Решение № 967 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9842/2013 г.

Решение № 967 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9842/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Христина Тодорова Колева от гр. София, против решение № 1064 от 18.02.2013 г., постановено по адм. дело № 6154/2010 г. на Административен съд София - град. С него по жалба на Ефория за подпомагане българския манастир "Св. Георги Зографски" на Света гора - Атон, като пълномощник на манастир "Св. Иван Рилски", е отменена Заповед № РД-46-34/29.06.2010 г. на кмета на район "Панчарево" - Столична община. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответникът Ефория за подпомагане българския манастир "Св. Георги Зографски" на Света гора - Атон, чрез пълномощника си адв. Росица Костадинова, в съдебно заседание и с представено писмено възражение, оспорва жалбата и развива подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Ответникът кметът на Столична община - район "Панчарево", чрез пълномощника си юрк. Кирил Москов, в съдебно заседание и с представено писмено становище, счита касационната жалба за основателна. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Заинтересованите страни Александър Боянов Тонев и Мая Александрова Тонева, редовно призовани, не се явяват и не вземат становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Ефория за подпомагане българския манастир "Св. Георги Зографски" на Света гора - Атон, като пълномощник на манастир "Св. Иван Рилски", против Заповед № РД-46-34/29.06.2010 г. на кмета на район "Панчарево" - Столична община. С тази заповед е признаването на правото на наследниците на Тодор Александров Катранушков /сред които касатора/ - като ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобият собственост при изпълнение на условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имот пл. № 1525, кад. район № 6111, находящ се в м. "Терасите", землището на с. Герман, район "Панчарево", Столична община, с площ от 600 кв. м. Със същата заповед е възложено извършване на оценка на имота в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С оспорваното решение № 1064 от 18.02.2013 г., постановено по адм. дело № 6154/2010 г. на Административен съд София - град е отменена оспорваната заповед на кмета на район "Панчарево" - Столична община. За да постанови този акт Административен съд София - град е приел, че не е установено от събраните по административното производство и по делото доказателства, че сградата в процесния имот е построена до 1 март 1991 г., каквото е законовото изискване за да възникне правото за преобразуване правото на ползване в право на собственост. При липса на тази предпоставка оспорваната заповед била незаконосъобразна. Обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че първоинстанционният съд не е установил процесуалната легитимация на оспорващия и неправилно е конституирал Ефория за подпомагане българския манастир "Св. Георги Зографски" на Света гора - Атон като жалбоподател по делото. Жалбата, по която е образувано производството пред първоинстанционния съд е подадена от последния, но от доказателствата по делото е установено, че собствеността върху спорния имот е възстановена в полза на манастира "Свети Иван Рилски" - с. Герман. Следователно носителят на материалното право е последният манастир и той е активно легитимиран да подаде жалба в защита на засегнати права и интереси. Освен това в процесната заповед е вписан като адресат манастирът "Св. Иван Рилски", поради което последният има личен, пряк и непосредствен правен интерес да оспори по съдебен ред визираната заповед. В конкретния случай жалбата е подадена от Ефория за подпомагане българския манастир "Св. Георги Зографски" на Света гора - Атон, която обаче е представила доказателства за упълномощаване от манастира - пълномощни на стр. 24 - 27 от първоинстанционното дело, от които се установява, че Максим, Митрополит Софийски и Патриарх Български е упълномощил архимандрит Амвросий, игумен на Българския манастир "Св. Георги Зограф" на Света Гора - Атон, да представлява манастира "Св. Иван Рилски" - с. Герман, както и, че архимандрит Амвросий е преупълномощил Иван Желев Димитров, назначен за председател на управителния съвет на Ефория за подпомагане на Българския манастир "Св. Георги Зограф" и скита "Достойно ест" в Света гора - Атон, да представлява манастира "Св. Иван Рилски" - с. Герман. Тъй като жалбата пред първоинстанционния съд е била подадена от ефорията, то съдът е следвало да я остави без движение и да укаже на жалбоподателя да уточни дали обжалва от свое име оспорваната заповед /в този случай той следва да посочи правния си интерес от това/, или я обжалва като пълномощник на манастира "Св. Иван Рилски" /в този случай на основание чл. 151, т. 1 от АПК следва да представи доказателства за съществуването и представителството на манастира "Св. Иван Рилски"/. В зависимост от уточнението първоинстанционният съд е следвало да конституира надлежен жалбоподател по делото, респ. да прецени правния интерес на оспорващия от обжалване на процесната заповедта. Като е провел съдебното производство без да е установил процесуалната легитимация на жалбоподателя, Административен съд София - град е допуснал съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. Нарушението е съществено, тъй като постановеното по делото решение би имало сила на пресъдено нещо спрямо Ефория за подпомагане българския манастир "Св. Георги Зографски" на Света гора - Атон, а не по отношение на титуляра на правото на собственост - манастира "Св. Иван Рилски". Това обстоятелство би съставлявало основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 245 и сл. от АПК. Затова описаното нарушение на съдопроизводствените правила съставлява основание за отмяна на обжалваното съдебно решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, при което следва да бъде установена процесуалната легитимация на жалбоподателя. При новото разглеждане на делото по същество административният съд следва също да обсъди и представените от касатора в производството по настоящото дело писмени доказателства, които имат отношение към установяване дали сградата в процесния имот е построена до 01.03.1991 г. Освен това следва по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК и чл. 9, ал. 3 от АПК да укаже на административния орган, издал процесната заповед, и на заинтересованите страни, за които тя е благоприятна, че е в тяхна тежест да установят, че сградата в имота е построена до 1.03.1991 г. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,