Решение № 10147 от 6.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5733/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Г. Спасов и Г. Спасова от гр. Дряново, подадена чрез процесуалния представител адв. С. Каменов, срещу решение 11 от 22.02.2021 г., постановено по адм. дело 258/2020 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Г. Спасов против заповед 457/19.08.2020 г. на кмета на Община Дряново и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба на Г. Спасов се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че процесните постройки представляват второстепенни, стопански постройки по смисъла на чл. 44 от отменения Закон за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/ и чл. 121 от ППЗТСУ /отм./, съответстващи на второстепенни постройки по смисъла на чл. 46 и чл. 47 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, които са търпими строежи. Излагат се доводи за допуснати нарушения на административно-производствените правила, тъй като не е взето под внимание възражението на жалбоподателя Спасов. Възразява се, че на заинтересована страна по делото не й е дадена възможност да упражни правото си на участие в процеса. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване спора по същество, алтернативно обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане, както и присъждане на направените съдебни разноски. В касационната жалба на Г. Спасова се излагат доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че касационният жалбоподател Спасова е била лишена от възможността да вземе участие в процеса, макар и да се е явила лично в съдебно заседание. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване спора по същество, алтернативно обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът кмета на Община Дряново, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В писмен отговор и становище по касационните жалби, подадени чрез процесуалния представител адв. Ненов, изразява становище за неоснователност на касационните жалби и претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд - Габрово е образувано по жалба на Г. Спасов срещу заповед 457/19.08.2020 г. на кмета на Община Дряново, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено на собствениците Г. Спасов и Б. Минчева премахване на незаконен строеж Сгради на допълващо застрояване навес барбекю и навес от метална конструкция, находящ се в имот с идентификатор 23947.501.138, за който е отреден УПИ XVIII, кв. 29 по плана на гр. Дряново. Видно от приетите по делото писмени доказателства процесните постройки са изградени в периода 1982 г. 1985 г. В съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесните постройки по действащото законодателство представляват такива на допълващото застрояване за спомагателни и обслужващи дейности към основното застрояване в имота, както и не представляват второстепенни постройки по смисъла на чл. 46 и чл. 47 от ЗУТ. Според вещото лице навесът барбекю, представлява бивша стопанска постройка, като по законодателството от 1977г. до 1995 г. има характеристиките на такава постройка, без да са спазени изискванията за местоположението на изграждането й в парцела и за издаването на строителни книжа, а към 1986 г. навесът от метална конструкция има характер на паркинг без да са спазени изискванията за местоположението на изграждането му в парцела и за издаване на строителни книжа. Съгласно заключението на вещото лице денивелацията между УПИ XVIII 138, кв. 29, собственост на жалбоподателя, и съседния от север УПИ I 131 е 1.60 м., а между терените на УПИ XVIII 138 и съседния от изток УПИ II 132 няма денивелация, като на границата между тези три УПИ-та е построен процесния навес барбекю. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с относимата материлно-правна разпоредба. Съдът е обосновал извод за законосъобразност на заповедта, като е приел, че процесните постройки представляват сгради на допълващо се застрояване и същите са изградени в разрез с нормативните разпоредби като месторазположение в парцела и спрямо съседните имоти и не притежават изискуеми строителни книжа. Прието е също така, позовавайки се на заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, че процесните строежи нямат качеството и на търпими строежи по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно съдът приема, че спорните постройки представляват такива на допълващо застрояване към основното застрояване в имота, които са изградени без необходимите строителни книжа и като такива представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Предвид установената по делото дата на извършване на процесните строежи - навесът барбекю е изграден в периода 1982 г. 1983 г., а навесът от метална конструкция е изграден през 1986 г., правилно е прието от съда и отсъствието на условията за търпимост на процесните сгради по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Видно от цитираната разпоредба незаконни строежи, извършени в периода, в който са извършени спорните, се считат за търпими и не подлежат на премахване, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали към момента на извършването им или по сега действащия ЗУТ. При наличието на тези кумулативни предпоставки строежът е търпим и съответно неподлежащ на премахване. Предвид събраните по делото доказателства и установените факти правилно съдът е приел, че спорните строежи не са били допустими по правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването им ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /Наредба 5, отм./, както и към настоящия момент ЗУТ. От приетите по делото писмени доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесната