Решение № 5060 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10649/2012 г.

Решение № 5060 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10649/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕВИФРУСИЧ" ООД, гр. София, чрез пълномощника си адв. Ел. Балева, против Решение № 404 от 05.07.2012 г., постановено по адм. д. № 103/12 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 111101987/08.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, потвърден с Решение № 624/12.12.2011 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ град Велико Търново при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, при ЦУ на НАП, в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрк. И. Русева излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на оспорване пред АС е бил РА № 111101987/08.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, потвърден с Решение № 624/12.12.2011 г. на директор Дирекция "ОУИ " град Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 16885,73 лева и начислени лихви в размер на 1153,40 лева за данъчни периоди м. 12.2008 г., м. 02,05, 07 и 12.2009 г., както и допълнително определен данък по чл. 204, ал. 1 от ЗКПО в размер на 38500 лева и лихви в размер на 15755,49 лева за данъчни периоди 2007, 2008 и 2009 г. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Евис - Емил Боянов" с предмет на доставката "По договор С - ПНР - 02/10.01.2005 г. и протоколи от № 39 до 44", от фактическа страна съдът е приел, че с договора посочен като основание за издадените фактури жалбоподателят е възложил на ЕТ "ЕВИС - ЕМИЛ БОЯНОВ" да извърши срещу възнаграждение обслужване на командировани специалисти на ОАО "Сумское НПО им. М. В. Фрунзе" в България. Не е уговорен срок за изпълнение, нито период през който ще бъде изпълнявано обслужването на специалистите. От Договор № 3061/01.07.2004 г. за установено съдът е приел, че "БУЛГАРГАЗ" ЕАД като възложител и "ЕВИФРУСИЧ" ООД като изпълнител са се договорили изпълнителят да извърши рехабилитация и модернизация на 5 броя газокомпресорни агрегата на компресорна станция Кардам. Идентично съдържание е подписан и Договор № 3062/01.07.2004 г., като е във връзка със 7 броя газокомпресорни агрегати на компресорна станция Лозенец. В договорите не е посочени с какви специалисти ще бъде изпълнен договора, а именно такива на работа при изпълнителя - жалбоподател или други наети от него. Действително в представените от жалбоподателя молби за издаване на визи съдът е приел, че е посочено, че искането за издаване на виза на конкретните лица са във връзка с реконструкция и модернизация на газокомпресорните агрегати, посочени в договори № 3061 и 3062, но в същите молби съдът е приел, че е посочено, че проекта изисква активно участие освен на специалисти на ОАО "Сумское НПО им. М. В. Фрунзе", така и на такива от ОАО "Мотор Сич" град Запорожие и Государственное предприятие НПКГ "Зоря" - "Машпроект" град Николаев. За неотносим към правния спор съдът е приел факта, че ОАО "Сумское НПО им. М. В. Фрунзе" е съдружник в дружеството - жалбоподател, тъй като от значение е обстоятелството дали заплатените услуги са такива предназначени за представителни или развлекателни цели и от кого са командировани лицата, за които са заплащани услуги. След като в посочените договори № 3061 и 3062 жалбоподателят е поел задължение за извърши рехабилитация и модернизация газокомпресорни агрегата на компресорни станции, то според съдът неговото задължение е било да осигури необходимите специалисти. Тъй като в процесния договор с доставчика, не е посочено, че специалистите на ОАО "Сумское НПО им. М. В. Фрунзе" ще работят на компресорните станции, съдът е приел, че не може да се обоснове извода за връзка между посочените два договора и процесния, поради което законосъобразно на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. С оглед приетото досежно характера на процесните разходи съдът е приел, че законосъобразно на основание чл. 204, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е определен допълнително корпоративен данък. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите. Фактическата обстановка е установено от съда, след подробен анализ на приетите по делото и относими доказателства. В съответствие с правилно установената фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент е какъв е характера на услугите, предмет на доставката по "По договор С - ПНР - 02/10.01.2005 г., т. е дали са предназначени за представителни или развлекателни цели. Съгласно чл. 62 от ал. 1 от ППЗДДС представителни или развлекателни цели по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от закона са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии. Изключенията, при които ал. 1 не се прилага са посочени изчерпателно в ал. 2 на същата разпоредба и това са случаите на организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност. В случая е безспорно установено, че предмет на договор С - ПНР - 02/10.01.2005 г. е обслужване на командировани специалисти на ОАО "Сумское НПО им. М. В. Фрунзе" в България, като не е уговорен срок за изпълнение или период през който ще бъде изпълнявано обслужването на специалистите. Обслужването се състои в посрещане, осигуряване на транспорт, настаняване, осигуряване на подходящи битови условия, ползване на офис с всички необходими за работата материали и комуникации, оказване на всякаква административна помощ при оформяне на документи, включително преводи на документи от руски на български език и обратно, нощувка и транспорт. При този предмет на договора правилно съдът е приел, че поради липса на конкретизация в него, не може да се приеме, че е сключен във връзка с изпълнение от касатора на договори № 3061/01.07.2004 и 3062/01.07.2004 г., с които "БУЛГАРГАЗ" ЕАД като възложител и "ЕВИФРУСИЧ" ООД като изпълнител са се уговорили касаторът да извърши рехабилитация и модернизация на газокомпресорни агрегата на компресорна станция Кардам и Лозенец. Както правилно е приел съдът в договорите с "БУЛГАРГАЗ" ЕАД не е конкретизирано с какви специалисти ще се изпълни услугата - собствени или наети, което както се твърди в касационната жалба не е определящо, но при липса на други доказателства за връзка между двата договора извода на съда е правилен. В тази насока следва да се посочи, че по делото /л. 153, т. 2/ се съдържа договор № ОФЕВ-02/01.07.2004 г. сключен между "ЕВИФРУСИЧ" ООД като възложител и ЕТ "Евис - Емил Боянов" като изпълнител, в който т. 1.1. е посочено че се сключва за нуждите на възложителя във връзка с изпълнение на договори № 3061/01.07.2004 и 3062/01.07.2004 г., сключени "БУЛГАРГАЗ" ЕАД, но предмета на договора включва само осигуряване на възложителя ползване офиса на изпълнителя находящ се в гр. София. В тази насока следва да се приеме, че искането за издаване на визи до посланика на Р. България в Украйна са направени от ЕТ "Евис - Емил Боянов", а не от касатора и във връзка с дългогодишно бизнеспартньорство между ЕТ и ОАО "Сумское НПО им. М. В. Фрунзе" гр. Суми. След като касаторът, с оглед твърденията му е използвал специалисти на посоченото чуждестранно дружество, то същите служителите е следвало да бъдат командировани от ОАО "Сумское НПО им. М. В. Фрунзе", което е и съдружник в "ЕВИФРУСИЧ" ООД. При липса на командироване се налага извода, че услугите които лицата ползват са представителни без оглед на тяхното трудово и служебно положение и без оглед на работата изпълнявана от тези лица. В този смисъл са налице влезли в сила РА по отношение на касатора от 2007 и 2009 г., подробно обсъдени в решението на директор Дирекция "ОУИ" град Велико Търново, постановено в хода на административното обжалване на РА. В конкретния случай е поета издръжка на територията на страната на специалисти които са служители на трето лице, а не на касатора. Предвид приетото досежно характера на процесните разходи правилно съдът е приел, че законосъобразно на основание чл. 204, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е определен допълнително корпоративен данък. С оглед на изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено сила. Не се установиха релевираното в жалбата касационно основание налагащи неговата отмяна. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователна предвид обстоятелството, че юрисконсултско възнаграждение до размера на минималното адвокатско възнаграждение е присъдено за настоящото производство. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,