Решение № 5333 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2786/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. В. В., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2029 от 08.12.2025 г. на Административен съд - Перник по адм. дело № 224/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Д. В. В. иск за обявяване на нищожността на Решение № 4232 от 06.12.2024 г., постановено по КАНД № 1343/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество излага подробни съображения по отношение нищожността на съдебното решение, предмет на спора пред първоинстанционния съд. Счита, че волята на съда е неясна, защото веднъж е приел, че правилно делото е отложено поради служебна ангажираност на упълномощения представител на страната, а вторият път е приел, че новото искане за отлагане е повторно и че не е налице основание на чл. 139, ал. 2 АПК, при положение че става въпрос за различни дела, различни съдилища, различни страни. Обосновава извод, че мотивите на оспореното в настоящото производство решение са неправилни и несъответстващи на материалния закон. Иска съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да обяви нищожността на Решение № 4232 от 06.12.2024 г., постановено по КАНД № 1343/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Ответникът не ангажира становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Д. В. В. иск за обявяване нищожността на Решение № 4232 от 06.12.2024 г., постановено по КАНД № 1343/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставено без уважение искането на В. за възобновяване на административно-наказателното производство по н.а.х.д №574/2023 г. по описа на Районен съд - Кюстендил За да постанови този резултат административният съд приема, че наведените с исковата молба основания не представляват пороци, водещи до нищожност на решението. Обоснова извод, че решението е постановено от законен съдебен състав, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити. Приема, че диспозитивът на решението съответства на мотивите му и е подписано от съдебния състав, който го е постановил след проведено открито съдебно заседание. Анализирайки изложените в иска за обявяване на нищожност на съдебното решение аргументи, съдът приема, че същите покриват съдържанието на касационни основания по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс по отношение на неговата правилност. В тази връзка обосновава, че твърденият в исковата молба порок не може да обуслови наличие на основание за обявяване нищожност на решението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища. Според чл. 128а, ал. 1 и 2 АПК исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно, като се подават пред съответния административен съд. Според правната теория и константната съдебна практика нищожни са съдебните решения, които не отговарят на изискванията за валидно решение (виж „Българско гражданско процесуално право“, автор проф. Ж. Сталев, изд. „Сиела“, десето преработено и допълнено издание; както „Административно-процесуален кодекс“, автори Ал. Еленков, А. Ангелов, Л. Панов, С. Янкулова и др., изд. „ИК Труд и право“). Валидността е критерият, който води до изключване на хипотезите, обуславящи нищожността. За да е валидно едно съдебно решение следва да е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, да е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, да е изготвено в писмена форма и да е подписано, решението трябва да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание, дори и чрез тълкуване. Единствено наличието на тези непреодолими пороци в правораздавателната дейност може да обоснове обявяване нищожност на съответния съдебен акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2011 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд. В случая Административен съд – Перник е сезиран с иск за обявяване на нищожност на решение, което е окончателно. Решението, чиято нищожност се иска е постановено от тричленен състав на Административен съд – Благоевград, който е компетентен да се произнася по искания за възобновявания на административно-наказателни производства по реда на чл. 70-73 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) Правилно Административен съд – Перник е определил предмета на спора и е посочил, че с иска по чл. 128а АПК пред административния съд се поставя въпросът за валидността на съдебния акт. Както бе посочено по – горе, валидно е онова съдебно решение, което е издадено от съд, функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната му власт, издадено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил. Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗАНН административният съд разглежда искането в състав от трима съдии. В случаите, когато се иска възобновяване по акт на административния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния административен съд. В случая съдът, правилно е установил, че решението, чиято нищожност се иска, е разгледано в състав от трима съдии на Административен съд – Благоевград и следователно решението е постановено от надлежен състав в пределите на правораздавателната му власт. Освен това решението е изготвено в писмена форма, подписано е от съдебния състав, разпределен да разгледа образуваното дело и който е участвал в откритото съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. От съдържанието на процесното решение става ясно, че административният съд се е произнесъл по предявеното искане и го е отхвърлил като неоснователно, като е изложил и подробни аргументи за това. Съдът е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 7 ЗАНН, съгласно която административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето, по отношение на което е издаден актът по ал. 1, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Изложеното обуславя извод, че не е налице нито един от посочените пороци, обосноваващи отпадането на съдебния акт от правната действителност. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че съдебната практика на Върховния административен съд е безпротиворечива, че в производството по чл. 128а АПК съдът извършва проверка само и единствено относно валидността на съдебния акт. В този смисъл доводите на касатора по отношение на изложените мотиви в решението по съществото на спора по адм. дело № 1343/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград не могат да обосноват нищожност на решението. В случая изложените от касатора възражения, са свързани с правилността на постановения краен акт по делото, а не с неговата валидност. Въпросът дали правилно съдът е приел, че не е нарушеното право на участие на страната в производството е неотносим към анализа за валидност на крайния съдебен акт по адм. дело № 1343/2024г. Искът за нищожност не е средство за преодоляване на необжалваемостта на съдебните актове с възможност за оспорването им на касационните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, която би накърнила признатия от чл. 229, ал. 2 АПК стабилитет на акта. Налага се извод, че първоинстанционният съд е разгледал всички възможни хипотези, при които се приема, че съдебният акт е нищожен и правилно е приел, че те в случая не са налице. Мотивиран е изводът на решаващия съд, че решението, предмет на иска, е действителен съдебен акт и при постановяването му не са допуснати нарушения, основаващи неговата нищожност. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,