Решение № 361 от 9.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1206/2013 г.

Решение № 361 от 9.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1206/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения Г. Й. А. за възобновяване на нохд № 113/2012 г. на Разградския районен съд, наказателен състав и отмяна на влязлата в сила присъда № 314/29.05.2012 г. на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК. Поддържа, че е осъден задочно като наказателното производство е проведено неправилно в негово отсъствие, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че са спазени процесуалните правила за разглеждане на делото по отношение на осъдения в негово отсъствие. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Разградският районен съд, наказателен състав с присъдата по нохд № 113/2012 г. признал подсъдимия А. за виновен в това, че за времето от 05.02.2011 г. до 02.03.2011 г. в [населено място] при условията на опасен рецидив в съучастие като съизвършител с Й. А. и Н. Р. чрез използване на МПС и техническо средство извършил кражба на имущество от владението на [фирма], [населено място] на обща стойност 752,60 лева. На основание чл. 196, ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 54 НК го осъдил на 4 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим. Признал подсъдимия Й. П. А. за виновен и го осъдил за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 като при условията на чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, изпълнението на което отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Досъдебното производство е образувано на 13.04.2011 г. и за извършеното престъпление са привлечени по предвидения процесуален ред като обвиняеми Й. А., Н. Р., които, видно от данните по делото, са участвали лично. Осъденият Г. А. е бил издирван, за да бъде призован, но от приложените по делото справки от компетентните органи е установено, че на 12.03.2011 г. е напуснал пределите на страната. След спирането на производството с цел издирването му и последващото възобновяване на 15.11.2011 г. е назначен служебен защитник, на когото и в отсъствие на обвиняемото лице е предявено постановлението за привличане и са му предявени материалите на досъдебното производство. Районният съд е образувал наказателното дело по внесения обвинителен акт с обвинение за извършената кражба от тримата обвиняеми. Разпореждането да се връчи препис от обвинителния акт на Г. А. не е могло да бъде изпълнено. По повод обявяването му за общодържавно издирване и предприетите действия по връчване на призовка и препис от книжата съдът е получил отговор от МВР-Областна дирекция [населено място], че са проведени издирвателни мероприятия, но не е установен адрес за призоваване и че са налице данни за напускане на страната на 12.03.2011 г. В съдебното заседание на 29.05.2012 г. съдът е приел, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в отсъствие на Г. А. и при предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. а НПК е дал ход на делото, провел е съдебното следствие с участието на назначения служебен защитник адвокат М. и е постановил осъдителната присъда. От изложеното следва, че осъденият Г. А. не е знаел за образуваното на 13.04.2011 г. наказателно производство. За него не е съществувало предвидено от закон задължение да уведоми за решението си да напусне пределите на страната МВР, Прокуратурата или съответния съд, тъй като не са били предприети никакви процесуални действия по разследване и поведението не може да се определи като на лице, укрило се според критериите по чл. 423, ал. 1 НПК. При установените данни не е могъл да упражни правото си на лично участие, както и да организира защитата си по повод на повдигнатото му обвинение като гаранция за провеждането на справедлив процес. По изложените съображения искането за отмяна по реда на възобновяването на осъдения Г. А. е основателно. Делото следва да се върне за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, защото тогава е започнало задочното производство. Не са налице основанията по чл. 423, ал. 4 НПК за произнасяне по мярката за неотклонение. Съгласно приложеното по делото писмо от Министерството на правосъдието осъденият не е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда по нохд № 113/2011 г., а за изтърпяване на наказание, наложено му с друга влязла в сила присъда - тази по нохд № 3660/2011 г. на Варненския районен съд. Предвид горното и на основание чл. 425, ал. 2 вр. чл. 423, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение