Решение № 5625 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3425/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Д. С. Д., чрез адв. Богоева, срещу решение 3854 от 21.11.2024 г, постановено по адм. дело 994/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество ведно със законните последици. Твърди се алтернативно и недопустимост на решението, поради липса на качеството на заинтересовани страни на жалбоподателите пред първата съдебна инстанция М. И. Д., М. Б. Д., К. Б. Д. и П. Б. Д., което води до недопустимост на оспорването, и се иска обезсилване на решението. Ответникът началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/- Благоевград не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците М. И. Д., М. Б. Д., К. Б. Д. и П. Б. Д., чрез адв. Христов , излагат доводи за неоснователност на касационната жалба и молят за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно.Претендират разноски за настоящата инстанция. Ответникът Община Благоевград, в писмено становище, чрез гл.юрк. Спасова, излага доводи за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението. Ответниците Б. С. Д., М. И. Г., И. С. Д., К. Р. Д., Д. Ж. Д., И. Г. Д., С. Ю. Д., И. Ж. Д., Б. Ж. Д. и С. Ю. С., не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна по жалба на М. И. Д., М. Б. Д., К. Б. Д. и П. Б. Д. заповед 18-9192/ 01.09.2022г. на началника на СГКК - Благоевград, с която по заявление вх. 01-299141 от 30.05.2022г. на Б. С. Д. и Д. С. Д. и на основание чл. 54, ал. 4 вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, е одобрено изменението на КККР на [населено място], одобрена със заповед РД-18-87/ 26.11.2021г. на изп. директор на АГКК, състоящо се в нанасяне на нов обект - сграда с идентификатор 78464.501.209.4 в имот с идентификатор 78464.501.209 по КК на [населено място], общ. Благоевград, с площ от 65 кв.м. и предназначение Селскостопанска сграда, собственост на Б. С. Д. и Д. С. Д.. Изводът за незаконосъобразност на заповедта е мотивиран с несъответствие на новонанесената селскостопанска сграда с нормата на § 1, т. 1б и т. 2 от ДР на ЗКИР във връзка с чл. 74, ал. 1 от Наредба РД-02-20-5/ 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като реално не съществува на място и не е годен обеuт на кадастъра. Обсъдено е подробно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което безпротиворечиво сочи, че процесната сграда е полуразрушена - реално съществува полуразрушена част от сграда, с нарушени носещи тухлени стени, с размери : 8. 15м.- широчина и 4. 40 м.- дължина, и без покрив. Изведен е извод, че сградата с новн идентификатор 78464.501.209.4, не отговаря на изискванията за груб строеж по смисъла на ЗКИР и ЗУТ, тъй като липсват годни за експлоатация ограждащи стени и покрив, поради което и тя не може да бъде годен обект за нанасяне в кадастъра, във вида в който съществува. Съобразено е и представеното по делото Удостоверение изх. 409/ 19.09.2022г., издадено вследствие на извършена проверка на място в имот с идентентификатор 78464.501.209 по КК на [населено място], УПИ II , кв. 14, по плана на [населено място], което сочи, че процесната сграда е съборена и на място не съществува. В този смисъл е и вписването в обяснителната записка към внесения проект за изменение на КККР , че сградата е съществувала в кадастралния план на [населено място]. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Законосъобразен е решаващият правен извод на административния съд, че в случая липсва годен обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 2, предл. 1 ЗКИР във връзка с чл. 38, ал. 4, т. 1-3 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като процесната стопанска сграда е полуразрушена липсва почни изцяло покривната конструкция и ограждащи стени, т.е. към момента на подаване на заявлението за нанасяне на сградата в КККР , същата не съставлява обект на кадастъра, тъй като не попада в приложното поле на § 1, т. "1б" и т. 2 ДР ЗКИР във връзка с § 5, т. 46 ДР ЗУТ. Обратно на твърденията в касационната жалба, ЗКИР и ЗУТ не визират разлика между недовършен строеж и разрушен такъв, поради което и в двете хипотези е приложима преценката дали обекта на кадастъра отговаря на изискването за "груб строеж" за да се квалифицира като "сграда" и съответно да е годен обект на отразяване в кадастъра. Следователно изводът за незаконосъобразност на процесната заповед на посоченото по-горе основание се явява правилен и законосъобразен. Процесуално обосновано, административният съд е приел за допустимо оспорването на процесната заповед от М. И. Д., М. Б. Д., К. Б. Д. и П. Б. Д., които попадат в кръга на заинтересованите страни, очертан изрично в нормата на § 1, т. 13 ДР на ЗКИР. В този смисъл е влязлото в сила определение 9109 от 23.07.2024г. по адм. д. 10677/ 2023г. по описа на Върховния административен съд, с което е изрично призната активната процесуална легитимация на визираните жалбоподатели като правоприемници на починалия Б. С. Д.,наследник на общия наследодател С. Д. Г.. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от процесуалният представител на ответниците М. И. Д., М. Б. Д., К. Б. Д. и П. Б. Д., касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв. възнаграждение в размер от 1200 лв. , надлежно заплатено по приложения Договор за правна защита и съдействие от 12.05.25г. само от П. Б. Д.. Именно в полза на този ответник следва да се присъдят разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,