Решение № 6018 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8131/2011 г.

Решение № 6018 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8131/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Росица Пенкова Иванова, от гр. Русе, против решение № 1947 от 26.04.2011 г., постановено по адм. д. № 1309/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Росица Пенкова Иванова против заповед № ЧР-2 97/20.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на служителката е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че атестирането на държавния служител е извършено в съответствие с материалноправните норми на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), заповедта е издадена в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че при атестирането е спазено изискването на чл. 25 от НУРАСДА, както и че формулярът за атестиране съдържа мотиви, съгласно изискванията на наредбата. При извършеното атестиране не са отчетени показателите за компетентности съгласно изискванията на чл. 20 от НУРАСДА. Така например по първия показател - аналитична компетентност оценяващият ръководител е отбелязал "допуска непълноти в анализите на задачите, не показва пълно познание на детайлите в нормативната уредба". Правилото на чл. 20, ал. 1, т. 1 от НУРАСДА изисква при този показател да се обсъдят уменията за анализиране и разглеждане на проблемите в дълбочина и за ориентиране в тяхната структура и причинност; познаване и ползване на нормативните актове, свързани с дейността на служителя; умения за събиране и отчитане на разнообразна по обем, тип и произход информация, използвайки необходимите компютърни умения и информационни технологии, както и за рационална преценка на нейната достоверност, за положителните и отрицателните страни на възможните варианти за решение; умения за интерпретиране и точен анализ на числова и словесна информация и за пропуските в аргументите, засягащи дадена теза; умения за целенасочени проучвания за установяване на релевантни факти, недостъпни до момента; умения за аргументиране на предложения. Очевидно в случая цитираната норма не е спазена. По втория показател оценяващият ръководител е отбелязал "прави грешки или не спазва срокове, налага се да проверяват работата й". Относно този показател нормата на чл. 20, т. 2 от НУРАСДА изисква да се оценят уменията за едновременно и ефективно изпълнение на възложените дейности; уменията за точно отчитане на необходимите ресурси за съответните дейности; уменията за създаване на организация на работата си и за определяне на реалистични срокове за постигане на целите; уменията за планиране и изпълнение на текущата си работа по начин, осигуряващ възможно най-добър краен резултат, което в случая също не е сторено. Не е направен и анализ и при оценката на останалите показатели за компетентности съгласно изискванията на закона. Изискванията на чл. 20 от НУРАСДА са пряко свързани с правилото на чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА преценката да е направена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. От изложеното следва, че в атестационният формуляр липсват мотиви, обосноваващи поставените оценки по всеки един от показателите. Действително извън правомощията на съда е да проверява обективността на поставените оценки, но в рамките на предмета на съдебен контрол е спазването на закона при извършване на оценяването, част от които са и излагането на мотиви съобразно предписаните от закона критерии (чл. 20 от НУРАСДА), като разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА императивно разпорежда, че оценяващият ръководител е длъжен да мотивира писмено своите оценки, като вписва мотивите в съответните полета от раздел III на формуляра за оценка. В случая изложените мотиви са формални, не отговарят на изискванията на закона и са равнозначни на липса на мотиви, поради което неправилно съдът е приел, че такива са налице. Допуснатите нарушения на НУРАСДА опорочават изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства. Следователно получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като е направил извод за противното първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като се постанови ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена. С оглед изхода на делото следва да се осъди Агенцията за социално подпомагане да заплати на Росица Пенкова Иванова направените по делото разноски в размер на 980 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Искането за присъждане на разноски представляващи изразходвано гориво, винетен стикер и искани копия от книжа по делото е неоснователно, тъй като същите не са разноски по производството, изразяващи се в заплатени държавни такси за водене на делото, в направени разноски за събиране на доказателства и изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,