Решение № 10297 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6268/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. П., гражданин на Република Турция, подадена чрез пълномощник - адвокат С. Енчева. Жалбата е срещу решение 1861 от 17.01.2025 г. по адм. д. 7892/2024 г. по описа на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на А. П. срещу отказ за влизане в Република България от 19.07.2024г. с рег. [номер], постановен от С. Г. П. на длъжност контролиращ служител на ГКПП Лесово при Главна дирекция гранична полиция /ГДГП/ към Министерство на вътрешните работи. В касационната жалба и постъпилите писмени бележки се сочи недопустимост на обжалваното решение по чл. 209, т. 2 АПК, както и неправилност поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са доводи за неправилно установяване на фактическата обстановка от страна на първоинстанционния съд и необоснованост на формираните изводи. Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение на Административен съд София-град и да отмени постановения административен акт. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ответника. Ответникът по касационната жалба С. П. контролиращ служител на ГКПП Лесово при Главна дирекция "Гранична полиция" при Министерство на вътрешните работи, действащ чрез пълномощник - главен юрисконсулт Т. Кулинова, с представена писмена молба оспорва подадената жалба и моли решението на Административен съд София-град да бъде оставено в сила. Не претендира разноски и прави възражение за прекомерност на сторените от жалбоподателя разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура прокурор Десислава Пиронева, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага касационният съд да остави в сила първоинстанционното решение поради това, че е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на А. П., гражданин на Република Турция, срещу отказ за влизане в Република България от 19.07.2024г. с рег. [номер], постановен от С. П. контролиращ служител на ГКПП Лесово при ГДГП. С обжалваното решение жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма, с изложени фактически и правни основания и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът се е позовал на съдържанието на оспорения административен акт, карта за санкции, докладна записка с рег. 3282р-28447 от 17.10.2024г. и положената върху нея резолюцията от 18.10.2023г. на министъра на вътрешните работи. Въз основа на това е приел, че издателят на административният акт е действал законосъобразно, тъй като оспорващият на основание чл.21а от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ е бил включен в информационния масив на нежеланите в страната чужденци. Административният съд при осъществен косвен контрол върху този акт за включване в информационния масив на нежеланите в страната чужденци е установил, че министърът е действал законосъобразно на база на своята компетентност и на база на докладната до него, в която се съдържат данни за съпричастност към престъпления по чл. 280 НК и чл. 281 от Наказателния кодекс /НК/ незаконен трафик на чужденци през граница и/или укриването им впоследствие. Същевременно не били ангажирани доказателства от оспорващия, който да оборят тези констатации и да се всеят съмнение в тяхната недостоверност. Освен това съдът е приел, че включването в масива е въз основа на Инструкция 8-Із-40 от 29.08.2011г. за условията и реда за поддържане и актуализиране на информационния масив на нежеланите в страната чужденци. На последно място съдът е отхвърлил твърденията на оспорващия, че като не му е съобщено основанието за недопускане, респ. за включването му в масив на нежеланите в страната чужденци, то не му е бил и съобщен оспорения отказ с преводач. В тази насока съдът е приел, че на лицето е дадена възможност да се защити срещу постановения отказ по реда на оспорването, за което и лицето е подало жалба и е било надлежно представлявано, с което не е нарушено правото му на защита. Обжалваното решение е правилно. Съдът е изяснил релевантните за правния спор фактически обстоятелства, като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни мотиви. Оспореният отказ за влизане в страната е издаден на основание чл.21а от ЗЧРБ, тъй като лицето А. П., гражданин на Република Турция, е вписан със забрана за влизане в страната в националния списък, въз основа на докладна записка рег. 3282р-28447 от 17.10.2024г. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.14 от ЗЧРБ, се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл.21а, ал.1 от ЗЧРБ. Съгласно нормата на чл.21а, ал.1 от от ЗЧРБ министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция Национална сигурност или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл.10, ал.1 от ЗЧРБ. В случая се установяват условията на тези разпоредби, тъй като А. П. е бил включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл.21а, ал.1 от ЗЧРБ. По делото е приложена и карта за санкция на чужденец по ЗЧРБ, в която е отбелязано, че за А. П. има издадена забрана за влизане в страна със срок от 5 години /от 17.10.2023г. до 16.10.2028г./. