Решение № 8760 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16558/2013 г.

Решение № 8760 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16558/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. К. от гр. Враца, чрез процесуалния му представител - адв. М. Д., против решение № 24 от 24.10.2013 г., постановено по адм. дело № 417 от 2013 г. на Административния съд - Враца. С касационната жалба се оспорва правилността на обжалваното решение, като се твърди, че изводът на съда за липса на причинна връзка между отменена заповед за принудително задържане и твърдените претърпени вреди е незаконосъобразен. Ответникът по касационната жалба - Областната дирекция на МВР (ОДМВР) - Враца, с писмено становище прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение съдът е отхвърлил предявения иск от Даниел Каралийски от гр. Враца с правно основание чл. 1 ЗОДОВ срещу ОДМВР - Враца, за сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди като последица от незаконното му задържане, изразяващи се в дълбоко психично разстройство. Съображенията за това са били, че са останали недоказани твърденията на ищеца вследствие на задържането му по реда на чл. 63 ЗМВР да е изпаднал в дълбоко психическо разстройство, причинено от действия или бездействия на служители на ответниците. В тази връзка са били изследвани подробно условията, при които е бил поставен ищецът след задържането му от органите на МВР, като съдът не е констатирал твърденията на Каралийски да са били достоверни. Въз основа на така установеното съдът е приел за неоснователен предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203, ал. 2 АПК. Решението е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложените към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриването на действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор, счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Във връзка с горното настоящата касационна инстанция счита поддържаните от касатора възражения за неоснователни поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. При всички случаи тя е една подзаконова дейност, осъществява се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от техни длъжностни лица. Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т.е. при липса на законово основание. В конкретния случай така посоченото основание, видно от събраните по делото доказателства, не е било налице - не е била установена причинна връзка между тези законови изисквания и претърпените неимуществени вреди от ищеца, както и лицето да е претърпяло твърдените от него неимуществени вреди. Това е така, защото ищецът не се е справил с доказателствената тежест, която се носи от него съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. В негова тежест в исковото производство е било да докаже твърденията си, че незаконосъобразното действие на служители на ОДМВР - Враца, е било в причинна връзка с твърдените реално претърпени неимуществени вреди. В процесния случай ищецът твърди настъпване на посочените от него неблагоприятни изменения в личната му сфера, като от обстоятелствената част на исковата молба съдът е стигнал до правилен извод, че ищецът основава претенцията си на неблагоприятна промяна в здравословния си физически, неврологичен и психически статус. Установяването на това обстоятелство изисква събиране на относими доказателства, основаващи се на специални знания - медицинска документация, обективираща компетентно медицинско заключение. Обоснован и логичен е изводът на съда, че от показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от ищеца, се установят факти относно личните им възприятия относно възникнали противоречия на ищеца с негови роднини, с приятелката му и т. н., но те не сочат пряко за неговото психическо състояние, както и не свидетелстват за това по какъв начин същите са допринесли за неблагоприятната промяна в здравословния физически, неврологичен и психически статус на ищеца, нито за това какъв е обемът на тази промяна. Законосъобразно и обосновано Административният съд - Враца, е приел с решението си, че от събраните доказателства по делото не се установява кумулативното наличие на законово изискуемите предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по този ред. С оглед изложеното жалбата срещу първоинстанционното решение следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а самото решение да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,