Решение № 13989 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9299/2019 г.

Решение № 13989 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9299/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Станимира Друмева Производство по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Дарик Радио" АД, ЕИК 831476119, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 82, представлявано от изпълнителния директор Радосвет Радев, подадена чрез пълномощник адвокат Гайдарджиева, против решение № 8857/12.06.2019 г., постановено по адм. д. № 11939/2017 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане № РД-12-21/13.09.2017 г., издаден от председателя на Съвета за електронни медии. В жалбата са изложени съображения, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че "Дарик Радио" АД не дължи годишна такса по чл. 12, т. 2 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност за 2016 г., тъй като преди започване на административното производство, приключило с издаването на акта, с решение № РД-05-07/10.03.2015 г. на Съвета за електронни медии е променена началната дата на разпространение на телевизионната програма "Дарик радио и телевизия" от 30.09.2011 г. на 30.09.2016 г. и с решение № РД-05154/11.10.2016 г. е променена началната дата на разпространение от 30.09.2016 г. на 30.09.2018 г. Според касатора, отлагането на началната дата за излъчване на програмата следва да се приеме за изявление от страна на Съвета за електронни медии, че не е извършвал надзор върху несъществуваща към този момент регистрирана програма, поради което установените с акта такси за надзор са недължими. Твърди също, че не дължи таксата, тъй като е уведомил в законоустановения срок Съвета за електронни медии, че за 2016 г. няма да осъществява дейност по излъчване на заявения програмен проект на основание чл. 8, ал. 4 и 5 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, като се позовава на тълкувателно решение № 7/12.11.2015 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд. Искането от съда е за отмяна на атакуваното решение и за отмяна на акта за установяване на публично държавно вземане. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба и искането от съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Съветът за електронни медии, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – петчленен състав на І колегия, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 8857/12.06.2019 г., постановено по адм. д. № 11939/2017 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлено оспорването на "Дарик Радио" АД против акт за установяване на публично държавно вземане № РД-12-21/13.09.2017 г., издаден от председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ). От фактическа страна съдът е установил, че с решение № 307/5.08.2009 г. на СЕМ е прието да се извърши регистрация и издаде удостоверение за регистрация за създаване и разпространяване на телевизионна програма с наименование "Дарик радио и телевизия". Въз основа на решението е издадено удостоверение за регистрация № 01-120/31.08.2009 г., преиздадено впоследствие, с общ (политематичен) профил, национален териториален обхват и начална дата на разпространение 1.02.2010 г. По искане на доставчика регистрацията му е изменяна два пъти относно началната дата на разпространение на програмата с решение № РД-05-27/10.03.2015 г. и решение № РД-05-154/11.10.2016 г. С решение № РД-05-215/21.12.2016 г. на СЕМ регистрацията е заличена. Процедурата по установяване на публични държавни вземания на доставчици на медийни услуги е започнала с решение, взето по протокол № 25 от 31.05.2017 г. на заседание на СЕМ. До "Дарик Радио" АД е изпратено уведомление с изх. № БФ-22-30-06-13/07.06.2017 г., в което е посочено, че дължи годишна такса в размер на 4 877, 20 лева за периода от 1.01.2016 г. до 21.12.2016 г., съгласно чл. 12, т. 2 и чл. 13, ал. 3 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД), като в 14-дневен срок от откриване на административното производство дължимата сума може да бъде заплатена доброволно. С оспорения пред съда АУПДВ № РД-12-21/13.09.2017 г., на основание чл. 166, ал. 2, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) и чл. 12, т. 2 и чл. 13, ал. 3 от ТТРТД, е установено публично държавно вземане в размер на 4 877, 20 лева за периода от 1.01.2016 г. до 21.12.2016 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, дължими от "Дарик Радио" АД. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати в хода на административното производство процесуални нарушения, тъй като неговият адресат е бил уведомен за началото на процедурата по издаване на акта и е имал възможност да участва в производството пред административния орган. Относно приложението на материалния закон решаващият състав е приел, че годишната такса за надзор върху дейността на регистрирания радио и телевизионен оператор е дължима на основание чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗТР, на която норма актът се позовава. Съдът е посочил, че основен критерий, който обуславя задължението за заплащане на таксата е наличие на регистрация на телевизионния оператор и при условие, че регистрацията му не е прекратена в периода от 1.01.2016 г. до 21.12.2016 г., то няма законово основание отношенията между оператора и регулаторния орган да се третират по различен начин. Позовал се е на тълкувателно решение № 7/12.11.2015 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора първоинстанционният съд е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Спорният въпрос между страните е дали телевизионният оператор дължи такса за надзор на дейността му, тъй като твърди, че не е извършвал разрешената дейност в периода, за който е определено задължението с АУПДВ. