Решение № 7697 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7246/2018 г.

Решение № 7697 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7246/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "СП енерджи" ЕООД, със седалище с. Меден кладенец, област Ямбол, чрез процесуалния му представител адвокат А. Петрова, против решение № 88/11.04.2018 г. по адм. дело № 381/2017 г. на Административен съд-Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 03-РД/4154/6.11.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за отказ за финансово подпомагане. Наведени са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се отмени обжалваната заповед. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски по приложен списък. Ответната страна - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в писмено становище, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Колева оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "СП енерджи" ЕООД, против заповед № 03-РД/4154/6.11.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която е отказано финансово подпомагане по подаденото от дружеството заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. За да постанови посочения резултат административният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и при правилно прилагане на материалния закон. Въз основа данните по преписката обосновано е констатирано, че жалбоподателят в първоинстанционното производство на 25.05.2017 г. е депозирал заявление за подпомагане ИН: 2902040086 и УИН: 29.25.0517/11847 по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" за изграждане на капково напояване, с приложени към него, всички изискуеми от приложимата наредба документи. При извършена административна проверка е установено, че имотите, описани в утвърдения от Изпълнителна агенция по лозата и виното, план за преструктуриране и конверсия /ППК/, са били вече финансирани по същата мярка за дейност "Изграждане на хидромелиоративни съоръжения - системи за капково напояване", по договор от 2010 г., сключен с "Лайт касъл" ЕООД. В тази връзка с атакуваната заповед № 03-РД/4154/6.11.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на основание чл. 6, ал. 1, т. 11 от Наредба № 2/4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. е отказано финансово подпомагане по заявлението. За изясняване на спора по делото е допусната и изслушана комбинирана съдебно-икономическа експертиза, според заключението по която, площите - предмет на подаденото от дружеството-жалбоподател заявление за подпомагане, са идентични с имотите, за които по заявление от "Лайт касъл" ЕООД е получено финансово подпомагане на 22.12.2010 г. При тази установеност и отбелязвайки, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, съдът приел жалбата за неоснователна. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за липса на посочени в оспорваната заповед, фактически и правни основания, която неправилно не е съобразена от първоинстанционния съд. Както правилно е констатирано в атакуваното решение, обжалваният административен акт сочи обстоятелствата, обосноваващи отказа за финансиране, което прави невъзможно да се приеме, че е възпрепятствано упражняването на правото на защита на земеделския стопанин, а оттам и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху същия акт. В заповедта изрично е отразено, че при извършване на административна проверка по заявлението за подпомагане е установено, че заявените от "СП Енереджи" ЕООД имоти са били вече финансирани за същата дейност по мярката "Преструктуриране и конверсия на лозя", а именно - "Изграждане на хидромелиоративни съоръжения - системи за капково напояване", поради което и на основание чл. 6, ал. 1, т. 11 от Наредба № 2/2014 г. дейността е приета за недопустима за подпомагане. Наред с горното, установеното по делото от фактическа страна, в т. ч. и данните от заключението по изслушаната съдебна експертиза, потвърждават наличието на фактическо основание за постановения отказ. Не намира основание релевираното в касационната жалба твърдение за неправилно прилагане на материалния закон. По данни от административната преписка, жалбоподателят пред първата инстанция е подал заявление за подпомагане на 25.05.2017 г., при действието на Наредба № 2/4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г., в редакцията й след изм. и доп. по бр. 32/21.04.2017 г. Според чл. 6, ал. 1, т. 11 от Наредба № 2/4.04.2014 г., недопустими за подпомагане по мярката са дейности, за които кандидатът за подпомагане е получил финансиране от ЕС през последните 10 финансови години. Съгласно чл. 12 от Наредбата за предоставяне на финансова помощ кандидатът подава заявление по образец, като след приема на заявленията ДФЗ извършва административна проверка на документите /чл. 13, ал. 1/, като в срок от 60 работни дни изпълнителният му директор одобрява или отхвърля със заповед заявлението за предоставяне на финансова помощ /чл. 13, ал. 9/. Следва да се отбележи, че определеният с наредбата срок за произнасяне е инструктивен, а не преклузивен, оттам и пропускането му не влече незаконосъобразност на акта. В случая по заявлението за подпомагане, подадено на 25.05.2017 г., изпълнителният директор на ДФЗ е издал заповед на 6.11.2017 г., към който момент чл. 6, ал. 1, т. 11 от Наредбата, е изменен с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2/2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. /обн. ДВ, бр. 34/2014 г., изм. бр. 67/2017 г. /, на министъра на земеделието, храните и горите, в сила от 18.08.2017 г. Съгласно новата редакция на текста, недопустими за подпомагане по мярката са дейности или етапи от дейност/и по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", за които е получено финансиране от ЕС за същите площи, през последните 10 финансови години, /а не както в старата редакция - за конкретен кандидат/. На практика, с промяната е установено изискване, което не допуска двойно финансиране на едни и същи площи за еднаква дейност. Така, при съобразяване на влязлото в сила на 18.08.2017 г., изменение на чл. 6, ал. 1, т. 11 от Наредба № 2/4.04.2014 г. и резултата от извършените административни проверки /данните по които изцяло кореспондират с тези от заключението по СИЕ/, органът е издал атакуваната пред АС-Ямбол заповед. В тази връзка правилно е направеното от този съд отбелязване, че съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид това и след като към момента на постановяване на заповедта са били налице посочените в нея фактически и правни основания, същата правилно е приета за законосъобразна от първоинстанционния съд. Правилно административният съд е приел и че в случая не се установява нарушение на основния принцип по чл. 13 АПК, според който административният орган е длъжен да осигури публичност на критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на неговите цели, и на изискването по чл. 35 АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Посочената по-горе Наредба е нормативен акт, издаван за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен /чл. 7, ал. 2 ЗНА/, обнародван в "Държавен вестник" и като действаща към момента на издаване на процесната заповед, правилно е съобразена именно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 11 от Наредбата, в редакцията й по ДВ бр. 67/2017 г. - т. е. органът не се е позовал на критерии, вътрешни правила и практика при упражняване на оперативната му самостоятелност, в нарушение на принципа за последователност и предвидимост. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, неоснователно се явява искането на процесуалния представител на "СП енерджи" ЕООД за присъждане на разноски. Предвид това и липсата на искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от ответника по касация, съдът не присъжда разноски с това решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение