Решение № 6223 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2797/2012 г.

Решение № 6223 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2797/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Софийски имоти" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена от вр. и. д. Михайлов по силата на заповед № РД-018/17.01.2012 г. срещу решение № 5764 от 16.12.2011 г. по адм. дело № 2725/2011 г. на Административен съд-София град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците изп. директор на АГКК и кметът на СО не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за част от район "Витоша", СО досежно записването в кадастралния регистър на имот с идентификатор 68134.1930.594 на Столична община по Акт за частна общинска собственост вместо на "Софийски имоти" ЕАД. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в надлежно проведена процедура по чл. 35 ЗКИР, като имота е отразен в картата и записан в регистъра по надлежно събраните и представени данни по чл. 3 и 5 във връзка с чл. 41, ал. 3 от ЗКИР. Обсъдени са доводите на жалбоподателя за придобивния способ, а именно: включването в капитала на дружеството чрез апорт на процесния имот през 1998г по решение на ОС и последващите законовоизискуеми процедури, като е прието за безспорно установено, че не е налице вписване в Служба по вписванията, респ. имотния регистър, поради което не се касае за незаконосъобразност на оспорената заповед, съобразена с данните по Акт за общинска /частна/ собственост от 2002 г. Прието е, че за промяна в данните за собственика по регистъра е допустима процедура по изменение на кадастралната карта, което производство е самостоятелно и не влияе върху законосъобразността на кадастралната карта по чл. 49 ЗКИР. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват чрез обединяването на данните по съществуващите карти, планове и регистри и геодезическите измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документа за собственост, т. е. визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, като регистъра се попълва с данни за собствениците по реда на чл. 41 във вр. с чл. 71 и сл. ЗКИР и Наредба № 2 за водене и съхраняване на имотния регистър. Тази процедура е спазена, като имота е нанесен по горните данни и е вписан в кадастралния регистър като собственост на Столична община по данните от представения Акт за частна общинска собственост. Жалбоподателят не е установил надлежно претендираните от него вещни права/право на собственост/ върху имота в административната фаза на производството, а данни за такива не са подадени и от службата по вписване, респ. имотния регистър. Едва в съдебната фаза на производството се противопоставя ново придобивно основание за имота, което не е достатъчно за заличаване в регистъра на вписания собственик - СО, тъй в това производство не е възможно да се даде превест на един от двата противопоставени титула за собственост. В тази връзка е правно обоснован изводът на съда, че доводите за спор за материално право не са относими към законосъобразността на заповедта за одобряване на кадастралната карта и регистри, тъй като същата касае приемане на кадастрална карта, а не изменение на същата, а процедурата по чл. 53 ЗКИР е открита за последващи изменения. Разпоредбите на ал. 2 и 3 на чл. 53 ЗКИР, на които се позовава касатора, твърдейки, че вписания в кад. регистър собственик СО не оспорва искането, са относими единствено в производството по изменение на кадастрална карта, респ. регистри, но същото може да бъде инициирано едва след влизане в сила на заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър. Именно в това производство е възможно установяването на грешка или непълнота в кад. регистър, коригирането на която е възможно при липса на възражение на заинтересования собственик, в случая СО. Освен това твърденията в настоящия процес и в касационната жалба, че вписания в регистъра собственик на имота-СО не оспорва искането на касатора, не са подкрепени с доказателства, вкл. липсва становище от СО по жалбите /както пред първата инстанция, така и в касационната/. С оглед на изложеното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение