Решение № 2388 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2761/2016 г.

Решение № 2388 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2761/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. З. Е. против решение 372/19.01.2016 г., постановено по адм. дело № 178/2015 г. по описа на Административен съд - Х. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени първоначалния административен акт, а преписката да се върне на административния орган с указания по правилното тълкуване и прилагане на закона. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции. Ответната в производството страна - Директор на ТП на НОИ - Х. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Н. З. Е. против Решение № Ж-13-2/11.03.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Х., с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане 5308268453/ПР-1466/15.12.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х., с което на основание чл. 9а, ал. 2 от КСО и чл. 68, ал. 1, 2 и 3 от КСО й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Спорен от правна страна е въпроса досежно претенцията на жалбоподателката относно зачитането като осигурителен стаж на всички незачетени от пенсионния орган периоди от време, включени в интервала от 01.01.1971 г. до 10.11.1983 г. по съображения, че този период следвало да бъде зачетен изцяло по трудовата книжка. Наведени са доводи, че в периодите на "прекъсване", т. е. незачетените от пенсионния орган такива - от 1972 г. до 1974 г., от 1976 г. до 1980 г. и от 26.06.1981 г. до 01.04.1983 г., жалбоподателката работила в АПК - С. като "полевъд". Претендира се, че положеният стаж за спорния период е от втора категория труд. В мотивите на проверявания съдебен акт са изложени аргументирани съображения за отсъствие на предпоставките за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от Н. Е. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с доказателствата по делото и компетентно изготвеното заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза. Приетото без оспорване от страните по делото заключение на съдебната експертиза изцяло подкрепя констатациите на пенсионния орган относно липсата в съхранените разплащателни ведомости на ТКЗС с. С. на данни за отработени дни и начислени възнаграждения на Н. Е. за периода от 01.01.1971 г. до м. 12.1979 г., както и за конкретни месеци от 1981 и 1983 г. При постановяване на съдебния акт, решаващият съд приема, че в настоящия случай от страна на жалбоподателката не се ангажират като доказателства автентични документи, съдържащи данни за осигурителния й стаж през периодите, за които разплащателните ведомости не са приети за съхранение в ТП на НОИ гр. Х. поради това, че не са носители на информация - липсват имена на работниците и населените места на положения труд и твърденията й остават недоказани. В заключение първоинстанционният съд приема, че доколкото времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, подлежи на установяване по специален исков ред, и след като доказателства за установяването на такова през спорните периоди не са представени пред пенсионния орган, същият правилно е зачел осигурителния стаж на жалбоподателката само за конкретизираните в процесното решение периоди. В резултат на това е обоснован извод за законосъобразност на заключението на административния орган за недостигащ осигурителен стаж на жалбоподателката към момента на подаване заявлението й за пенсиониране в размер на 07 г. 06 м. 24 дни, който надвишава 5 години и това препятства зачитането му по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Съгласно чл. 9а, ал. 2 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от дата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски при спазване на разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО. Съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2014 г., лицето следва да има навършени 60 години 08 месеца и придобит осигурителен стаж 34 години 08 месеца. Предвид горните разпоредби на чл. 9а, ал. 2 от КСО и чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО на касаторката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като има над 5 (пет) години недостигащ стаж. Съобразно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2 през 2014 г., те придобиват право на пенсия при навършване на 65 години и 8 месеца за мъжете и жените и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Н. Е. не се следва пенсия, тъй като няма навършена изискуема възраст. Настоящата инстанция споделя изцяло изразеното в процесното решение становище на първоинстанционния съд, че представената по пенсионната преписка трудова книжка не се явява годно и достатъчно доказателство за отразения в нея осигурителен стаж на Н. Е. за спорния период. Обоснованите изводи, при осъществения правен анализ на разпоредбите на чл. 347 от Кодекса на труда (КТ) във вр. чл. чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ във вр. чл. 6, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г., обн. ДВ, бр. 102 от 03.12.1993 г.), са в съответствие с материалния закон. Трудовата книжка на жалбоподателката за процесния период не е оформена съгласно изискванията на действалия към момента нормативен акт - Инструкция за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за пенсиониране и класиране, публикувана във в. "Известия", бр. 53/01.07.1960 г., поради което няма доказателствена сила за посоченото в нея и не обвързва пенсионния орган. Приетото по делото заключение на съдебната експертиза изцяло подкрепя констатациите на пенсионния орган относно липсата в съхранените разплащателни ведомости на ТКЗС - С. на данни за отработени дни и начислени възнаграждения на жалбоподателката за периода от 01.01.1971 г. до м. 12.1979 г., както и за конкретни месеци от 1981 и 1983 г. От страна на жалбоподателката не са ангажирани като доказателства автентични документи, съдържащи данни за осигурителния й стаж през периодите, за които разплащателните ведомости не са приети за съхранение в ТП на НОИ - гр. Х. поради това, че не са носители на информация - липсват имена на работниците и населените места на положения труд и твърденията й поради това остават недоказани. Правилно пенсионният орган е зачел осигурителния стаж на жалбоподателката за спорния период по представените удостоверения, издадени въз основа на изплащателните ведомости и удостоверяващи продължителността на трудовия й стаж. Удостоверение за целия период от 01.01.1971 г. до 10.11.1983 г. без прекъсване не е било представено пред пенсионния орган, а и видно от събраните по делото доказателства такова не може да бъде издадено въз основа на изплащателните ведомости, в които липсва информация за определени части от периода. С оглед изложеното, правилен се явява изводът на съда, че при наличните писмени доказателства и заключението на експертизата не следва да се кредитират показанията на разпитаните по делото свидетели като достатъчно достоверни за установяване на твърдяното от жалбоподателката обстоятелство, че е полагала труд в ТКЗС с. С. без прекъсване за спорния период, като единствените прекъсвания на полагането на труд са били отпуските за раждане на децата й. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,