Решение № 9344 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3196/2019 г.

Решение № 9344 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3196/2019 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗД/.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Б. от гр. С. срещу решение № 7730 от 18.12.2018 г. по адм. д. № 11322/2018 г. на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу задължително предписание №П/Д-С-КС-001/26.01.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ Красно село, гр. С. при Агенция за социално подпомагане /АСП/, потвърдено с решение № 24-РД06-0070/23.03.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ С. град. И. се съображения за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е в противоречие със събраните по делото доказателства и изводите на първоинстанционния съд не кореспондират с установените фактически обстоятелства. Събраните доказателства не са обсъдени в своята съвкупност и с оглед относимостта им към предмета на доказване.

Ответникът по касация – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Красно село, гр. С. се представлява от юрк. Лакева. В съдебно заседание и писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение да се остави в сила като правилно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна.

С оспореното пред първоинстанционния съд задължително предписание на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село, гр. С., на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ във връзка с чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗД/ на касатора е предписано, както следва: 1. Да съдейства на Отдел "Закрила на детето" при ДСП Красно село в работата по случая – за преодоляването на формираното негативно отношение у детето към майката и възстановяване на връзката дете-майка, като:

1. 1 осигурява присъствието на детето при доставчика на социалната услуга, съгласно договорения график включително и за периода на удължаване на срока на услугата, независимо дали е по заявление от бащата или по заповед на директора на ДСП / освен по здравословни причини на детето, за които предоставя медицински документ;

1. 2. при отказ на детето да остане в Центъра за общестена подкрепа към Институт по социални дейности и практики /ЦОП към ИСДП/ за провеждане на среща с майката, да го мотивира на място в сградата на Центъра за участие в провеждането й; ако е необходимо и в присъствието на специалиста работещ с детето.

Като мотиви за издаване на задължителното предписание е посочено: - неспазване на графика за договорените социални услуги /чрез които да се постигне възстановяване на контакти между детето и другия родител и преодоляване на последиците от родителското отчуждение; - липса на ангажираност от страна на бащата за реализиране на заложените плана за действие цели – неговото поведение задълбочава родителското отчуждение у детето и засилва рисковете за правилното му развитие.

От представения социален доклад №СЛ/Д-С-КС/86-046/26.01.2018 г. /л. 35 по адм. д. № 11322/2018 г. / се установява, че родителите на малолетната Н. Н. Б. са разведени с решение на Софийски районен съд, съгласно което родителските права спрямо нея са предоставени за упражняване от бащата Н. Б.. На майката е определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18. 30 часа в петък до17. 00 ч. в неделя и издръжка. С решение от м. 11, 2013 г. на СГС е потвърдено първоинстанционното решение, което е влязло в сила. В периода от м. 02, 2013 г. до м. 07, 2013 г. детето ходело при майката за събота и неделя без преспиване през седмица по определените от СГС привременни мерки. След това то е започнало да отказва да ходи при майка си, без да има основателна причина затова. От майката е заведено дело за промяна на родителските права пред СРС, което не е приключило с влязло в сила решение, като съдът е променил режима на срещи между майката и детето. Отношенията между родителите са обострени, майката е образувала дело и при съдия изпълнител. Към момента на изготвяне на социалния доклад по режима на контакти на майката с детето е посочено, че майката отива на адреса на бащата, обичайно детето слиза пред входа на блока и отказва да тръгне с майката, срещите са краткотрайни, в присъствието на бащата с продължителност около 5 минути.

В Отдел "Закрила на детето" /ОЗД/ на Д "СП" – Красно село има отворена работа по случая на Н. от март 2014 г., като се работи по преодоляване на синдром на родителското отчуждение на детето към майката. Родителите няколкократно са били насочвани и са ползвали в тази връзка социални услуги – към ЦОП "Б." – на 31.03.2014 г.: майката - за "Консултиране в процеса на възстановяване на контактите с детето", детето Н. – за "П. на детето в процеса на възстановяване на контактите с майката" и бащата – за "Родителско консултиране в посока на превенция на родителското отчуждение".

