Решение № 6076 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12379/2009 г.

Решение № 6076 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12379/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Националната агенция за приходите, чрез процесуален представител юрисконсулт Станимир Дочев, срещу решение № 96/30.06.2009 г. постановено по адм. дело № 81/2009 г. на Административен съд - Сливен. Релевирани са оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, поради което се претендира отмяната на обжалвания съдебен акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Надя Господинова Вълчева - Меразчиева, чрез своя процесуален представител адвокат Стефка Георгиева, моли съда да отхвърли касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Сливен е образувано по предявения от Надя Господинова Вълчева - Меразчиева от гр. Сливен, частичен иск против Националната агенция за приходите с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 2 500 лв, причинени й от отменен, като незаконосъобразен административен акт на орган по приходите към НАП - отказ за дерегистрация по ЗДДС на основание чл. 108, ал. 1, т. 1 ЗДДС, представляващи част от внесения от ищцата данък добавена стойност за периода от 14.06.2007 г. до 31.03.2008 г. общо в размер на 47 948.16 лв. С решението си Административен съд - Сливен е приел иска за доказан по основание, при което го е уважил в предявения частичен размер. Решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. Между страните липсва спор относно релевантните за спора факти и същите са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа представените по делото доказателства, в т. ч. заключението на изслушаната по делото съдебно - счетоводна експертиза. Обосновано е прието, че ищцата в качеството й на действащ нотариус и във връзка с подадено от нея заявление за регистрация по Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ от 14.05.2007 г. е била регистрирана по този закон за периода 28.05.2007 г. до 31.03.2007 г., в хипотезата визирана от тълкувателно решение на ОС на ВАС № 3/06.06.2008 г. по т. д. № 2/2008 г. - без да е подлежала на задължителна регистрация по ЗДДС след датата на влизане в сила на решение № 7/23.04.2007 г. на КС на РБ - 12.05.2007 г., до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност /обн. ДВ бр. 108/19.12.2007 г./, както и до 31.03.2008 г., когато е достигнала облагаем оборот, обуславящ задължение за регистрацията й по същия закон. По заявлението й за дерегистрация от 31.05.2007 г. е постановен отказ № 20401070000110/14.06.2007 г. от орган по приходите в ТД на НАП - Сливен, потвърден при обжалването му по административен ред, но отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение № 13434/08.12.2008 г. постановено по кас. дело № 8815/2008 г. на ВАС, първо А отделение, с което преписката е върната за ново произнасяне по заявлението за дерегистрация. Неправилен обаче е направеният от административния съд извод, че наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение, отказ за дерегистрация по ЗДДС, респективно на период от време, през който ищцата е била регистрирана по ЗДДС, без да попада в кръга на лицата, подлежащи на задължителна регистрация по този закон, са достатъчно основание да се приеме, че ДДС внесен от нея за включените в него данъчни периоди, представлява понесена имуществена вреда, в пряка причинна връзка с отменения административен акт. Последното противоречи на естеството на данъка добавена стойност, който е косвен данък, винаги за сметка на крайния потребител, в т. ч. и на получателя на облагаема доставка при извършено нотариално действие. Според чл. 26 ЗДДС данъчна основа по смисъла на този закон е стойността върху която се начислява данъка; данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки и без данъка по този закон. Според чл. 82, ал. 1 ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и ал. 5 /случаите на изискуемост на данъка от получателя/, а според чл. 86, ал. 1 ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем е длъжен да го начисли като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка - декларацията по чл. 125 за този данъчен период и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Съобразно цитираните разпоредби, при осъществяваните от нея облагаеми доставки /нотариални действия/, ищцата в качеството на регистрирано по ЗДДС лице е следвало да начисли ДДС върху стойността на нормативно определената съгласно действащата Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, одобрена с ПМС № 186/1998 г., нотариална такса за всеки конкретен случай - представляваща размер на данъчната основа по смисъла на чл. 26 ЗДДС /като издаде сметка - фактура по чл. 89 ЗННД, с включен и ДДС/, респективно да получи сумата на начисления данък от крайния потребител, ведно със заплащането на таксата за извършеното действие. Едва след като установи по размер, резултативната величина, представляваща ДДС за внасяне за съответния данъчен период, регистрираното лице го внася по сметка на републиканския бюджет. Предвид изложеното не би могло да се приеме, че ДДС, внесен за данъчните периоди, включени във времето от 14.06.2007 г. до 31.03.2008 г., представлява имуществена вреда, понесена от ищцата, в качеството й на регистриран по ЗДДС нотариус, а не такава, нанесена на крайните потребители на осъществените от същия нотариус, нотариални действия през посочения период. Да се приеме обратното противоречи на механизма на начисляване и изплащане на данъка добавена стойност. Затова, неправилен е направеният от първоинстанционния съд краен извод, че в случая са налице всички визирани от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки за уважаване на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт. Във връзка с доводите, наведени от процесуалния представител на касатора в писмено становище, включително тези, основани на практиката на Съда на Европейските общности /с актуално наименование Съд на Европейския съюз/ следва да се отбележи, че по съществото си касаят предмета на спора относно законосъобразността на отказа за дерегистрация по ЗДДС, разрешен вече с влязлото в сила решение № 13434/08.12.2008 г. постановено по кас. дело № 8815/2008 г. на ВАС, първо А отделение, но не обосновават основателността на процесната искова претенция. Административен съд - Сливен, като не е съобразил изложеното по - горе е постановил неправилно съдебно решение, в нарушение на разпоредбите на материалния закон, което следва да бъде отменено при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Правният спор е изяснен от фактическа и правна страна, поради което са налице условията за постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли предявеният от Надя Господинова Вълчева - Меразчиева срещу Националната агенция за приходите, частичен иск за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед изхода от спора, основателно се явява направеното от касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер определен съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2 и чл. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 172.50 лв. Водим от изложеното, Върховният административен съд