Решение № 9524 от 26.10.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария (УМБАЛ Дева Мария) ЕООД, [ЕИК], действащо чрез пълномощника адвокат Кокаларова, против решение 1956 от 08.12.2021 г., постановено по административно дело 2167/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е: 1) отхвърлена жалбата на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД против заповед за налагане на санкции РД-25-1192/19.08.2021 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас; 2) осъдена Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария) ЕООД да заплати на Националната здравноосигурителна каса сумата от 100 лв. разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да му се присъдят деловодните разноски. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса Бургас, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Демирева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното с нея решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 19.08.2021 г., чиято законосъобразност е предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, на лечебното заведение на основание чл. 414, ал. 3 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23 декември 2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 г. (НРД за МД за 2020 - 2022 г.) са наложени 22 отделни санкции финансова неустойка от по 200 лв., в общ размер от 4 400 лв. Санкциите са наложени за 22 идентични нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, състоящи се в неспазване на диагностично-лечебния алгоритъм (ДЛА) на клинична пътека (КП) 104 поради неизвършване (независимо в кое лечебно заведение) на основна диагностична процедура на приетите за болнично лечение по тази КП пациенти проведен PCR тест за доказване на COVID-19 инфекция. Санкциониращата заповед е мотивирана от издателя си, издадена е след надлежно извършена проверка от контрольори от РЗОК - Бургас, резултатите от която са обективирани в съставения от тях констативен протокол, срещу който лечебното заведение е възразило, но по възражението му преди издаване на заповедта не се е произнесла арбитражна комисия поради несформирането й в срок въпреки поканата за това (чл. 75, ал. 6 от ЗЗО). За да уважи сезиралата го жалба срещу заповедта първоинстанционният съд е извел решаващ извод за нейната законосъобразност, като издадена от компетентен орган в изискуемата форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед. Противно на твърдяното от касатора, решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. Поради това касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Във връзка с инвокираните в касационната жалба оплаквания следва да се акцентира върху това, че по делото не е спорно, че пациентите по точки 1-22 от заповедта са били хоспитализирани от изпълнителя на болнична медицинска помощ (ИБМП) по КП 104 за лечение на COVID-19 инфекция с тест за откриване на антиген на SARS-Co-V-2, а не с ВСМДИ Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19, в период преди 02.04.2021 г., когато това съгласно изменение и допълнение на НРД за МД 2020-2022 г. е станало допустимо. В тази връзка следва да се отбележи, че посочените в санкционната заповед 22 нарушения са надлежно установени и правилно квалифицирани от административния орган, а наложените за извършването им финансови санкции са в минимален размер. Предвид изложеното касаторовата теза за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед за налагане на санкции не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Поради неоснователността на главното искане в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на деловодни разноски, а основателно се явява своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение