Решение № 902 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1222/2009 г.

Решение № 902 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1222/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ. Обстоятелствата по делото са следните: С решение от 18.6.2009 г по дисциплинарно дело № 7/2009 г. по описа на Д. комисия на К. на ч. с. изпълнители на частния съдебен изпълнител В. А. А., рег. № 827, ОС - П., е наложено дисциплинарно наказание "Г" в размер на 10.000 лева, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ. Решението е обжалвано от частния съдебен изпълнител В. А. с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Навеждат се и доводи за това, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на срока по чл. 69 ЗЧСИ. Моли се за отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя и процесуалния му представител - адв. Ц. Ответникът по жалбата - К. на ч. с. изпълнители, посредством процесуалния си представител - юрисконсулт М., оспорва жалбата. Депозирани са и писмени бележки. Ответникът по жалбата - М. на п., посредством процесуалния си представител - юрисконсулт К., оспорва жалбата. Депозирана е и писмена защита. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание, писмените им защити и с оглед правомощията си по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ, намира за установено следното: Производството пред Д. комисия при К. на ч. с. изпълнители е образувано по искане на С. на камарата за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо частния съдебен изпълнител В. А. А. от град П., във връзка с констатирани нарушения при изпълнение на задълженията му, а именно на чл. 500, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.) и чл. 444, т. 7 ГПК (отм.) и неизпълнения решения на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното решение дисциплинарната комисия е приела, че нарушение на чл. 500, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.) не е налице, но е нарушена грубо разпоредбата на чл. 444, т. 4 ГПК (отм.). Освен това комисията е приела, че правото за налагане на дисциплинарно наказание не е погасено. Жалбата срещу решението на дисциплинарната комисия е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗЧСИ предвижда, че решението на дисциплинарната комисия може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание. Относно първите два порока ВКС следи служебно. От извършената проверка на обжалваното решение се установява, че същото е процесуално недопустимо. Дисциплинарната отговорност, съгласно чл. 69 ЗЧСИ следва да се реализира в рамките на заложените в разпоредбата срокове. Съгласно същата "дисциплинарната отговорност по ЗЧСИ се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението, а то се счита за открито от момента от който органа по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, т. е. министъра на п. или С. на К. е узнал за нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Установеният от закона срок е процесуален и с изтичането му се преклудира дадената от законодателя възможност при виновно извършени нарушения при изпълнение на служебните задължения от частен съдебен изпълнител Д. комисия при КЧСИ да му наложи установените в закона дисциплинарни наказания. Визираният в закона кратък срок се поглъща от по-дългия, поради което ако първият е налице това е достатъчно, за да се приеме, че правото за налагане на дисциплинарна отговорност е погасено. Законът е приел, че краткият срок започва да тече от откриване на нарушението, което представлява момента, в който органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ е узнал за нарушението. В случая този орган е С. на камарата на ч. с. изпълнители, тъй като дисциплинарното производство е образувано по негово искане. Действително решението на съвета на камарата е от 06.02.2009 г. Това обаче не е момента на узнаването по смисъла на чл. 69, ал. 2 ЗЧСИ. Съветът се представлява от неговия председател /арг. от чл. 61, ал. 1 ЗЧСИ/ и нему принадлежи задължението да го свиква /чл. 57, ал. 1 ЗЧСИ/. Като момент на узнаването по смисъла на чл. 69, ал. 2 ЗЧСИ следва да се приеме датата на 27.10.2008 г., когато е постъпила жалбата от В. С. С., адресирана до председателя. От този момент започва да тече шестмесечния срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ, който изтича на 27.4.2009 г. Предвид изложеното дисциплинарната отговорност е следвало да бъде реализирана до тази дата. Решението на дисциплинарния състав е постановено на 18.6.2009 г., т. е. на дата след изтичане на шестмесечния срок, след погасяване правото за налагане на дисциплинарно наказание. Предвид изложеното и на основание чл. 73, ал. 4, предложение второ, въз връзка с чл. 71, ал. 7, т. 1 ЗЧСИ обжалваното решение следва да бъде обезсилено и производството прекратено. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.