Решение № 7844 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6704/2015 г.

Решение № 7844 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6704/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), представлявана от изпълнителния директор Я. срещу решение № 1169 от 4.03.2015 г., постановено по административно дело № 5363/20014 г. от Административен съд С.-град, в частта му, с която е осъдена да заплати на Б. А. П. обезщетение в размер на 6720 лева на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, ведно със законната лихва от 31.05.2014 г. - датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което размера на обезщетението бъде намален. Ответникът по касационната жалба - Б. А. П. оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд след отмяната на заповед № ЧР-17/18.01.2012 г. на Изпълнителния директор на ИАР, с която служебното правоотношение на П. е прекратено с влязло в сила на 1.10.2013 г. съдебно решение № 2364/2.05.2012 г., по адм. дело № 1221/2012 г. на Административен съд С.-град ИАРА следва да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на шест брутни заплати. Обезщетението е определено въз основа на размера на брутната работна заплата определена на П. със заповед № ЧР-180/3.10.2013 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, с която същият е възстановен на заеманата длъжност в размер на 1120 лв., като съдът е съобразил факта, че предявеният пред него иск е в този размер. Решението е правилно. Основният спор е за правилното приложение на материалния закон, като настоящият състав намира, че правилно първоинстанционния съд е определил обезщетението въз основа на размера на брутната работна заплата на ищеца към момента на възстановяването му на длъжност, след обявяването на уволнението му за незаконно, с което правилно е приложена материално правната разпоредба на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Наведените доводи в касационната жалба, че обезщетението следва да бъде определено на база възнаграждението на служителя към момента на постановяване на незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение е неоснователен, тъй като не намира опора в приложимата разпоредба. В същата изрично е посочено, че размерът на обезщетението се определя в размера на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение