Решение № 11880 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11692/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), представляван от ст. юрк. И. Консулов, против решение 6157 от 25.10.2022 г., постановено по адм. дело 6994/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно. Твърди, че са осъществени всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, въз основа на което иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което съдът да отхвърли като неоснователна жалбата на ЖОКЕР-1999 ООД против оспорения индивидуален административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът ЖОКЕР -1999 ООД, [ЕИК], чрез пълномощник по делото адв. Й. Бориславова, в депозиран писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Иска същата да бъде оставена без уважение, а решението на АССГ потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира направените пред касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 000030-6010/29.06.2022 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на НАП в качеството му на временно изпълняващ правомощията на изпълнителния директор на НАП (съгласно Заповед за заместване ЗЦУ-1178/27.06.2022 г. на изпълнителни директор на НАП), с което е оставено без уважение предявеното от ЖОКЕР-1999 ООД, [ЕИК] искане с вх. 24-28-1252/30.05.2022 г. за възстановяване на платена с платежно нареждане от 12.04.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева. В мотивите на акта е посочено, че за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес: с. Карлово, ул. Генерал Карцов 38, по влязло в сила Решение 000030-1070/01.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, се дължат в условията на кумулативност две такси, а именно: 1. държавна такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ във вр. чл. 3, ал. 1, т. 4, б. а от Тарифа за таксите, които се събират по ЗХ (ТТЗХ) за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза, в настоящия случай в размер на 7700 лева; и 2. държавна такса по чл. 30, ал. 6, изречение второ от ЗХ (в зависимост от срока на издадения лиценз) 25 000 лева в хипотезата на срок на лиценза за 5 години. Според административния орган таксите се дължат на различни основания, регламентирани в ЗХ, като въвеждането на новите разпоредби на чл. 30, ал. 5 и ал. 6 от ЗХ, с които се дължат такси за издаване и поддържане на лицензи според критериите срок на лиценза и брой жители в населеното място по местонахождение на обекта, не изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал.1 от ЗХ. За разлика от таксата по ал. 1, тази по ал. 6 не е част от изискванията за издаване на лиценз, а е условие за получаване и последващо ползване на такъв. Поради това органът твърди, че тя се дължи на самостоятелно правно основание и следва да се тълкува като такса за надзор над захарта и хазартните дейности, т.е. за осъществяването на последваща контролна дейност след издаването на съответния лиценз. Дължимостта на тази такса не отпадала по силата на действащата разпоредба на чл. 30, ал. 7 от ЗХ, (предишна ал. 5), която обаче следвало да се счита за мълчаливо отменена предвид въвеждането на нови ал. 5 и ал. 6 в чл. 30 от ЗХ със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗХ (обн., ДВ, бр. 69/04.08.2020 г.). Въз основа на безспорно установената фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на процесното Решение на изпълнителния директор на НАП (подписано при условията на заместване от заместник-изпълнителния директор) поради наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. Актът е издаден от материално компетентен административен орган, в предписаната от закона форма и с изискуемото по закон съдържание, без допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд е приел, че не се доказва твърдяното от органа правно основание за събиране на таксата по чл. 30 ал. 6 от ЗХ. Безспорен факт по делото е, че дейността на ЖОКЕР-1999 се облага с алтернативен данък по реда на чл. 242, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) алтернативен данък върху хазартна дейност с игрални автомати, който е окончателен. Правилен е изводът на съда, че в този случай се дължи само таксата по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, по аргумент от чл. 30, ал. 7 от ЗХ. Разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ (предишна ал. 5 преди измененията с ДВ, бр. 69 от 2020 г.), която продължава да е действаща и с непроменено съдържание след приемането на ЗИД на ЗХ (обн. ДВ, бр. 69/04.08.2020 г.), не допуска противоречиво тълкуване и следва да се тълкува и прилага съобразно точното си и неотменено съдържание, което гласи, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по чл. 30, ал. 1 от ЗХ. С тези съображения съдът е мотивирал решаващия извод за недължимост на таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ от дружеството жалбоподател. С оглед на това е отменил като незаконосъобразно обжалваното Решение на изпълнителния директор на НАП (подписано при условията на заместване от заместник-изпълнителния директор), с което е постановен отказ за възстановяване на недължимо платената такса по чл. 30, ал. 6 от ДХ от организатора на хазартни игри ЖОКЕР-1999, и е изпратил делото като преписка на органа за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е и разноски за жалбоподателя в съответствие с приложимата разпоредба от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при уважено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от ответната страна. Решението е правилно. Настоящият касационен състав споделя като правилни изводите на първоинстанционния съд за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на процесния административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Предвид чл. 30, ал. 5 от ЗХ (в редакцията от ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по ал. 1. С изменението от ДВ, бр. 69 от 2020 г. предишната ал. 5 на чл. 30 от ЗХ е преномерирана в ал. 7, като съдържанието й остава непроменено. Правилно първоинстанционният съд тълкува и прилага разпоредбата на чл. 30, ал. 7 (предишна ал. 5) от ЗХ, според която за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Нормата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ не се явява нова по отношение на заплатените от ЖОКЕР-1999 ООД такси, тъй като тя е съществувала както към момента на подаване на искане с вх. 000030-6391/06.08.2020 г. по регистъра на Държавната комисия по хазарта за продължаване на срока на издадения лиценз, така и към момента на издаване на Решение за продължаване срока на издаден лиценз по Закона за хазарта 000030-1070/01.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е продължен срокът на издаден лиценз с 5 години на ЖОКЕР-1999 ООД за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес: гр. Карлово, ул. Генерал Карцов 38. Хазартните игри с игрални автомати в игрална зала се облагат с данък по чл. 242, ал. 1 от ЗКПО, поради което чл. 30, ал. 7 от ЗХ (предишна ал. 5, до изменението с ДВ, бр. 69 от 2020 г.) изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, която е различна от дължимата такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, и е обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, както и от срока на валидност на лиценза. На основание чл. 218, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, посочени в част Пета от същия закон, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част. Издаденият на дружеството лиценз е за дейност, облагана с алтернативен данък. Не се споделя становището на касационния жалбоподател, че със ЗИД на ЗХ (обн., ДВ, бр. 69 от 2020 г.) е въведена промяна в режима на таксуване, съгласно която оспорващото дружество следва да бъде облагано с две различни държавни такси, едната от които представлява изискване за издаване на лиценз (тази по чл. 30, ал. 1 от ЗХ), а другата условие за получаването на такъв (тази по чл. 30, ал. 6 от ЗХ). Настоящата инстанция застъпва разбирането, че след като дейността на търговеца, за която има издаден лиценз, се облага с алтернативен данък по ЗПКО, изричната уредба на чл. 30, ал. 7 (предишна ал. 5) от ЗХ предвижда, че за този вид хазартни игри се събират само таксите по ал. 1. Неоснователен в този смисъл е доводът на административния орган, че съществуването на разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ е резултат на законодателен пропуск и същата следва да се счита за мълчаливо отменена. Съдът намира, че подобна нормативна конструкция в случая е недопустима, тъй като е в явно противоречие с основополагащия в материята на облагането с данъци и такси принцип на законоустановеност. Предвид горното изводът на първоинстанционния съд за недължимост на таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ е правилен. Като е отказал възстановяването й с процесното Решение 000030-6010/29.06.2022 г., административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен с обжалваното съдебно решение. Последното е постановено при правилна преценка на обстоятелствата от значение за спора. Решението е мотивирано от фактическа и правна страна с ясни и подробни съображения, водещи до правилни и обосновани изводи, съответстващи на доказателствата по делото и приложимия материален закон. Не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Не са налице и такива по смисъла на чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК, за които касационната инстанция следи служебно, поради което обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно е своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Същите са претендирани в размер на 2650,00 (две хиляди шестстотин и петдесет) лева, съгласно представен Договор за правна защита и процесуално представителство в производството пред ВАС, в който е посочено, че възнаграждението е платимо в брой. Предвид приложимите в случая разпоредби на чл. 8, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, установяващи минималния размер на адвокатското възнаграждение по административни дела от вида на настоящото (а именно с определен материален интерес от 10 000 до 25 000 лева), направеното от касатора възражение за прекомерност се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение