Решение № 3362 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5465/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. Е. М., гражданин на Република Узбекистан, подадена чрез процесуалния му представител адв. В. Петков, против Решение 2012/27.03.2024г. по административно дело 328/2024г. по описа на Административен съд София-град, 14-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 22609/28.12.2023г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с която му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 ЗУБ и чл. 75, ал.1, т. 4 във връзка с чл. 9 ЗУБ. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Хичовски, в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Въз основа на изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на търсещият закрила и базирайки се на тях правилно е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. На първо място, в касационната жалба е релевирано твърдение, че първоинстанционният съд е приел неправилно становището на ДАБ относно достоверността на представените от жалбоподателя в рамките на административното производство документи, единствено защото те били представени като фотокопия, а не в оригинал. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че административният орган е обсъдил подробно всички нови доказателства, представени пред него, във връзка с Решение 5109/27.07.2023г. на АССГ по адм. дело 5188/2023г., отменящо Решение 10-ОК/28.04.2023г. на председателя на ДАБ, като така е спазил указанията, дадени му от съда със същото решение. Вярно е, че административният орган е използвал израза ако изобщо може да се приеме тяхната достоверност, тъй като са фотокопия, но това, чисто логически, а и езиково, не може да бъде прието като категорично възприемане на позиция. Към този извод навежда и фактът, че са обсъдени в цялост представените доказателства и е възприето, че са недостоверни, по причини, различни от представянето им във формата на фотокопия. Второто и третото твърдение в жалбата са относно две от доказателствата, а именно съдебномедицинско удостоверение 6/2023г., издадено от д-р Р. Х. и д-р М. Т. и становище от 22.12.2022г. от д-р М. Д.. Жалбоподателят счита, че административният орган, а и съдът са достигнали до неправилни заключения въз основа на представените и описани подробно по-горе доказателства. Първоинстанционният съд в своето Решение е обосновал своето заключение относно представените доказателства, както самостоятелно, така и чрез позоваване на мотивите на ответника. Доколкото тези доказателства нямат обвързваща сила за съда, той следва да направи преценка относно тяхната достоверност и относно отношението им към фактите по делото. В точка четвърта от касационната жалба жалбоподателят твърди, че в първоинстанционното решение не са обсъдени редица оплаквания, посочени в първоинстанционната жалба. Същите тези оплаквания са подробно обсъдени от административния орган в неговото Решение, а първоинстанционният съд в своето решение, както сам посочва, споделя доводите и заключенията на административния орган по отношение на релевантните за делото факти. Обстоятелствата, съдържащи се в подточки в до е от първоинстанционната жалба се отнасят до преценка на доказателства, извършена от ответника, която е била споделена от първоинстанционния съд. Както се посочи в горния абзац, тази преценка се прави при спазване на всички изисквания - както законови, така и логически, от решаващия орган в случая първоинстанционния съд, а той не е извършил съществени нарушения във връзка с тази си дейност. Правилно решаващият съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно и изчерпателно анализирани от съда, е приел, че по отношение на касатора не са налице фактическите основания за предоставяне на статут на бежанец, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/ или убеждение, който да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата на Органи за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Позовавайки се на справката от ДАБ към 2023г., АССГ правилно е преценил, че няма основание да бъде прието за установено предприемане на безогледни масови репресии срещу гражданите, които изразяват недоволството си от политиката на президента, както и от наличието на корупция в страната, от официалните власти в Република Узбекистан. Такава справка, отразяваща ситуацията в Република Узбекистан към 15.10.2024г., е приобщена към доказателствения материал и в рамките на настоящото производство, като от нея не са установени промени спрямо ситуацията, представена със справката от ДАБ към 2023г. Съответно, преценката на първоинстанционния съд е правилна, вземайки предвид и ситуацията в Република Узбекистан и към 15.10.2024г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, предложение 1-во, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,