Към ИСДП – на 30.09.2014 г. родителите са ползвали социална услуга "Родителско консултиране в посока възстановяване на комуникацията между родителите". На 13.03.2015 г. – родителите са ползвали социална услуга "Медиирани срещи между родителите в посока подобряване на комуникацията им" и за детето "Психологическа подкрепа, включваща провеждането на медиирани срещи между детето и майката", продължила на 05.06.2015 г. и 15.10.2015 г. поради счупване на ръката на детето. Услугата е удължена до 18.02.2016 г. поради предоставен доклад на доставчика, че работата с детето трябва да продължи. В доклад през м. 06, 2016 г. доставчикът е препоръчал преустановяване на услугата, тъй като бащата не води детето на срещите в ЦОП. На 01.08.2016 г. родителите са насочени за ползване на социална услуга "Семейна конференция" към ЦОП "С. С.", за която в доклад от м. 11, 2016 г. са изложени съображения за изострени отношения между родителите. С направление от 13.03.2017 г. родителите са насочени към ЦОП – КСУДС на Фондация "Асоциация анимус" за работа с тях относно подобряване на комуникацията помежду им. На 10.11.2017 г. в ОЗД на ДСП –Красно село след проведен разговор с родителите, от бащата е подадена молба за предоставяне на социална услуга на детето Н. в ЦОП към ИСДП. С направление от 15.11.2017 г. детето е насочено за ползване на планирани медиирани срещи в ЦОП на ИСДП между нея и майката. От планираните срещи се е състояла една на 08.12.2017 г., като останалите не са се състояли поради болест на детето / на 15.12.2017 г. /, ангажираност на бащата / на 22.12.2017 г. /, отсъствие на детето от гр. С. поради новогодишните празници / на 29.12.2017 г. /, детето е заведено от бащата в ЦОП, но изрично отказва да се срещне с майката / на 05.01.2018 г., 12.01.2018 г. и 26.01.2018 г. /, посещение на ски училище от детето / на 19.01.2018 г. /.

Възоснова на това органът е издал социален доклад с №СЛ/Д-С-КС/86-046/26.01.2018 г., където е приел необходимост за удължаване на услугата, за което е уведомен бащата с писмо изх. №СЛ/Д-С-КС/86-045/23.01.2018 г. Издадено е и процесното задължително предписание №П/Д-С-КС-001/26.01.2018 г. Същото е оспорено с жалба по административен ред от Н. Б. и е било потвърдено с решение № 22-РД06-0070/23.03.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане С. – град.

П. така установеното от фактическа страна, касационният състав намира следното:

Решението на АССГ е валидно и допустимо, но разгледано по същество неправилно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на процесуалните правила и материалния закон.

Постановената мярка за закрила, изразяваща се в ползване на социална услуга в Център за обществена подкрепа /ЦОП/, е определена по чл. 18, ал. 1 от ППЗЗД, и следва да бъде съобразена с най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД. По отношение на детето целта е да бъде избегнато развитието на "синдром на родителско отчуждение", когато единият родител напълно отчуждава детето от другия и го държи в реална изолация от него, като препятства възможността му да контактува пълноценно и спокойно с неотглеждащия го родител, което поставя детето в риск по отношение на нарушеното му право на лични отношения, ограничаване на контактите с майка му и въвличането му в конфликта между родителите. Нормата на член 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс гарантират правото на детето на лични отношения с всеки от родителите. Разпоредбите на чл. 122 и чл. 123 от Семейния кодекс установяват правото и задължението на родителя на упражняване на родителските права.

От първоинстанционния съд, че задължителното предписание е законосъобразно, като издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия в предписаната от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби на закона и съответствие с целта на закона.

Касационният състав на ВАС, шесто отделение не споделя този извод, тъй като в оспореното предписание липсват конкретни и точни мотиви, не са конкретизирани фактическите и правни основания за постановяването му, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Нарушени са административнопроизводствените правила при издаването му, задължителното предписание противоречи на материалния закон и е в несъответствие с неговите цели (т. е. налице са пороци по смисъла на чл. 146, т. т. 2-5 от АПК). По делото са приобщени няколко доклада съставени от органа във връзка с предоставянето на предходни социални услуги по отношение на родителите и детето, както и доклади и оценки, изготвени след постановяване на процесното задължително предписание. Тези материали, макар и да съдържат описания и установявания на факти и обстоятелства относно детето и родителите му, респективно техните проблеми, не са пряко относими към производството по издаване на задължителното предписание, което е предмет на настоящото административно дело. Прилагането им от административния орган към административната преписка по издаване на настоящото задължително предписание не ги превръща в част от административното производство по издаването му, нито в част от мотивите на процесния административен акт. Тъй като задължителното предписание е издадено в отделно обособено производство по предоставяне на административна услуга, то би следвало същото да съдържа самостоятелни мотиви, фактически и правни основания релевантни към него конкретно, а не към всички производства по предоставяне на социални услуги проведени от 2014 г. до днес спрямо детето и родителите му. Непълнотите в мотивите и съображенията в процесното задължително предписание не може да бъдат запълвани впоследствие чрез окомплектоване на административната преписка с доклади и заключителни доклади, становища и планове за действия и пр. документация от предходни производства, нито с изработени такива след издаването на оспорения акт, още повече, че социалните услуги са били предоставяни по различни програми и от различни организации /центрове, фондации и асоциации/.

В случая се установява, че социалният доклад, на база на който е постановено задължителното предписание не съдържа конкретизация относно мотивите на органа да приеме, че бащата не съдейства в конкретното производство по предоставяне на социална услуга, тъй като не е описано ясно и точно какво е дължимото от него поведение, респективно нячма изчерпателно посочени действия и бездействия, които бащата е задължен според органа да изпълни, но не е изпълнил. Констатирани са случаите на отсъствие на детето от срещите за предоставяне на услугата, но за тях, както е описано и в социалния доклад, във всеки един случай е представен съответен оправдаващ документ и/или причина, като никъде не е налице отказ от бащата – вербален или чрез действия или бездействия, да съдейства за изпълнение на социалната услуга. Самият баща в случая е подал молбата за предоставянето й, което не е взето предвид от административния орган. Също така не са изложени конкретните поведения - действия или бездействия, които органът счита, че бащата следва да изпълнява с цел да съдейства за изпълнението на социалната услуга, изключая и освен самото физическо довеждане на детето в центъра на съответната дата и час. Н. се описва как органът очаква точно бащата да съдейства детето да бъде задържано да участва и да бъде осигурено присъствието му на срещите с майката. Не се уточнява какви са точно действията, които е длъжен той да извърши, за да склони, принуди или уговори детето да остане, след като същото неколкократно демонстрира нежеланието си да остане на срещите. В този смисъл и даденото задължително предписание е лишено от мотиви и конкретизация на фактическото и правното му съдържание. Органът не се позовава и на конкретни разпоредби и не препраща към изисквания на конкретен нормативен или поднормативен акт, който да съдържа точно определените действия или бездействия, като форма на дължимо поведение от бащата, които той не изпълнява /респективно следва да изпълнява за да осигури присъствието, и най-вече участието на детето в срещите с майката/. Формулирано по този начин, задължителното предписание има по-скоро общ и неясен характер, като в него по свое усмотрение органът може да влага различни изисквания, без да е взел предвид възможни ли са и изпълними ли са те реално от бащата. В този смисъл актът е немотивиран и защото се възпрепятства възможността на адресата му – родител, да разбере какви точно свои задължения за действия /бездействия /освен довеждането на детето/ той не изпълнява и ще следва да изпълнява, поради което му се налага задължителното предписание. Това затруднява и съдебния контрол за законосъобразност на акта, тъй като неяснотата на очакваните и неизпълнени задължения на родителя води до невъзможност да се установи дали действително е налице неизпълнение от страна на касатора, и оттам дали даденото предписание е законосъобразно.

Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК преди постановяване на акта да изясни в нейната пълнота и цялост фактическата обстановка по случая, както и да изслуша обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Не се изяснява нито в социалния доклад, нито в задължителното предписание и решението на РДСП за потвърждаването му, какви са конкретните причини детето да отказва да присъства на срещите с майка си, и защо след като бъде доведено, си отива или иска да си тръгне. Не е уточнена въз основа на извършен компетентен и задълбочен анализ по конкретния случай, а не за предходни социални услуги, ако е възможно и с помощта на специалисти - консултации от психолог, психиатър и пр., каква е причината детето да не иска вече контакт с майка си. Органът се е задоволил да цитира доклади и констатации от предходни производства, позовал се е на конфликта между родителите и е фокусирал вниманието си изцяло върху извода, че бащата не съдейства за задържане на детето, но без да анализира защо смята така и как би трябвало бащата да задържа детето на срещите /без да установи възможно и редно ли е това да става на всяка цена или принудително/.

Липсват мотиви и задълбочен анализ от страна на административния орган към момента на предоставяне на процесната социална услуга, относно ролята и поведението на майката като родител в конкретната ситуация. Няма установявания относно нейното поведение, отношение – в какво се изразяват нейните изяви като майка – разговаря ли с детето, общува ли гладко с него, общува ли с детето сама или винаги в присъствието на новия си партньор или друго лице, как неговото съществуване се приема от детето и какво е неговото отражение върху психиката му. Не се установява има ли майката конкретни задължения към осигуряване на битовите и ежедневни житейски нужди на детето, освен задълженията за срещи в центъра. Дали го води на училище, на уроци по език и изкуства, културни мероприятия, готви ли му понякога, прегръща ли го, нежна ли е с него, носи ли му храна, лакомства, подаръци и създава ли му приятни емоции в нормален ежедневен контекст, или срещите са ограничени само в рамките на предоставяните от ЦОП, описани по-горе.

От друга страна, не е съобразено и липсват мотиви относно поведението и отношението на бащата към детето, като родителя който изцяло отглежда, издържа и подсигурява всички нужди на детето от раждането му, както и причините то да бъде оставено от майката, и отражението им ърху детето. Не е изяснена от органа степента на натовареност/ възможната претовареност на бащата със служебни и домашни задължения и отговорности. Следвало е да се вземе предвид и обективната необходимост програмата за изпълнение на социалната услуга, респективно издаденото процесно задължително предписание да е съобразено с работното време, ангажименти и натовареност на бащата, като единствен родител, който полага ежедневните рутинни грижи и задължения към детето. Несъмнено тези фактори са също от ключово значение за успеха на програмата за социални услуги на Н., а не са взети предвид и обсъдени, нито в мотивите, нито в диспозитива на обжалваното задължително предписание и в социалния доклад послужил за издаването му. В социалния доклад следва да се съдържа описание на фактическа обстановка и препоръки, въз основа на които се формира волята и мотивите на издателя на акта относно основанията и необходимостта, налагащи да се нареди конкретно дължимо поведение на адресата на акта. Социалният доклад се съставя преди издаването на акта и за целите на същото административно производство, поради което допълва мотивите на административния акт, като в тази връзка следва да се имат предвид указанията в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. О. друга страна, непълнотата на мотивите не може да се допълва с такива от провеждането на други административни производства. Същата може и следва да бъде приравнена на липсата на мотиви.

