Решение № 6826 от 7.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 42 от 12.01.2022 г., постановено по административно дело 496/2021 г. от Административен съд София- област (АССо), с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания , базирани на площ за кампания 2018 г. с изх. 02-230-6500/3759/31.03.2021 г. (УП) и преписката му е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу посоченото УП бъде отхвърлена и му бъдат присъдени направените в производството деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Г. Тилков чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и също претендира заплащане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд, в предвидената от закона форма, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма на акта в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът в обжалваното решение за постановяване на акта в нарушение на изискванията за неговата форма. В Закона за подпомагане на земеделските производители не са предвидени специални изисквания към формата на акта, при което правилно съдът приема, че по отношение на същия са валидни общите изисквания за форма на административен акт, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК. От съдържанието на писмото безспорно се установява, че в него не са посочени конкретните фактически и правни основания за постановяването му. В изложените пояснения към колона 3 - Намаления от Таблица 1 Оторизирани суми в лева, в която единствено са отразени данни, са посочени отчетени от органа намаления на субсидиите след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя за допустими площи от СИЗП и предоставени от МЗХГ и МОСВ; намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за предаване и\или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка за корекция(финансова дисциплина, определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013 г.; линейно намаление съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) 1307/2013 г. налагано съгласно чл. 6, § 2, буква е, т. ii от Регламент за изпълнение 879/2014 г. на Комисията. При това съдържание на акта, обосновано и правилно в обжалваното решение е прието, че органът общо, хипотетично и без каквито и да е относими за случая фактически установявания е посочил възможни хипотези за намаление, което не може да бъде прието като изискуемото се от чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изложение на фактическите и правни основания за издаване на конкретния акт. Отделно от това въпреки констатациите на вещото лице за установена недопустимост на 2,34 ха, представляващи части от БЗС 12283-16-7-4 1,8 ха; 12283-16-7-6 0,42 ха и 12283-16-7-7 0,12 ха, като не включени в окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 г., одобрен със заповед 09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите при безспорно установения факт на отмяната с влязло в сила на 08.02.2021 г. като окончателно съдебно решение 1565 от 08.02.2021 г., постановено по адм. дело 5635/2020 г. по описа на ВАС, на посочената заповед именно в частта по отношение на посочените части от тези конкретни парцели, този извод на вещото лице е неправилен и необоснован. При това наведеният довод в касационната жалба, че посочената заповед на Министъра на земеделието, храните и горите е влязла в законна сила буди недоумение освен, че е отменена като неправилна и съответно не е породила правно действие, понятието е относимо единствено за постановените съдебни решения и не е приложимо по отношение на административни актове, постановено от органи на изпълнителната власт или други органи, различни от съдебните. Допълнително следва да бъде посочено, че липсват доказателства за наличие корелация по така установените от вещото лице площи и посочените в УП суми, при което е правилен и изводът за материална незаконосъобразност на обжалваното пред АССо УП. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател, който е и издател на оспорения акт ДФЗ следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 850 лв., представляващи заплатен от ответника хонорар за един адвокат, и който е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение