Решение № 5604 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12395/2010 г.

Решение № 5604 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12395/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), срещу решение № 2060 от 22.06.2010 г., постановено по административно дело № 6189 по описа за 2009 г. на Административния съд - София-град, I отделение, 11-и състав, в частта с която е отменено решение № 200 от 21.08.2009 г. на касатора и е потвърдено разпореждане № 4408296523/13 от 17.04.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО - НОИ, в частта относно определения начален момент на отпусната пенсия за военна инвалидност по чл. 85, ал. 1, т. 1 от КСО, и преписката е изпратена на ръководителя на пенсионното осигуряване при СУСО на НОИ за решаване на въпроса за началната дата на отпуснатата на Кирил Атанасов Тонев пенсия за военна инвалидност по чл. 85, ал. 1, т. 1 от КСО съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго от касационната инстанция, с което да се отхвърли изцяло жалбата на Кирил Атанасов Тонев срещу решение № 200 от 21.08.2009 г. на главния директор на СУСО. Ответникът - Кирил Атанасов Тонев от гр. София, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението на Административния съд - София-град в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 118 от КСО пред Административния съд - София-град, е оспореното от Кирил Атанасов Тонев решение № 200 от 21.08.2009 г. на Главния директор на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № 4408296523/13 от 17.04.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО - НОИ. С последното е възобновено административното производство и е възстановена на основание чл. 97 от КСО личната социална пенсия за инвалидност на Кирил Тонев, считано от 01.01.2007 г. пожизнено по чл. 90, ал. 1 от КСО за намалена работоспособност над 90 на сто и дата на инвалидизиране 17.12.2003 г., отпусната му е лична пенсия за военна инвалидност по чл. 85 от КСО, считано от 20.12.2005 г. и добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО, считано от 23.02.2009 г.. С постановения съдебен акт съдът е отменил решението на директора на СУСО и потвърденото с него разпореждане на ръководителя "ПО" в частта относно определената начална дата на пенсията по чл. 85 от КСО и е разпоредил преписката да се върне за ново произнасяне. Оставил е без разглеждане искането на Кирил Тонев от 22.03.2009 г. за произнасяне на съда по правото му на пенсия на основание чл. 78 от КСО и е отхвърлил жалбата в останалата й част. Предмет на настоящото производство, определен с касационната жалба, е само тази част от съдебното решение, в която първоинстанционният съд е отменил атакувания административен акт в частта за началния момент на отпуснатата пенсия за военна инвалидност по чл. 85, ал. 1, т. 1 от КСО. За да отмени оспореният акт на пенсионния орган относно началната дата на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за военна инвалидност АССГ е приел, че е материално незаконосъобразен, тъй като неправилно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО. Съдът е обосновал извод, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 94, ал. 1, изр. 1 и чл. 73, ал. 1 от КСО при определяне на началната дата на отпуснатата на жалбоподателя пенсия за военна инвалидност, поради което с отменителното решение са дадени указания личната пенсия за военна инвалидност по чл. 85 от КСО да бъде отпусната, считано от датата на инвалидизиране - 17.12.2003 г.. В мотивите на обжалвания съдебен акт е изложена подробно фактическата обстановка по спора и са направени съответните аргументирани правни изводи, които според настоящата касационна инстанция са правилни. Съдът е обсъдил и е дал обоснован отговор на основния спорен въпрос, а именно: налице ли са материалноправните предпоставки на чл. 94, ал. 1, изр. 1 и чл. 73, ал. 1 от КСО при определяне на началната дата на отпуснатата на жалбоподателя пенсия за военна инвалидност. Съгласно първата цитирана разпоредба, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а според чл. 73, ал. 1 от КСО право на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. Инвалидизирането като правно релевантен факт възниква не по силата на прякото действие на закона, а се установява и удостоверява с експертно решение от компетентния орган на медицинската експертиза на работоспособността. В процесния случай е безспорно, че с експертно решение (ЕР) на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) № 0876 от 07.07.2008 г., на освидетелстваното лице Кирил Тонев е призната 95% трайно намалена работоспособност с причинна връзка "военна инвалидност" за заболяванията "анкилозиращ спондилит" и двустранен неврит на слуховите нерви с ФД в степен на практическа глухота, настъпили по време на наборната му военна служба, с дата на инвалидизиране 17.12.2003 г., пожизнено. Въз основа на експертното решение на НЕЛК, със заявление № 04006506 от 14.08.2008 г. Кирил Тонев е поискал отпускането на пенсия за военна инвалидност на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от КСО. С разпореждане № 4408296523/13 от 17.04.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО - НОИ, е възстановена от датата на прекратяването й 01.01.2007 г. социалната пенсия на Кирил Тонев за инвалидност, отпусната е пенсия за военна инвалидност, считано от датата на подаване на молбата за освидетелстване пред ТЕЛК - 20.12.2005 г., на основание чл. 94, ал. 2 от КСО в размера по чл. 86, ал. 1 от КСО и добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО от 23.02.2009 г.. Недоволен от началната дата и от размера на отпуснатата социална пенсия за военна инвалидност, Тонев е оспорил този административен акт пред по-горестоящия орган - главния директор на СУСО, който с атакуваното решение е оставил без уважение жалбата му. Пенсиите за инвалидност (раздел II "Пенсии за инвалидност" на глава шеста КСО) са няколко вида. Основните групи са две: пенсия за инвалидност, свързана с трудова дейност, и пенсия за инвалидност, несвързана с трудова дейност (аргумент от наименованието на раздел IV на същата глава шеста КСО). В първата група се включват пенсия за инвалидност поради общо заболяване (чл. 74 КСО) и пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване (чл. 78 КСО). Във втората група се включват пенсия за военна инвалидност (чл. 85 КСО), пенсия за гражданска инвалидност (чл. 87 КСО) и социална пенсия за инвалидност (чл. 90 КСО). В процесния случай пенсията е от втората група - пенсия за военна инвалидност (чл. 85 КСО). Съгласно посочената норма право на пенсия за военна инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на наборната военна служба. Единственият спорен въпрос между страните по настоящото дело е коя е началната дата, от която следва да бъде отпусната личната пенсия за военна инвалидност на Кирил Атанасов Тонев. Релевантните за този спор факти са правилно установени в производството пред Административния съд - София-град и по тях не се спори. С оглед разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО с решението си съдът правилно е приел, че в случая за дата на придобиване на правото съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО следва да се приеме датата на инвалидизирането по причина военна инвалидност - 17.12.2003 г.. Шестмесечният срок за подаване на заявлението с необходимите документи ще започне от датата на издаване на официалния документ, установяващ с обратна сила правно релевантния факт - датата на инвалидизирането, който в случая се явява ЕР на НЕЛК от 07.07.2008 г.. С него за пръв път на лицето е призната 95% трайно намалена работоспособност с причинна връзка военна инвалидност. Заявлението за отпускане на този вид пенсия е подадено непосредствено след издаването му - на 14.08.2008 г.. Преди издаването на това ЕР жалбоподателят е бил в невъзможност да направи такова искане. С оглед тези данни съдът правилно е приел, че датата на отпускане на пенсията от административния орган е неправилно определена, и на това основание е отменил решението на главния директор на СУСО в тази му част, като е изпратил преписката обратно на пенсионния орган с указание за отпускането й от датата на инвалидизирането по причина военна инвалидност - 17.12.2003 г.. Поради това доводите на касатора за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението на Административен съд София-град в обжалваната му част като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,