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ) чужденец, който не отговаря на изискванията за влизане в Република България, не се допуска в страната от органите за граничен контрол. За отказа се попълва единен стандартен формуляр за отказ за влизане на границата съгласно част "Б" от Приложение V от Регламент (ЕО) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОJ, L 77 от 23.3.2016 г., стр. 1 52). Не съществува изискване за издаването на нарочна за целта заповед. С оглед на гореизложеното, не могат да се споделят твърденията на касатора, че административният орган не е формирал самостоятелни мотиви, не е цитирал релевантни обстоятелства и документи. Нормата на чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ, в частност на т. 14 от нея, е приложима именно по силата на препращането в чл. 21, ал. 1 ЗЧРБ, като от мотивната част на обжалвания отказ, част "Н", се установява хипотезата, при която е постановен, а именно, че чуждият гражданин е вписан със забрана за влизане в страната поради включването му в националния списък. Мотивите и съображенията за постановяването на отказа могат да бъдат изведени и от представената по делото докладна записка, потвърдена с резолюция на министъра на вътрешните работи, в която се излагат аргументи вследствие на отчитане на всички факти и обстоятелства по конкретния случай. Съгласно тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. В тази връзка не може да се сподели и че административният орган следва да посочи причината за включване на лицето в информационния масив (с което да укаже дали са налице данни за извършване на престъпна дейност), както и че това само по себе си лишава лицето от правото му на защита. На първо място, ирелевантно за законосъобразността на административния акт е, че трябва да бъдат изискани и събрани доказателства за това от какво са възникнали съмненията, че А. П. извършва престъпна дейност по чл.280 НК и чл.281 от НК. Компетентният административен орган няма нито задължение, нито реална възможност да установява тези обстоятелства за всяко включено в масива лице и за всеки конкретен случай. Както основателно е отбелязал и първоинстанционният съд, включването в масива не подлежи на самостоятелен контрол. При издаването на отказа контролиращият служител на ГКПП действа при условията на обвързана компетентност, като в неговите правомощия не е включена преценката за целесъобразност на отказа, след като установи, че лицето, което иска да премине границата на Република България, фигурира с масива по чл.21а, ал. 1 от ЗЧРБ. Следвайки гореописаното, не може да се сподели твърдението в касационната жалба, че не става ясно кое лице, с какви правомощия, с какъв акт и поради какви обстоятелства е включило А. П. в списъка на нежеланите чужденци по ЗЧРБ. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло мотивите на Административен съд София-град, в рамките на които са разгледани условията за законосъобразността на издадения административен акт, в това число въпросите във връзка с компетентността и формата. На второ място, по повод твърденията за нарушеното право на защита не може да се изрази съгласие с касатора, че засегнатото лице не е разполагало с ефективна защита срещу засягащия го акт. Ирелевантни са твърденията, че непосочването на точна и конкретна причина за включването на лицето в информационния масив води до непропорционалност на мярката. Както стана ясно, причината е изяснена в достатъчна степен, а настоящата инстанция не намира за нарушено правото на защита за накърнено не само защото споделя изводите на първоинстанционния съд, но и защото след като отчете приложените по делото доказателства, установи следното: на А. П. на 19.07.2024 г. е връчен отказ за влизане в страната, в който както на български, така и на английски език е указан редът за обжалване същият е спазен, което сочи, че лицето, независимо дали само, или с помощта на процесуален представител, е успяло да подаде жалба редовна и допустима. В допълнение е съставен и двуезичен протокол 179 от 19.07.2024г. на български и на турски език, който лицето е подписало. В него става ясно, че се извършват цялостни проверки с цел установяване на информацията в националните регистри, следователно А. П. е знаел ако не конкретната причина, то поне повода за извършения контрол. Административният съд, воден от задължението да гарантира на засегнатото лице правото на ефективна защита, е изследвал фактическите и правни основания за отказа, и е установил, че с оглед на изисканата и приложена в хода на производството преписка по включване на конкретното лице в този масив и при осъществяване на косвен контрол върху този страничен на процеса акт на министъра (по заместване от неговия заместник), на база на своята компетентност и на база на докладната до него е действал законосъобразно. Предвид гореизложеното, оспореният отказ за влизане в Република България е постановен при правилно прилагане на материалноправните разпоредби. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. С оглед липсата на претенция за разноски от страна на ответника, такива не му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,