Решение № 72 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7988/2020 г.

Решение № 72 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7988/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) чрез процесуален представител срещу решение № 2085 от 16.04.2020 г. по административно дело № 2459/2019 г. на Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед № 6. 13/21.01.2019 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и в противоречие с материалния закон се иска отмяната му, като претендира и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Т. Чочева чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и претендира заплащане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустима – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е и правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон. Решението е обосновано – съдът е изяснил фактическата обстановка, като е събрал необходимите доказателства, а въз основа на същите аргументирано и подробно е изложил изводите си. Не е спорно по делото, че заповед № 6. 13/21.01.2019 г., с която органът по назначението – Изпълнителният директор на НАП прекратява служебното правоотношение на Чочева за длъжността "главен инспектор по приходите" в Териториална дирекция (ТД) "Големи данъкоплатци и осигурители" (ГДО), сектор "Ревизии и проверки" (РП) – 1 на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради съкращение в щата. Не е спорно по делото, че органът приема, че длъжността на Чочева е съкратена при направената промяна в длъжностното разписание в сила от 01.04.2018 г., което се установява и от връченото на 09.01.2019 г. служителката предложение за преназначаване с изх. № І – 167/04.04.2018 г. и от съдържанието на връченото й на 21.01.2019 г. предизвестие № УЧР – 8/21.01.2019 г. Правилно са установени и обстоятелствата, че въпреки извършеното намаление на щатните бройки за длъжността заемана от Чочева с промяната в длъжностното разписание посочена по-горе, след него са налице още изменения с утвърдените длъжностни разписания в сила от 01.07.2018 г., 01.09.2018 г. и 01.01.2019 г., като във всички тези случаи, включително и към момента на издаване на процесната заповед са били налице свободни щатни бройки за същата длъжност. Нещо повече междувременно са проведени конкурси, както за тази длъжност, така и за такива с по-нисък ранг, като за длъжността "главен инспектор по приходите" към 18.12.2018 г. конкурсът е спечелен от И. Нейчев. При така установените факти, които не се оспорват от касатора, съдът е извел законосъобразни изводи, че при извършената проверка за законосъобразност на акта към момента на постановяването му, съгласно разпоредбата на чл. 142 АПК не са били налице законови основания за постановяване на заповедта независимо, че простото намаляване на броя на служителите, заемащи длъжността "главен инспектор по приходите в сектор РП-1 в ТД на НАП ГДО принципно обосновава извод за извършено съкращение на длъжността. Настоящият състав споделя напълно изводите, в обжалваното решение, че издадената заповед е постановена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, предвид обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта са били налице две свободни бройки за същата длъжност, при което при разумно и добросъвестно упражняване на правата си органът за да осъществи оптимизиране на администрацията, каквато би следвало да е целта на всяка промяна в длъжностното разписание би следвало да съкрати първо незаетите щатни бройки. На следващо място настоящият състав намира, че в случая правото да прекрати служебното правоотношение на служителя въз основа на извършената промяна в длъжностното разписание е следвало да бъде осъществено към момента на влизането му в сила и преди приемане на следващо такова. В случая, след като служебното правоотношение с жалбодателката не е било прекратено към момента на възникване и съществуване на основанието за това, след приемане на следващото длъжностното разписание не са били налице фактическите основания за прекратяването му. Това е така, тъй като с приемането на следващото длъжностно разписание органът е предприел действия по оптимизиране на работата на администрацията, съобразявайки наличните щатни бройки с необходимостта от преструктурирането й с оглед повишаване на капацитета й след преценка на конкретните обстоятелства към момента на утвърждаване на новото длъжностно разписание, при което предходното одобрено и съответно относимо и приложимо за длъжността, заемана от Чочева и съществуващото й правоотношение вече не е било действащо. Обстоятелството, че жалбодателката е ползвала дългосрочен отпуск, разрешен от здравните органи не води до извод, че не е било възможно прекратяване на служебното й правоотношение към момента на издаване на заповедта, тъй като на първо място липсва забрана в ЗДСл за това, аналогична на забраната по чл. 107б, ал. 2 ЗДСл, а на второ липсва забрана за осъществяване на процедурата по вземане на съгласие от Инспекцията по труда в случай, че органът е съобразил налично заболяване на служителя, попадаща в Наредбата, изискваща това съгласие, предвид решението на Съда на Европейския съюз от 09.03.2017 г. по дело С-406/2015 г. При така установеното настоящият състав намира, че решението е постановено при правилно приложение на закона. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при органа следва да бъде осъдена да заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение