Решение № 13333 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6668/2009 г.

Решение № 13333 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6668/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Митко Георгиев Харакчиев - изтърпяващ наказание "лишаване от свобода до живот без право на замяна" в Затвора гр. Стара Загора срещу решение № 67 от 12.03.2009 г., постановено по адм. дело № 157/2008 г. от Административен съд Стара Загора. В жалбата се мотивират отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Евтимов, пледира за неоснователност на жалбата. Процесуалния представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Съдът от първата инстанция е бил сезиран с исковата молба на изтърпяващия наказание "лишаване от свобода" Митко Харакчиев срещу Министерството на правосъдието с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Претенцията на ищеца е да му бъдат репарирани понесени неимуществени вреди в размер на 9 009 лева, понесени вследствие бездействие на органите на затворническата администрация, които в нарушение на правото му по чл. 31, ал. 1, б. "в" от Закона за изтърпяване на наказанията (отм., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г.), в периода от 28.01.2002 г. до 12.11.2007 г. не са му осигурявали безплатно обувки, съгласно утвърдената от министъра на правосъдието Таблица за полагаемите се обувни артикули. Този иск е бил преценен от съда за неоснователен и отхвърлен. След като е събрал необходимите му за правилното решаване на спора доказателства, на фона на приетите за установени факти и възраженията на страните съдът е стигнал до правния извод, че в конкретната хипотеза не е доказано наличието на нито един от елементите на правопораждащия фактически състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от Затвора гр. Ст. Загора. Решението е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е дал невярна интерпретация на закона, поради което решението му ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество при следните съображения: По делото е безспорно обстоятелството, че ищецът Митко Харакчиев е осъден да изтърпява наказание "доживотен затвор без право на замяна" и изтърпява същото в Затвора гр. Стара Загора, който е териториално звено на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерството на правосъдието (МП). Това наказание представлява принудително изолиране на осъдения до края на живота му в местата за лишаване от свобода (чл. 38, ал. 1 от НК). По делото няма данни, но съгласно правилата на ЗИН и ППЗИН това наказание следва да се изтърпява при първоначален "специален" режим, който подлежи на евентуална промяна на всеки 5 години изтърпяно наказание, но осъдените не могат да бъдат поставяни на "общ" и "лек" режим (чл. 167г от ППЗИН). Поставените на "специален режим" лишени от свобода са (чл. 55 от ППЗИН) настанени в заключено помещение при засилен надзор и охрана; могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до 30 % от размера на минималната работна заплата, установена за страната; имат право на една хранителна пратка на месец (до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг сурови плодове и зеленчуци) и могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана. Не е спорно също, че съгласно чл. 31, ал. 1, б. "в" от ЗИН, лишените от свобода имат право на самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на финансите. На това право кореспондира задължението на администрацията на местата за лишаване от свобода да осигури на лишените от свобода самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности, което задължение произтича пряко от нормативния акт. От показанията на разпитаните по делото свидетели - Колев и Начев, изтърпяващи наказание "доживотен затвор"; Николов, Димитров, Белчев и Кръстев, заемащи длъжността "инспектор" в същия затвор, безпротиворечиво се установява, че лишеният от свобода Харакчиев не е получавал обувки за претендирания период, т. е. за времето от 28.01.2002 г. до 12.11.2007 г. или в рамките на пет години и десет месеца. Това поведение на затворническата администрация е довело до протестни действия, които осъденият е предприел на 29.10.2007 г., изразяващи се в отказ да приема храна, а впоследствие и вода. При тази фактическа установеност съдът прави следните изводи: Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, т. е. на дейност, свързана с упражняване на властнически правомощия от страна на органите на изпълнителната власт. Дейността, свързана с изпълнение на наказание "лишаване от свобода", наложено с влязла в сила присъда, представлява именно такава дейност с оглед характеристиките й на дейност, свързана с упражняване на държавна принуда и правомощията на министъра на правосъдието и служителите на министерството, визирани в разпоредбите на действуващия през исковия период Закон за изпълнение на наказанията (ЗИН - сега отменен). Местата за лишаване от свобода се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието, т. е. с акт на държавен орган в рамките на неговата компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗИН (отм.) общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност се осъществява от Министерството на правосъдието. Министърът на правосъдието определя организационната структура на местата за лишаване от свобода (чл. 19, ал. 2 ЗИН (отм.), а прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (чл. 19а, ал. 1 ЗИН (отм.). Съгласно изричната разпоредба на чл. 19а, ал. 2 ЗИН (отм.) тази дирекция е административно звено в МП, а затворите, поправителните домове и следствените арести са нейни териториални звена (чл. 19а, ал. 3 ЗИН (отм.). Следователно Министерство на правосъдието е органът, който следи дейността по изпълнение на наложените наказания да бъде изпълнявана в съответствие с установените в нормативните актове изисквания и следва да носи отговорност за неизпълнението на задълженията, възложени на неговите служители в тази насока. В случая претенциите на ищеца Харакчиев касаят административната дейност на държавните служители от администрацията при Затвора гр. Ст. Загора, като звено в ГДИН към Министерство на правосъдието, по повод изпълнение на вмененото им законово задължение да осигуряват периодично на лишените от свобода " ... безплатно ... обувки ..." по утвърдени таблици, което е довело до унизяване на човешкото му достойнство. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 ЗИН (отм.) изрично предвижда, че на лишените от свобода следва да бъдат осигурени условия за поддържане на физическото и психическото им здраве и за уважаване на човешкото им достойнство. Органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание са длъжни да осигурят на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са и разпоредбите на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (обн. ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г.), която гласи: "Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание", както и разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България - "Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение ...", с оглед на които следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена. Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г., обн. ДВ. бр. 60/1970 г., в сила за Република България от 23.03.1976 г., също изрично предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Неизпълнението на произтичащо от закона задължение на административния орган за период от пет години и десет месеца в случая е довело до системно унижение и накърняване на човешкото достойнство на ищеца за посочения период. Ищецът е бил подложен на третиране, способно да породи у него чувства на безпокойство, уязвимост и гняв, каквито твърди. Отделно от това физическите болки и душевните страдания, изпитвани от него допълнително са се обострили в резултат на пълната му изолираност (в заключено помещение при засилен надзор и охрана). Несъстоятелни са обясненията на представителите на затворническата администрация, че не е имало дарения, че не е било налице искане от страна на осъдения, че същият не се е оплаквал и т. н. Законът вменява в нейно задължение определено фактическо действие и неизпълнението автоматично влече след себе си отговорността на държавата. Пред вид изложеното искът на Митко Харакчиев е основателен и доказан. С оглед установения в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД принцип настоящият състав приема, че искът е основателен за сумата 3 000 лв. с оглед продължителността на репресията и характера на изтърпените в следствие на бездействието душевни страдания. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това за тази сума искът да бъде уважен, като в останалата част - до 9 009 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. Този извод следва от анализа на събраните по делото доказателства, които не дават основание за присъждане на обезщетение в по-голям размер - не е доказано претърпяване на вреди, различни от посочените по-горе. Водим изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,