Решение № 13239 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15241/2014 г.

Решение № 13239 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15241/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ООД "Св. св. Константин и Елена - ГППМП", чрез адв. Димова срещу решение № 546 от 30.10.2014 г., по адм. дело № 497/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик. В жалбата са наведени доводи за неправилност на постановеното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му. Поддържат се доводи, че претендираните имуществени вреди са настъпили вследствие на отмененото наказателно постановление, и те са пряка и непосредствена последица, независимо, че по тези наказателни дела не е предвидено заплащане на разноски. След като в НПК липсва разпоредба, която да предвижда присъждане на разноски, а в гражданския закон има така за обезщетяване на всички вреди, виновно причинени другимо то следва да се приеме че е приложим чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка изводите на съда се явяват необосновани и водят да неправилност на решението, чиято отмяна се иска. Ответникът по касационната жалба, Районна здравноосигурителна каса - Пазарджик, вземат писмено становище в което считат, че жалбата е неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му. Поддържа доводи, че са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменен акт и пряка причинна връзка с твърдяните вреди. В тази връзка неправилна е логиката на решението на съда, тъй като не се постигат целите на закона, да бъдат обезщетение гражданите и ЮЛ за вреди от незаконосъобразни административни актове. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Касационната жалба, е подадена срещу посоченото по-горе решение, с което е бил отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 180 лв., с правно основание чл. 1, ал. 1, ЗОДОВ и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с оспорване и отмяна на наказателно постановление. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от д-р. Красимир Кулински в качеството му на управител на "Св. Св. Константин и Елена - ГППМП " ООД, срещу Районна здравноосигурителна каса - Пазарджик, по която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 180 лв. представляващи адвокатски хонорар по воденото дело НАХД № 1647/10 г. по което наказателното постановление е отменено. Ищецът е твърдял, че отговорността на ответника е за това, че негови длъжностни лица са издали незаконосъобразно наказателно постановление, което е отменено с решение Районния съд гр. Пазарджик. В резултат на така постановеното наказателно постановление, ищецът е бил принуден да претърпи имуществени вреди в размер на исковата сума представляващи разноски по обжалване на наказателното постановление. Административният съд е приел, че съдебната практика е категорична, че отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде реализирана сами при отмяна на онези административни актове, които са издадени и отменени по реда на АПК, сред които не попадат наказателните постановления. Наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт, издаден в резултат на типичната административна дейност, поради което и претърпените от неговата незаконосъобразност вреди не представляват основание за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Направен е извод, че не е налице пряка причинна връзка между отменения акт и вредите, в случая платения адвокатски хонорар. Съдът е приел, че сключването на договора за правна помощ и съдействие представлява по същността си договор за поръчка, договарян между равнопоставени страни и не зависимо че е свързан воденото НАХД, не може да се приеме, че тези вреди са последица от поведението на ответника по иска заведен по реда на ЗОДОВ. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложение на ЗОДОВ. Предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата, на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. В мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. действително са изложени съображения и доводи в насока, че издаването на НП е последица от нормативно възложени задължения, упражнена е административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл НП предсталява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателноправни последици е правен резултат от санкционираща административна дейност. Тези доводи биха имали значение, ако се претендираше вреда произтичаща пряко от отмененото наказателно постановление, а в конкретния случай се претендират, като вреда по ЗОДОВ суми произтичащи от сключен договор за оказване на правна помощ по водено съдебно производство т. е. суми платени по едно облигационно отношение възникнало по силата на договор между страните. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е отхвърлил претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за вреди, произтичащи от заплатен адвокатски хонорар по воденото дело пред районния съд, тъй като разноски в производството по дела с административен характер, наказателни дела не се присъждат, а тези разноски не могат да бъдат предмет на искова претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ тъй като са направени въз основа на договорни отношения по пълномощия. Същите не са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и не са пряка и непосредствена последица от него, а произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето търсещо правна помощ. Те са свързани с плащания по договор за поръчка с предмет: адвокатска защита и съдействие при и по повод атакуването на наказателните постановления по съдебен ред. С оглед на изложеното, процесното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,