП, не е бил предназначен за застрояване, а съгласно представените извадки от действалите общи устройствени планове (ОУП), винаги е бил отразяван като горска територия. С това е обосновано основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Несъмнената липса на строителни книжа и разрешение за строеж е довела съда до извод за наличието и на другото основание - по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Невъзможността за приложение на търпимостта по § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012г.) е мотивирана с неангажирането на доказателства строежът да е изграден в релевантните периоди, както и че е недопустим по всички нормативни уредби поради попадането му в горска територия. По отношение възраженията, че строежът е единственото жилище на жалбоподателката, т. е. премахването му е в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, съдът е намерил, че не са налице основанията за приложение на чл. 8 от Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Н. А. не е подавала документи за картотекиране и настаняване в общинско жилище като крайно нуждаеща се, следователно не е проявила активност за възможно разрешаване на твърдения жилищен проблем. Поради това е преценено, че процесната заповед цели защита на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл. 8 ЕКПЧ интерес на жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Решението е валидно, допустимо и правилно. При вярно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован правен извод за отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. От събраните по делото доказателства - материалите по административната преписка, включително снимковия материал, скиците и извлеченията от плановете, става ясно, че строежът - „Полумасивна жилищна сграда № 75 и пристройка към нея - паянтова стопанска сграда“, е изграден без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, както и в държавен поземлен имот, попадащ в горска територия, т. е и в несъответствие с предвижданията на ПУП. Липсата на строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Попадането му в горски фонд - също. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание - чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Касае за незаконен строеж, като съдът е обсъдил хипотезите за режима на търпимост за сградите, като обосновано е приел, че те са неприложими в настоящия случай. Що се отнася до възраженията за осъществяване на добросъвестно владение върху сградите и терена, те в административно производство не следва да се обсъждат, още повече, че е строено без строителни книжа върху държавна земя, а отделно от това владението и придобиването правото на собственост нямат отношение към предмета на спора за законност на извършеното строителство. С оглед горното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касационната жалбоподателка основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала валидно присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,