постройка навес барбекю към датата на изграждането си е била допустима по местонахождение в съответствие с чл. 121 от ППЗТСУ /отм./, но същата не е отговаряла на изискването по чл. 121, ал. 2 от Наредба 5 /отм./, тъй като калканната й стена не покрива калканна стена на заварена сграда в съседния парцел, каквото е изискването на цитираната норма. Доколкото тази постройка е изградена на общата граница с имоти с идентификатори 23947.501.131 и 23947.501.132, то не се установява по отношение на нея да е приложимо и изключението по чл. 121, ал. 3 от Наредба 5 /отм./, тъй като от заключението на вещото лице е видно, че денивелацията между УПИ XVIII 138, кв. 29, и съседния от север УПИ I 131 е едва 1.60 м., а между терените на УПИ XVIII 138 и съседния от изток УПИ II 132 няма денивелация. Процесната постройка, предвид разположението й, не отговаря и на изискването на сега действащата разпоредба на чл. 42, ал. 2, изр. второ от ЗУТ. По същия начин и по отношение на процесния навес от метална конструкция, който се установява по делото, че има характеристиката на покрит паркинг, не са спазени изискванията на чл. 97, т. 2 от Наредба 5 /отм./, като същият е разположен на 1.40 кв. м. от южната регулационна линия към съседния имот, вместо на изискуемите 1.50 кв.м. Като постройка на допълващото застрояване с обслужващи функции тя не съответства и на изискванията на действащата към настоящия момент разпоредба на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ. При така установеното по делото, в съответствие на действалите норми и в унисон с изискванията им, правилен е извода на първоинстанцинния съд, че спорните постройки не съответстват на изискванията по устройство на територията, действали както към момента на извършването им, така и към настоящия момент. Неоснователно е в тази връзка възражението на касационния жалбоподател Спасов, че процесните постройки представляват второстепенни, стопански постройки на допълващото застрояване и за тях са приложими нормите на чл. 46 и чл. 47 от ЗУТ. Видно от описанието на спорните постройки същите нямат характеристиката на визираните в нормата на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ второстепенни постройки, както и на стопански постройки нито по смисъла на чл. 124 и чл. 125 от Наредба 5 /отм./, нито по смисъла на чл. 44 от ЗУТ. Дори обаче да се приеме, че се касае за постройки по чл. 46 от ЗУТ, каквито правилно съдът е приел, че не са, то отново спорните строежи не са допустими и не съответстват на правилата по тази разпоредба, тъй като, макар и разположени на вътрешна граница на урегулирания поземлен имот, те не покриват калканна стена. С оглед на това правилен е извода на първоинстанционния съд, че при безспорно установени незаконни строежи, които не са търпими, съответно са подлежащи на премахване, оспорената заповед е законосъобразна. Правилно административният съд е приел също така, че не са налице и нарушения на административно-производствените правила, като направеното в този смисъл възражение от касационния жалбоподател Спасов е неоснователно. Видно от приетите по делото писмени доказателства от административния орган е била надлежно проведена процедура по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като е изготвен констативен акт, връчен на заинтересованите лица, в това число и на жалбоподателя Спасов, който е упражнил и правото си на възражение, което е обсъдено от административния орган и е прието за неоснователно. Поради това като достига до изводи в този смисъл и отхвърля жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Настоящият състав не споделя и възражението на касатора Спасова за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото по делото се установява, че след конституираните й като заинтересована страна същата е била редовно призована и е взела лично участие в проведеното открито съдебно заседание на 28.01.2021 г., без да направи доказателствени искания и поддържайки казаното в хода по същество от адв. Каменов, процесуален представител на жалбоподателя Спасов. По отношение съдържанието на съдебния протокол, в случай, че заинтересованата страна Спасова не е била съгласна с него, то тя е разполагала с процесуалната възможност по чл. 151, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК да поиска неговото допълване или поправяне, което право не се установява по делото последната да е упражнила. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Габрово е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят такива в размер на 1140 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение. В касационната жалба на Г. Спасов е направено и искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за изменение на съдебното решение на Административен съд Габрово в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК искането за допълване или изменение на съдебния акт досежно присъдените разноски е от компетентността на съда, който се е произнесъл по тях. Процесуална предпоставка за обжалването на акта за разноските е изчерпването на специалния ред, уреден в чл. 248, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай този процесуален ред не е осъществен. Едва след произнасяне на Административен съд - Габрово по така направеното искане за изменение на протоколното определение в частта за разноските, постановеното определение на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК ще подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. С оглед на изложеното така направеното искане на касационния жалбоподател Спасов следва да се изпрати на Административен съд - Габрово за произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,