Решение № 12114 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7515/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Димитров от гр. София, подадена чрез адв. Костадинов-САК, срещу решение 407 от 12.05.2021 г. по адм. д. 99/2020 г. на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 03/02.01.2020г. на Кмета на община Годеч. В жалбата се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, претендира се неговата отмяна и произнасяне по същество, с отмяна на процесния административен акт. Претендират се направените разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът - Кмета на община Годеч, чрез адв. Ламбева, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана, моли за потвърждаване на решението като законосъобразно, по изложените в писмени бележки съображения. Ответникът-В. Пейчев, представляван от адв. Драгнева, в писмена защита по жалбата, излага доводи за нейната неснователност. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и предлага същото да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, насочена срещу неблагоприятен, подлежащ на последващ съдебен контрол съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. След като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на С. Димитров срещу горецитираната заповед, с която, на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ, е учредено право на преминаване през негово неурегулирано дворно място, находящо се в гр. Годеч, кв. [наименование] - Софийски окръг, строителен полигон, право на преминаване, /с дължина 31 м., ширина 3.5 м. и площ 109 кв. м., така както е показано с червен цвят на приложената ситуационна скица/, за осигуряване достъп до път до имота, собственост на В. Пейчев. Приел е, че оспорваният акт е постановен от материално и териториално компетентен орган - кмета на община Годеч, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Същият е в писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки, регламентирани в чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, за да бъде принудително учредено, по предвидения административен ред, право на преминаване през чужд поземлен имот, поради което съдът е извел извода, че са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и правилно е приложен материалният закон. Посочено е, че с Протокол от 08.01.2019г, комисията по чл. 210 от ЗУТ, определена от кмета на общината, е разгледала молбата на В. Пейчев, извършила е оглед и замервания на място, като е обследвала всички възможни варианти за преминаване и осигуряване на достъп до неговият имот, направена е оценка, на базата на еднакъв ценови критерий, на всички възможни маршрути за преминаване, същите са били оценени, като на базата на направения анализ, е била изготвена скица в която са обозначени възможните варианти за преминаване през всеки един от съседните имоти. Комисията е достигнала, според съда, до обоснован и мотивиран извод, че е най целесъобразно е правото на преминаване да бъде учредено през имота на жалбоподателя. Въз основа на възприетия ценови критерий, комисията е определила, на основание чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, парично обезщетение в размер на 1942 лева, което В.Пейчев следва да заплати в полза на С.Димитров, като сумата е била внесена в Община-Годеч. Протоколът на комисията по чл. 210 , ал. 1 от ЗУТ е бил обжалван от С. Димитров и потвърден с влязло в сила като необжалвано пред ВАС решение по адм.д. 556/2019г. на АССО. В заключение съдът е посочил, че в случая са налице предвидените от закона положителни и отрицателни предпоставки в полза на заявителя да се учреди право на преминаване през чужд имот, като изискването по чл. 192, ал. 4 ЗУТ, с това да не се влошават условията на застрояване и начина на трайно ползване на същия, е спазено. Решението е неправилно. Издаването на заповед за учредяване право на преминаване през чужд/и поземлен/и имоти по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, е законосъобразно при кумулативното наличие на следните предпоставки: да не е осигурен достъп до поземления имот, който се обслужва от учреденото право на преминаване, да не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените и на обслужвания имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. В случая не е спорно по делото, че за кв. [наименование] в гр. Годеч няма изработен кадастрален план и влязъл в сила регулационен план, който да очертава уличната мрежа по отношение на процесните имоти, както и, че имотът на ответника В.Пейчев няма директен достъп до път, с оглед което намесата на административния орган по визираната в чл. 192 ЗУТ процедура, е допустима. За да е законосъобразна обаче, следва да са налице и останалите от цитираните изисквания. В Протокола на Комисията от 08.01.2019г., са посочени всички съседни на имота на заявителя ПИ от север - на С. Димитров, от изток на Г. Тодоров, от юг на П. и А. Динчови, от запад на Д. Младенов и ПИ на В. Павлова. Нотариални покани за съгласие са изпратени на собствениците на три от петте съседни имота, през всеки от които е технически възможно осигуряването на достъп до път, както е установено и от Комисията и от вещото лице по делото, с обозначени в различен цвят трасета на изготвената ситуационна скица. Несъгласие за сключване на договор по ал. 1 на чл. 192 ЗУТ със собствениците Г. Тодоров и В. Павлова не може да се предполага и вместо да се изиска представяне на становище от тези лица, Комисията се е произнесла по същество досежно възможността за прокарване през техните имоти, което не е съобразено и в заповедта. Това обстоятелство сочи на липса на изрично предвидена предпоставка за учредяване право на преминаване през чужд имот по чл.192, ал. 2 ЗУТ. Затова неправилно съдът е приел, че са изпълнени изискванията на посочената разпоредба, нарушен е материалният закон - липсата на отрицателно, въведено в закона изискване, което да е в кумулативна даденост с останалите, е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на решението, потвърждаващо издадената не по установения ред заповед, която също следва да бъде отменена. В този смисъл, досежно последиците при липса на "непостигнато съгласие" в обсъжданата хипотеза, е и решение 1000/24.01.2019г. по адм.д. 6352/2018г. на ВАС. С оглед вида и характера на установения порок на акта, останалите съображения в решението и доводи в касационната жалба не следва да бъдат обсъждани, а въпреки подаденото заявление, делото не следва да се връща като преписка на административния орган за ново произнасяне. При този изход на процеса на касационния жалбоподател. следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции, доказани за касационното производство до размера от 370 лв. /за ДТ и съгласно договор за правна помощ/, своевременно претендирани с жалбата, както и сумата от общо 900 лв. - за защита от адвокат и депозит за вещо лице в първоинстанционното производство, съгласно доказателствата и приложения на л. 210 списък по чл. 80 ГПК. Воден от тези съображения, Върховният административен съд, Второ отделение,