Решение № 1923 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15882/2014 г.

Решение № 1923 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15882/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Роза Димитрова Динолова от гр. Плевен за отмяна на влязло в сила определение № 383 от 29.05.2013 г., постановено по адм. дело № 441/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен, което е оставено в сила с определение № 10165 от 5.07.2013 г. по адм. дело № 8362/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), както и на определение № 2171 от 17.02.2014 г. по адм. дело № 1402/2014 г. на седемчленен състав на Върховния административен съд. В искането за отмяна не се сочи правно основание по чл. 239 АПК. Твърди се, че определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, а това на седемчленния състав на ВАС е противоречиво и необосновано. Искателят представя писмени доказателства и счита, че влязлото в сила определение на Административен съд - Плевен е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, при допуснати съществени нарушения на административното производство и при несъобразяване със събраните доказателства. Иска отмяната на влезлите в сила определения и произнасяне по съществото на административноправния спор. Ответникът - началникът на Отделение за диспансерно наблюдение на болни с психиатрични заболявания, диагностично - консултативни кабинети и дневен стационар при УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД, гр. Плевен не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема, че искането за отмяна на влязлото в сила определение № 383 от 29.05.2013 г. по адм. дело № 441/2013 г. на Административен съд - Плевен, което е оставено в сила с определение № 10165 от 5.07.2013 г. по адм. дело № 8362/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, е подадено в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество в тази част, искането е неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. След като прецени приложените към искането и представени в съдебно заседание писмени доказателства, съдът приема следното: С жалба, по която е образувано адм. дело № 441/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен, Роза Димитрова Динолова е оспорила заповед № 192/18.03.2013 г. на началника на Отделение за диспансерно наблюдение на болни с психиатрични заболявания, диагностично - консултативни кабинети дневен стационар при УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД, с която е наредено във връзка с освобождаването й от работа на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 16.03.2013 г., същата да не се допуска в отделението като служител и в помещенията на отделението от всички служители. С определение № 383 от 29.05.2013 г. състав на Административен съд - Плевен е оставил без разглеждане оспорването като процесуално недопустимо и е прекратил производството по делото. По подадената от Динолова частна жалба се е произнесъл тричленен състав на ВАС, който с влязло в сила определение по адм. дело № 8362/2013 г., е оставил в сила определението на първоинстанционния съд по съображения, че отношенията по повод оспорената заповед не са административни и поради това не засягат административни права и интереси на жалбоподателката, които да бъдат защитавани по реда на АПК. Съдът е приел, че издателят на заповедта не е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК и същата урежда последици от прекратеното трудово правоотношение относно достъп до служебни помещения на болницата, поради което правилно е преценена като вътрешнослужебен акт. Представените в настоящото производство писмени доказателства не са относими към предмета на съдебноадминистративния спор, приключил с определението, чиято отмяна се търси. В искането се излагат съображения по законосъобразността на оспорената в първоинстанционното производство заповед, която не е предмет на производството по отмяна. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения и определения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, при които е допустима такава проверка. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Следователно, основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. Приложените писмени доказателства в случая нито са нови, нито са новооткрити. Те са жалби от искателката и отговори по тях, както и копие от трудовото й досие. Представените съдебно решение, с което Динолова е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и постановления на прокуратурата за отказ да се образува досъдебно производство са свързани с прекратеното й трудово правоотношение и не са нови или новооткрити такива по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Те не са и от съществено значение за правния спор и не биха могли да обосноват различен правен извод. От установените по делото релевантни факти е видно, че с влязлото в сила определение, чиято отмяна се иска, е прекратен съдебноадминистративен спор поради регламентирана в закона недопустимост на съдебно оспорване по отношение на акт, издаден от началник на отделение на болница - търговско дружество, който не е административен орган и този акт не засяга въпроси от публичноправен характер. По изложените съображения в случая не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Предвид липсата на конкретика в искането за отмяна, следва да бъдат съобразени и останалите, визирани в чл. 239, т. 2, 3, 4, 5 и 6 АПК основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В разглежданото искане за отмяна не се навеждат твърдения за осъществени от фактическа страна обстоятелства по посочените разпоредби, а по образуваното въз основа на него производство не се съдържат данни, сочещи на наличие на някоя от предвидените предпоставки. Поради това не се установява съдебният акт да е основан на неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещото лице, нито е налице престъпно действие на страна, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване на делото. Влязлото в сила определение на Административен съд - Плевен, оставено в сила с определение на тричленен състав на ВАС, не е основано и на признат по надлежния ред за подправен документ. Не е налице и основанието по чл. 239, т. 4 АПК. В случая няма разрешен със сила на пресъдено нещо административен спор. Не се установяват нарушени права на страна по делото, накърнили правото й на участие, нито пък има произнасяне на Европейския съд за защита правата на човека във връзка с нарушение на Конвенцията за защита правата и основаните свободи. Твърдените нарушения на материалния закон и необоснованост са основания за касационен контрол на невлязъл в сила съдебен акт, а не основание за отмяна като извънреден способ. С оглед изложеното искането за отмяна на влязлото в сила определение на всички предвидени в закона основания е неоснователно и като такова ще следва да бъде отхвърлено. По отношение искането за отмяна на определение № 2171 от 17.02.2014 г. по адм. дело № 1402/2014 г. на седемчленен състав на Върховния административен съд е налице процесуална пречка за разглеждането му от настоящия петчленен състав. По него следва да се произнесе седемчленен състав по арг. от чл. 243 АПК. Затова производството в тази част следва да се прекрати и делото да се докладва на заместник - председателя на Върховния административен съд и председател на втора колегия за насрочване и разглеждане от седемчленен състав. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 243 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,