Неяснотите и непълнотите в мотивите са довели до постановяване на акта при недоизяснена фактическа обстановка и съответно до противоречието му с материалноправните разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Органът не е съобразил задължителното си предписание с цялостната фактическа обстановка по случая, а се е съсредоточил само върху приетото от него, че бащата не съдейства за провеждането на социалната услуга, но не е уточнил ред други важни за успеха й факти и обстоятелства. Основателни са доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на задължителното предписание.

Съгласно чл. 23 от ЗЗД, в меродавната му редакция, мерките за закрила в семейна среда се изразяват във: 1. осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата; 2. насочване към подходящи социални услуги в общността; 3. консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие; 4. консултиране и съдействие по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги; 5. съдействие за подобряване на социално-битовите условия; 6. социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; 7. проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение; 8. съдействие за устройване на подходяща работа на нуждаещи се навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото законодателство условия; 9. насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време; 10. съдействие на осиновителите при подготовката им за изпълнение на родителските им функции, самото осиновяване, както и защита правата на детето при прекратяване на осиновяването; 11. съдействие на лицата, които полагат грижи за деца, при подготовката и изпълнението на техните функции.

Видно от тази разпоредба, законодателят е предвидил ред способи, отчитащи разнообразието от фактори, свързани с адекватното предоставяне на закрила на децата, които съответно са отразени в предвидените специфични мерки за закрила. Същите, както и процесното задължително предписание не следва да са универсални и генерализирани, а напротив трябва да са подходящи и приложими към специфичната конкретна ситуация на детето в риск, на средата и нуждите му, за да бъде осигурена ефективно помощта предоставяна му като форма на закрила. Именно затова и по отношение на процесното задължително предписание съществува изискването то да е съобразено със ситуацията и нуждите на детето, но също и на родителите /родителя, който полага грижи за него, за да се гарантира неговата ефективност и резултатност като средство, подпомагащо изпълнението на съответната социална услуга. В процесния случай обаче не може да се приеме, че това изискване е изпълнено поради липсата на яснота и конкретизация в даденото задължително предписание, както и относно очаквания ефект от изпълнението му.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от ППЗЗД, целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. Според чл. 18, ал. 2 от ЗЗД, мерките, предвидени в чл. 23 от Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно изготвения план за действие. В ал. 3 на чл. 18 е предвидено, че мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. Съгласно чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД, цитиран като основание за издаване на акта, при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. Горните действия се предприемат в случаите на постъпил сигнал и проведено производство по предходните разпоредби и в съответствие с функциите на ДСП по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗД да извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Следва да се вземе предвид не само преустановителният, но и превантивният характер на задължителните предписания, но от съществено значение е тяхната конкретност, яснота и приложимост към нуждите на детето в риск.

Налага се изводът, че в случая не се установява по безспорен начин, че са налице предпоставките на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД, тъй като не се установява и доказва отказ за сътрудничество от страна на родителя да съдейства за изпълнението на социалната услуга. От органа не е взеа предвид и обсъдена и усложнената обстановка, в която живее и работи касаторът като родител, грижещ се за детето и наведените от него в тази насока негови оплаквания дори не са споменати социалния доклад и мотивите на задължителното предписание. Липсват и данни от органа да е оказвано съдействие на бащата за справяне с ежедневната му натовареност, работна и с грижи за детето, каквито мерки за закрила също са предвидени в разпоредбата на чл. 23 от ЗЗД.

