Решение № 2787 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7754/2015 г.

Решение № 2787 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7754/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 14б от Закона за социално подпомагане (ЗСП). Образувано е по касационна жалба на Роза Калинова Теменужкинова, от с. Жеглица, общ. Видин, подадена чрез пълномощника адвокат Петър Тодоров, против решение № 42/26.05.2015 г. по адм. дело № 52/2015 г. на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № 608/5.03.2015 г. на директора на дирекция "СП" Видин, с която е постановено възстановяване на недобросъвестно получена от Роза Теменужкинова социална помощ. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалвания индивидуален административен акт. Ответникът-директорът на Дирекция "Социално подпомагане"-Видин е изразил становище за неоснователност на оплакванията. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване в производството пред Видинския административен съд е Заповед № 608/5.03.2015 г. на директора на дирекция "СП" Видин, с която е постановено Роза Калинова Теменужкинова да възстанови на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП заедно със законната лихва недобросъвестно получени социални помощи: по реда на чл. 9 от ППЗСП и целеви помощи за отопление по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. по молби декларации с вх. № 889/24.01.2011 г., вх. № 1107/23.01.2012 г., вх. № 2046/09.05.2013 г. и вх. № 894/27.01.2014 г. в общ размер на 3564,10 лв.; на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. по молби декларации с вх. № 4446/11.08.2011 г., вх. № 7770/10.09.2012г, вх. № 4327/17.07.3013 г. и вх. № 4336/23.07.2014 г. в общ размер на 1337,80 лв.; на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ПМС № 42/27.02.2014 г. в размер на 30 лева. С постановеното решение Административен съд Видин е потвърдил оспорената заповед като законосъобразна, след като е стигнал до правилния краен извод за издаването й при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Решението е правилно. По делото е безспорно установено, че за периода месец януари 2011 г. - м юли 2014 г. Роза Теменужкинова и Ванчо Катин Каменов, с който жалбоподателката живее на съпружески начала, са получили месечни социални помощи по чл. 9 от ППЗСП и целеви помощи за отопление в посочените размери по посочените по-горе молби-декларации с вх. № 889/24.01.2011 г., вх. № 1107/23.01.2012 г., вх. № 2046/09.05.2013 г., вх. № 894/27.01.2014 г., вх. № 4446/11.08.2011 г., вх. № 7770/10.09.2012г, вх. № 4327/17.07.3013 г. и вх. № 4336/23.07.2014 г. В същите е декларирано от Теменужкинова и Каменов, че семейното положение на Каменов е неженен. При извършена проверка на семейното положение на съжителстващите лица в национална база данни население е установено декларирано невярно обстоятелство. Ванчо Катин Каменов е със семейно положение женен със съпруга Виолета Петрова Каменова по силата на Акт за граждански брак № 0028/5.12.1977 г. на Община Столична, с. Казичене. Освен това и двамата са подписали молбата декларация с вх. № 608/20.01.2015 г. на ДСП Видин, като са удостоверили, че им е известно, че за вписването на неверни данни освен наказателна и гражданска отговорност, която носят, ще бъдат лишени от правото на социална помощ до възстановяване на дължимите суми заедно с лихвата, определена за държавните вземания, но за срок не по-дълъг от две години, съгласно т. 18 от същата. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 14а, ал. 3 от ЗСП и при констатираната недобросъвестност на Роза Теменужкинова същата следва да възстанови получените суми заедно със законната лихва. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗСП "съжителстващи лица" са съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес. Лицата са предоставяли документа за сверяване на вписаните в молби декларациите данни за период от 2011 г. до 2014 г. Съставен е Констативен протокол от 19.02.2015 г. на ДСП Видин. В същия е констатирано недобросъвестно поведение от страна на съжителстващите лица, които ползвайки документ с невярно съдържание са се обогатили със средства от държавния бюджет, получавайки недобросъвестно социални помощи на различни правни основания, подробно посочени в протокола. Общият размер на недобросъвестно получените социални помощи от Теменужкинова и Каменов за този период е 4931.90 лв. В хипотезата на чл. 14а от ЗСП недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства са довели до неправомерно отпускане на социалните помощи. Неоснователни са наведените оплаквания в насока, че в случая е следвало да се приложи обичайното право основано на традиции. При подаването на молбите-декларации Каменов е съзнавал, че има сключен граждански брак с друго лице. Бездействието му относно гражданското му състояние и личните му възприятия са с цел личното му облагодетелстване. Снабдяването му с документ с невярно съдържание от кметството в с. Жеглица потвърждава този извод. Съдържанието на удостоверение за семейно положение № 18/23.01.2007 г. на с. Жеглица не отразява гражданското състояние на Каменов. Но с цел да получи социалните помощи е предоставял същото за проверка на семейното му положение всеки път, когато му е било поискано за справка при подаване на молба декларация за социална помощ. Касационните доводи за нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 170 от АПК са неоснователни. Разпоредбата на чл. 170 от АПК възлага на административния орган тежестта да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, който оправомощава директора на дирекция "Социално подпомагане" да издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ в случай на констатирана недобросъвестност на лицето, което я е получило. За недобросъвестно получена се счита тази социална помощ, на която лицата са нямали право, но са я получили поради съзнателно укриване на правнорелевантни факти или невярното им деклариране. Недобросъвестността на лицето трябва да бъде установена и доказана в хода на административното производство по чл. 14а от ЗСП. В настоящия казус тази недобросъвестност е доказана от административният орган. Знанието на определени факти от значение за отпускане на помощта и съзнателното им недеклариране при наличие на предупреждение за последиците от невярно деклариране, представлява недобросъвестно поведение на лицето, което претендира отпускане на социална помощ. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,