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗРТ, в правомощията на СЕМ е да осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги за спазването на този закон. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ, регистрираните радио- и телевизионни оператори заплащат годишна такса за надзор върху дейността им за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. В случая е установено, че "Дарик Радио" АД е регистриран телевизионен оператор за създаване и разпространяване на телевизионна програма с наименование "Дарик радио и телевизия" от 5.08.2009 г. и в периода от 1.01.2016 г. до 21.12.2016 г. регистрацията му не е прекратена, като за този период не е заплатил годишна такса за надзор по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ. При тези безспорни фактически установявания правилно решаващият съд е приел, че годишната такса за надзор е дължима от регистрирания телевизионен оператор за посочения период, независимо от изменената начална дата на разпространение на програмата, тъй като таксата е законово регламентирана и не е обвързана от реално извършена дейност на осъществяващия надзор орган спрямо телевизионния оператор, а е елемент от общите средства, необходими за осъществяване на дейността му. Въпросът за дължимостта на оспорваната такса е уреден с тълкувателно решение № 7 от 12.11.2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5 от 2014 г., съгласно което годишните такси по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и б. "б" от ЗТР за надзор върху дейността на лицензираните, съответно регистрираните радио- и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен когато лицензираният доставчик на радиоуслуги/аудио-визуални медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и в сроковете по чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ТТРТД. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че в ЗРТ не е регламентирана изрична хипотеза, при която годишната такса за надзор върху дейността на радио- и телевизионен оператор не се дължи, ако операторът фактически не извършва дейността, за която е регистриран. При липса на такава регламентация правилно тричленният състав на ВАС е приел, че таксата по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗТР за процесния период е дължима и е установена съобразно предвидения в чл. 12, т. 2 от ТТЗРТ размер. Неоснователно е възражението на касатора, че не дължи определената с АУПДВ годишна такса за надзор, тъй като на основание чл. 8, ал. 4 и 5 от ТТРТД е уведомил в срок СЕМ, че за 2016 г. няма да осъществява дейност по излъчване на заявения програмен проект. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ТТРТД, в случаите, когато доставчикът на радиоуслуги/аудио-визуални медийни услуги не осъществява дейност по издадена индивидуална лицензия, той ежегодно, не по-късно от края на март на текущата година, писмено уведомява за това Съвета за електронни медии. Съобразно чл. 8, ал. 5 от ТТРТД, доставчиците на радиоуслуги/аудио-визуални медийни услуги, които не осъществяват радио- и телевизионна дейност по издадена индивидуална лицензия и са уведомили Съвета за електронни медии по реда на ал. 4, не дължат годишна лицензионна такса. Видно от цитираните норми, упражняването на това право е предоставено на доставчиците на радиоуслуги/аудио-визуални медийни услуги, които осъществяват радио- и телевизионна дейност по издадена индивидуална лицензия, какъвто в случая касаторът не е. На "Дарик Радио" АД е извършена регистрация по чл. 125а от ЗРТ като телевизионен оператор за създаване на телевизионна програма, за която дейност дължи годишна такса по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗТР, вр. с чл. 12, т. 2 от ТТЗРТ, поради което посочената в чл. 8, ал. 5 от ТТРТД регламентация е неприложима. Вярно е, че със заявление вх. № ЛРР-05-20-00-26/11.03.2.0016 г. дружеството е поискало от СЕМ, на основание чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ТТРТД, освобождаване от заплащане на годишна лицензионна такса, но по издадената му индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-008-01, а не освобождаване от заплащане на годишна такса за надзор във връзка с регистрацията му с решение № 307/5.08.2009 г., определена като дължима с издадения АУПДВ. По изложените мотиви настоящият състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъдят на ответника по касация разноски за касационното производство в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – IX-ти петчленен състав на I-ва колегия,