Предписаната мярка за социална закрила е именно поради необходимостта от активното участие на двамата родители в отглеждането и възпитанието на детето. От доказателствата по делото е установено, че срещите с майката на детето не са се състояли според предписания режим на контакти, но от бащата са представени съответните обяснения, респ. оправдателни документи за отсъствието на детето. На състоялите се срещи обаче детето е отказало да остане, и това директно е прието от административния орган като несъдействие от страна на бащата. Това заключение, касационният състав намира за недостатъчно обосновано и неподкрепено с представените по делото доказателства, както и от изслушаните показания на свидетеля по делото П. Д. Папич, която има магазин в кооперацията на жалбоподателя, познава семейството му и е свидетел на случващото се и ежедневието му. Същата посочва, че детето се е връщало от почивка на морето по-рано, само за да присъства на среща с майка си. Знае за влошените отношения между майката и бащата на детето. Виждала е майката да идва с други хора, след което е разбрала, че това са нейния приятел, социалните, частен съдебен изпълнител и други. Свидетелят е видял как веднъж са я чакали на среща, но не е дошла, защото е била на почивка. Според свидетеля има случаи, в които М. /майката/ не идва, друг път идва и създава скандали, събират се хора, съседите гледат, стават коментари. Присъствала е когато в следствие на такива скандали детето се разстройва и започва да плаче. Свидетелката посочва, че е близка с майката на Н. и си споделят доста неща. Н. пускал детето да ходи при майка си с преспиване, но детето е казало на свидетелката, че там не се чувства добре. Не е присъствала на случай, когато социалните да търсят бащата и него да го няма. Един път са влезли в магазина да я разпитват дали бащата пречи на срещите с майката.

Наистина родителят е длъжен да съдейства за изпълнение на социалната услуга. Нормалното и очаквано в случая съдействие е бащата да води детето на срещите, като по този начин осигурява присъствието на детето за изпълнение на предвидената социална услуга, както и своята подкрепа и участие. Но административният орган не може свободно и произволно да тълкува понятието "Съдействие" като по свое усмотрение разширява значението му или му придава друго съдържание, нито по този начин да вменява на родителя задължения и изисквания към отношението и поведението му, които не са изрично предвидени в закон или подзаконов акт, и които впоследствие могат да послужат за оценка на степента на участие в предоставянето на социалната услуга и да имат за последица пораждане на негативно отражение в личната и правната сфера на родителя. Правото на защита на адресата на акта като заинтересована страна в административното производство по този начин ще бъде накърнено и осуетено, тъй като няма да има възможност да разбере какви реално задължения му се вменяват и по какъв начин следва да ги изпълни /със съответната фактическа и правна обосновка/, и при неизпълнението на които може да понесе негативни последици /санкции/ и влошаване на правната и личната му сфера.

В административното и в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд и настоящата касационна инстанция не са събрани достатъчно убедителни доказателства, че е констатирано поведение на бащата, състоящо се в съзнателно създаване на пречки за контакти на майката с общото им дете и за предоставяне на социалната услуга. Напротив, същият е подал молбата за предоставяне на социалната услуга, той не е отказвал да посещава множеството срещи и мероприятия с ДСП, ЦОП и различни асоциации и организации, въпреки служебната си ангажираност и пълната си ангажираност по отглеждането, възпитанието и издръжката на детето.

С оглед на това, неправилно е приетото от първоинстанционния съд заключение за законосъобразност и съответствие с целта на закона на процесното задължително предписание. В същото се съдържа неяснота относно фактическите действия и бездействия по изпълнението му, както и е налице елемент на несигурност относно реалната възможност и необходимост да бъде заставено детето от родителя си на всяка цена доброволно/ или принудително/ да остава и да участва в срещите с майка си. Не се доказва по безспорен начин и че това предписание съответства изцяло на целта на закона да се осигури закрила за нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето и за защита на неговите права и интереси за осигуряване на регулярен и спокоен контакт с всеки от родителите му.

Изложеното по-горе налага извод, че като не е уважил жалбата срещу оспореното пред него задължително предписание, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който при липса на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – който следва да бъде отменен и вместо него да се постанови отмяната на задължително предписание №П/Д-С-КС-001/26.01.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село, гр. С. при Агенция за социално подпомагане.

От касатора не са направени искания относно съдебно деловодни разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Мотивиран така, и на основание чл. 221 от АПК и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,